Решение № 169 от 16.10.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 169

16.10.2018г., град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

МАРИЯ ПЕТРОВА

Секретар: АННА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №373 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №212 от 20.02.2018г., постановено по гр.дело

№2379/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със съдебен адрес:***, пл.“Н* М*“№1, против „Л*-П*“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът „Л*-П*“АД не е собственик на следния недвижим имот: перон, изграден върху държавна земя, представляваща ПИ с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К* с площ от 2000,805дка, трайно предназначение на територията – територия за транспорт, начин на трайно ползване – за летище, аерогара, при граници: ***, който перон е с обща площ от 109182кв.м. и е обозначен на скица №4 към експертизата на вещото лице В* Г* с букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Л, А, която скица да се счита за неразделна част от решението, и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със съдебен адрес:***, пл.“Н* М*“№1, е осъдена да заплати на „Л*-П*“АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в общ размер на 5800лв., като решението е постановено при участие на „Л*-П*“ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, в качеството на трето лице – помагач на „Л*-П*“АД, ЕИК**.

С Определение №1167 от 01.06.2018г. по същото дело е оставено без уважение искането на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, заявено чрез юрисконсулт Е.Д. в подадената от страната въззивна жалба вх.№6726/02.03.2018г., за изменение на решението в частта за разноските.

Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която чрез пълномощника Е.Д. – Началник отдел „П и А К“ при О А - П, го обжалва като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, при неправилно ценене на обективните факти и събраните писмени доказателства. Изложени са конкретни доводи, свързани с липсата на надлежни доказателства за правоприемство досежно процесния перон между държавното предприятие БГА“Б*“ и държавната фирма „Л*-П*“, респективно между последната и създаденото при преобразуването й еднолично търговско дружество с държавно имущество „Л*-П*“ЕООД, както и отнасящи се до последвалия апорт в капитала на новоучреденото „Л*-П*“АД като извършен в нарушение на чл.72 от ТЗ и забраната за разпореждане с имущество – публична държавна собственост.

Настоява се осъщественото през 2009г. разширение на изградения през 1982г. перон да не е свръх обема на правото на строеж, за да се преценява дали е със статут на самостоятелен обект или не, а в своята цялост той да представлява трайно прикрепено съоръжение към терена, което не може да съществува самостоятелно, ако бъде отделено от земята, тъй като изгубва функционалното си предназначение, при което за него да е приложим института на чл.92 от ЗС, евентуално на чл.95,ал.2 от ЗС, а не на възприетия по чл.97 от ЗС, доколкото и всяка една от двете части на перона може да функционира и да се използва самостоятелно и помежду им да не е налице съотношение на главна и второстепенна. Навеждат се процесуални нарушения, довели до постановяване на решението при неспазване на принципа за равенство на страните в процеса, свързани с представянето на писмени защити. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по същество – цялостно или частично, както и за присъждане на разноските.

Ответникът по жалбата „Л*-П*“АД е депозирал чрез пълномощниците си адв.С.Т. и адв.Ц Чписмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция.

Третото лице-помагач „Л*-П*“ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятното за него отхвърлително първоинстнационно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Против цитираното първоинстанционно решение е подадена и въззивна жалба вх.№7703/13.03.2018г. от третото лице-помагач „Л*-П*“ЕАД чрез изпълнителния директор Х* Щ*.

Ответниците по тази жалба не са подали писмен отговор, като в съдебно заседание „Л*-П*“АД чрез пълномощника си адв.Т. изразява становище тя да е лишена от правен интерес като изхождаща от трето лице, което подпомага именно него като ответник в процеса.

Съдът намира въззивната жалба на третото лице-помагач за недопустима като изхождаща от лице без правен интерес да атакува първоинстанционното решение, тъй като резултата по същото ползва ответника, когото именно жалбоподателят подпомага в процеса, съответно – самия него.

„Л.П.“ЕАД е конституирано като трето лице-помагач на ответника с Определение №510 от 02.03.2016г., с оглед обстоятелството, че като негов праводател на процесния перон по непарична вноска при учредяване на ответното дружество за последното при евентуален неблагоприятен изход по спора при уважаване на предявения иск чрез отричане на правото му на собственост ще се породи основание за реализиране на последиците от претърпяната евикция, което обосновава правен интерес по смисъла на чл.218 от ГПК. Със становище вх.№12693/21.04.2016г. „Л.П.“ЕАД е оспорило конституирането му като подпомагаща ответника страна в процеса с аргументи капиталът на дружеството да е изцяло държавен, при което ищецът Държавата да е негов собственик, и за същото да е налице правен интерес от установяване на факта, че процесният перон е публична държавна собственост, тъй като през годините се е налагало да го наема от ответника и да заплаща големи по размер средства за неговото ползване, а и собствеността и ползването му били повод за нееднократни спорове между двете дружества, включително съдебни. Изтъква още праводател на ответника „Л.П.“АД ***ЕАД, а Държавата като собственик на последното. Посочените съображения не обосновават правен интерес за третото лице-помагач да обжалва постановеното решение. Едноличното търговско дружество, чийто капитал е собственост на Държавата, държаща дяловете и акциите, е отделен самостоятелен правен субект и предоставеното му от нея имущество принадлежи на самото дружество, а не на Държавата. Договорът за наем обвързва валидно страните, които са го сключили, дори когато наемодателят не е собственик на наеманата вещ, като такъв договор не поражда действие за действителният собственик на вещта. В този смисъл постановеното с атакуваното решение на окръжния съд отхвърляне на предявения от Държавата против „Л.П.“АД отрицателен установителен иск за право на собственост върху процесния перон не засяга съществуването и развитието на твърдяното облигационно наемно правоотношение между „Л.П.“АД ***ЕАД, а евентуалното уважаване на иска не води до прекратяване на това правоотношение и възникване на такова по повод ползването на перона между „Л.П.“ЕАД и Държавата, които правни последици зависят единствено от волята на съответните субекти и биха възникнали при едностранно волеизявление или договаряне. При това положение и доколкото правният интерес от участие на подпомагаща страна в процеса изисква тя да издейства благоприятен за подпомаганата резултат по спора, а в случая такъв е и постановеният с обжалваното решение, то за жалбоподателят „Л.П.“ЕАД не съществува правен интерес да оспорва същия чрез обжалване, поради което подадената от него въззивна жалба следва да се остави без разглеждане.

Подадена е и частна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, против определението на окръжния съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта му за разноските. Изложени са доводи за недопустимост на същото като постановено при липса на задължителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса от категорията на абсолютните – липса на надлежно учредена представителна власт на процесуалния представител на ответника „Л.П.“АД, евентуално то се счита за неправилно. Аргументите в тази посока са, че пълномощни за представителство на ответника са налице в полза на адв.Т. и адв.Ч*-Н* само за производството по гр.дело №3270/2015г. на ПОС и на адв.Т. за производството по гр.дело №342/2017г. на ПАС, но пълномощно от ответника за производството по гр.дело №2379/2017г. на ПОС да няма, както и представеният договор за правна помощ №3301/08.03.2016г. с Адвокатско дружество „Д*, А* и съдружници“, по който е уговорено възнаграждение от 5000лв., да няма връзка с упълномощаването на адв.Т. и адв.Ч*-Н*. Евентуално се поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „Л.П.“АД не е подал отговор на същата, като в съдебно заседание чрез пълномощниците си оспорва същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятното за него и обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК определение за разноските, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, против „Л.П.“АД иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че дружеството не е собственик на перон, изграден върху държавна земя, представляваща ПИ с идентификатор №** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К* с площ от 2000,805дка.

Обстоятелствата, на които ищецът основава исковата си претенция, са: ответникът „Л.П.“АД да се е снабдил с констативен НА №**, нот.дело №1186/2004г. за право на собственост върху процесния перон на основание направена апортна вноска от акционера „Л* П*“ЕООД, приета с протокол от заседание на ПОС от 13.01.1995г., както и с НА от 18.09.1998г., нот.дело №65/1998г. за 11 сгради на същото основание; правата на вносителя на непарична материална вноска да се удостоверяват с баланса на дружеството, съгласно чл.10,ал.4 от Устава, а такъв да не се съдържа по фирменото дело; в чл.10,ал.2 от Устава да е записано, че вноската е описана в Приложение №1 към същия и е неразделна част от него, а съдържанието на Приложение №1 към Устава на АД да не е идентично на съдържанието на приетото заключение за експертна оценка на ДМА на държавното ЕООД, тъй като в приложението не се съдържа списъкът на ДМА по сметка на 204, а в списъкът към заключението по сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ под №51 фигурира “перон 111440кв.м.“, при което да не може да се направи извод същия да е включен в капитала на ответника като материален актив; върху държавна по силата на отчуждаване земя да е изградено гражданско летище – К*, в което като съоръжение да е въведен в експлоатация през 1989г. процесния перон; поради липсата на баланс и разделителен протокол при образуването през 1990г. на държавната фирма „Л* П*“, която поема съответната част от активите и пасивите на БГА „Б*“, липсата на баланс при преобразуването през 1991г. на ДФ“Л* П*“ в „Л* П*“ЕООД и липса на оценки на имуществото на „Л* П*“ЕООД при двукратното увеличаване на капитала му през 1995г., да не може да се направи извод процесният перон да е преминал в собственост на ДФ“Л* П*, съответно „Л* П*“ЕООД, преобразувано през 2000г. в „Л.П.“ЕАД, като праводател на ответника; към датата на учредяване на „Л.П.“АД на 13.01.1995г. стойността на материалния апорт, съставляващ цялото имущество на „Л* П*“ЕООД, да е определен с експертна оценка на 63950лв., но вписаният към този момент такъв да е от 3163лв., без в заключението да се съдържат мотиви за правното основание на собственост върху ДМА на ЕООД-то, както и в актовете за преобразуване през 1991г. на „Л* П*“ЕООД да липсва индивидуализация на процесното съоръжение, с което да е нарушено императивното изискване на чл.72,ал.1 във връзка с чл.166,ал.2 от ТЗ; перонът като строително/летищно съоръжение с несамостоятелен характер да съставлява подобрение върху държавния имот и като такова по силата на чл.92 от ЗС да принадлежи на Държавата, за което нейно право на собственост да са съставени АПДС№0062/06.02.1998г., АПДС№6835/16.07.2008г. и АПДС№8276/28.06.2013г. за терена, както и АПДС№1027/06.12.2007г. за изграденото върху му летище, включващо перон от 62151,106кв.м.