Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2207 от 19.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7126/2024
Вид
Решение № 2207
Подписан
19.06.2026
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 5-7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 5-7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2207 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110207126 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. П. С. депозирана чрез пълномощника му адв. С. П. от Адвокатска колегия – Стара Загора, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 000066/29.07.2022 г, издадено от Г. А. Т. Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя И. П. С. на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

С жалбата от И. П. С. депозирана чрез адв. С. П. от АК – Стара Загора се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Сочи се че жалбоподателят не е извършил нарушението, тъй като не бил собственик, нито е управлявал посоченото в АУАН и НП моторно превозно средство на процесната дата.

Твърди, че не му е бил връчван АУАН или НП. Иска се отмяна на НП поради гореизложените съображения.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят И. П. С., редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган - началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, гр. София – редовно призован не изпраща представител.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено от фактическа 1 страна следното:

На 16.03.2022 г. в 12.10 часа свид. Д. З., инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, спрял за проверка водач на МПС с рег. № ********** – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с обща техническа допустима максимална маса до 3.5 тона на път I-5, км 235+000 посока гр. Стара Загора. Била установена самоличността на водача като И. П. С., като след извършване на справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 20012 е установено, че на 14.03.2022 г. в 04:31:23 часа по път А-1, 0.472 км., пътен участък А-1L: Нови хан-18/А-1L-3 е засечен лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **********, като за посоченото МПС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). При тези данни от запис в системата № 000066/14.03.2022 г., свид. Д. З. съставил на водача на МПС - И. П. С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 000066/14.03.2022 г., за който е отразено, че е съставен на 16.03.2022 г., като е предявен и подписан от И. С. на 16.03.2022 г., като в акта няма вписани възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя И. С., на основание чл. 179, ал. 3 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните – показанията на свид. Д. З., дадени в хода на съдебното следствие; писмените, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК – АУАН № 000066/14.03.2022 г. от 16.03.2022 г., НП 000066/29.07.2022 г., справка за нарушител, заповеди за компетентност от АПИ; веществените – 3 бр. статични изображения, приложени към изготвения доклад, изготвени от техническото средство (контролно устройство с № 20012), за установяване на нарушението.

Със заповед № РД-11-486/20.04.2021 г.. на председателя на АПИ Д. З., инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Пловдив, е оправомощен да съставя АУАН за нарушения на чл. 139, ал. 5-7 ЗДвП. Видно от заповед № ЧРНТУ-33/23.01.2019 г. Г. Т. е назначен на длъжност началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в АПИ. Видно от заповед № РД-11-167/08.02.2021г. Г. Т. е оправомощен да издава наказателни постановления във основа на съставени АУАН за административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Д. З., въпреки, че същият заявява, че не си спомня за случая, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на свид. З. на съставения от него АУАН, същият заявява ,че актът е съставен и подписан от него и подържа констатациите в същия.

2

Съдът изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по делото.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок Разгледана по същество е основателна, при частично споделяне на изложените в нея възражения.

Съдът намира, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди.

Поради това, неоснователно се явява възражението във въззивната жалба относно липса на компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Неоснователно е и възражението, че АУАН не е предявен на жалбоподателя. Видно от самия АУАН, същият е съставен в присъствието на И. С. на 16.03.2022 г. и му е връчен лично, срещу подпис, като С. не е направил никакви възражения срещу рамкираното в акта административно обвинение.

Въз основа на извършената проверка за законосъобразност, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място не става ясна датата на съставяне на АУАН. В последния са посочени две различни дати – 14.03.2022 г., както и 16.03.2022 г. Първата дата е отразена след номера на акта – АУАН № 000066/14.03.2022 г., след което като дата на съставяне на акта е вписана 16.03.2022 година. Несъответствието е пренесено и в обжалваното НП, където също е посочено, че НП се издава на основание издадения АУАН № 000066/14.03.2022 г. от 16.03.2022 година. В административнонаказателното производство не е позната очевидната фактическа грешка, като допуснатото несъответствие следва да се оцени като допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. Така допуснатото процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи и друг пропуск при съставянето на АУАН. Актосъставителят по никакъв начин не се е ангажирал да констатира управление на жалбоподателя И. С. на процесното ППС на 14.03.2022 година. Жалбоподателят е бил спрян за проверка на 16.03.2022 г., като след справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 20012 е установено, че на 14.03.2022г. в 04:31:23 часа, по път А-1, 0.472 км., пътен участък А-1L, Нови хан 18/А-1L-3 е засечен лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **********, като за посоченото МПС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закон за пътищата. Записът представлява доказателство за пътното превозно средство, неговият регистрационен номер, дата, час и място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство – контролно устройство с 3 идентификатор 20012, но не и за самоличността на водача. Нормата на чл.

187а, ал. 1 ЗДвП е неприложима в случая. Последната норма предвижда, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В процесния случай е съставен АУАН и НП, а не електронен фиш, респективно не се касае за случай, при който нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, с оглед на което не следва да се прилага чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.

Самоличността на водача, който е управлявал процесното МПС на 14.03.2022г. в 04:31:23 часа, не е установена. Жалбоподателят С. оспорва да е управлявал МПС и да е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което съдът приема, че нарушението е недоказано, а издаденото НП незаконосъобразно.

По гореизложените съображения така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производства пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 АПК, а според чл. 144 АПК „за неуредените в този дял (Дял III АПК) се прилага ГПК“. Според чл. 80 ГПК „страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция“. В настоящия случай, това законово изискване не е изпълнено, тъй като липсва изрична претенция за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000066/29.07.2022 г, издадено от Г. А. Т. - Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на И. П. С. на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред Административен съд - София-град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4