Решение № 69 от 19.02.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Габрово, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова в присъствието на прокурора В. Д. Р. като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100893 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения от ищеца, че е образувано досъдебно производство № 264 ЗМ 176/2018г. по описа на ОД -МВР гр. Габрово /прокурорска преписка №1271/2018г./, вследствие, на което Б. И. Д. е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, на 19.07.2019 г.

Престъплението, за което е привлечен като обвиняем е определено като „тежко умишлено" съгласно чл.93, т. 7 от НК, тъй като наказанието предвидено за престъпление по чл.235, ал. 1 от НК е до 6 години лишаване от свобода. На обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Подписка"

Въз основа на внесен от прокуратурата обвинителен акт и е образувано НОХД №810/2019г. по описа на Габровския районен съд. за това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2018г. до 13.08.2018г. в гр. Габрово, кв. „*********", Б. И. Д. без редовно писмено позволително, посредством И.И.М., И.С.К. и Д.К.К. е добил от горски фонд - имот №138009 в землището на гр. Габрово отдел 302, подотдел „к", частна горска територия 11.60 плътни куб.м. дърва от дървесен вид дъб, на стойност 1334лв.

Още от началото на самото дело Б. Д. подържа позицията си, че е невинен по повдигнатото му обвинение. По делото са проведени осем съдебни заседания на които, подсъдимия редовно се явява и участва в тях Постановена е присъда №260026/10.12.2020г., с която подсъдимият се признава за виновен за престъпление по чл.235, ал. 1 във вр. с чл.55, ал. 1, т.2, буква „б" от НК и е осъден на пробация като пробационните мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Също така Б. Д. е осъден да заплати 105лв. Гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Така постановената присъда е обжалвана ва законния срок от подсъдимия, чрез 1 договорния защитник адв. И. С. от АК - Габрово. Образувано е въззивно дело - ВНОХД №19 по описа на Окръжен съд Габрово за 2021г. По делото са проведени 4 съдебни заседания.

С присъда №6 от 07.07.2021г. се отменя изцяло присъда №260026/10.12.2020г., признава Б. Д. за невинен и отхвърля изцяло гражданския иск предявен от С.Й.М..

Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура Габрово и е образувано КНД № 824 по описа на ВКС за 2021г. С Решение 60191 от 01.12.2021г. въззивната присъда е потвърдена. В решението също се изтъква, че протеста на прокурора има емоционален характер, а не почива на установени факти и доказателства.

За периода от повдигане на обвинението на 19.07.2019 г до признаването му за невинен на 01.12.2021г. ищецът е търпял неимуществени вреди под формата на негативни емоции, несигурно положение относно евентуалното осъждане и социални негативи.

Преди започването на делото ищецът сее занимавал със строителство- изкупуване на стари къщи, реставриране или разрушаване. Притеснението идва от това,че всичко което е постигнал през последните години може да бъде унищожено. Това води до намаляване на работата, която извършва и рефлектира върху търговската му дейност.

Ищецът е създал семейство, което издържа. Има малолетно дете. Притеснението, че е възможно да бъде откъснат от семейството си и няма да може да се грижи за него е голямо. Това се отразява негативно на семейния му живот. Става нервен и раздразнителен, има проблеми със съня.

Житейски обосновано е , че явяването на общо 12 съдебни заседания в качеството на подсъдим е било изключителен стрес са ищеца.

Наложената му мярка „подписка“ е ограничила правото му на свободно придвижване и пътуване, заради което е отложил семейна почивка.

По време на първа инстанция има нарушения на материалния и процесуалния закон, а самото обвинение почива единствено на предположение. В допълнение делото е започнало без да има ясна представа къде точно се намира въпросният фонд - отдел 302, подотдел „к", а върху това почива цялото обвинение. Назначена е и съдебна експертиза, която доказва, че няма ясни граници, по които би могъл ищецът да се ориентира, че изсечените дървета са част от гореспоменатия фонд. Тези обстоятелства и състояние на несигурност са оставили трайни следи върху емоционалното състояние на ищецът, който не само е поставен в ситуация да бъде обвиняем по наказателно дело, но в такова, в което фактологията не е акуратна. Бидейки подсъдим с възможност да бъде осъден това несъмнено поставя ищецът в неблагоприятна социална ситуация тъй като е налице стигма около осъжданите лице и тези, срещу които се водят активни наказателни дела.

С оглед горното и съгласно чл.2, ал.1, т.З, пр. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева в едно със законната лихва считано от 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Налице е причинно следствена връзка между неимуществените вреди и повдигането на обвинение и последващото наказателно преследване на ищецът.

Заедно с неимуществените вреди са налице и имуществени такива в размер на 2200 лв. - адвокатство възнаграждение за три инстанции съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г., като съответно възнаграждението за първа инстанция е 600 лв., за въззивна инстанция 600лв и 1000 лв. за касационна инстанция.

При преценката на доказателствата, моля да се вземе предвид и съдебната практика.

Решение № 434 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2015 г подчертава, че: „Поддържа се, че във всеки един случай на неправомерно повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление и продължило дълго време наказателно преследване лицето, спрямо което е водено, търпи вредни последици.

2

ИСКА СЕ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

Неимуществени вреди в размер на 8000лв., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2025г. до изплащане на сумата;

Имуществени вреди в размер на 2200лв. за платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2025г. до изплащане на сумата;

- Претендира се мораторна лихва върху сумата от 8000 лв. за периода от 01.12.2021г. до 05.06.2025г. в размер на 3269,44 лв.;

- Претендира се мораторна лихва върху сумата от 2200 лв. за периода от 01.12.2021г. до 05.06.2025г. в размер на 923,82лв.;

Ответникът излага следните възражения в отговора си:

Иска е недоказан по основание: ищеца не е представил доказателства, за твърдените от него емоционални преживявания и състояния, както и че те надхвърлят обичайните такива при водене на наказателно производство.

Иска е недоказан по размер: посочените от ищеца емоционални болки и страдания, несигурно положение относно евентуално осъждане и социални негативи, които Б. Д. търпял, докато бил обвиняем и подсъдим не отговаря на размера на заявената претенция от 8 000лв., същата е явно завишена и не е съотносима на твърдените вреди.Претенцията е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и с обществено- икономическите условия в страната.При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът, съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу, което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелски кръг, сред колегите и обществото.

В подкрепа на гореизложеното следва да се имат предвид следните обстоятелства:

Досъдебното производство е образувано на 30.08.2018г., за престъпление по чл.235 ал.1 от НК и съобразно изискванията на НПК не е посочено име на извършителя.След приключване на разследването на 05.08.2019г. е изготвен обвинителен акт, като непосредствено преди това Д. е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета найниската възможна мярка за неотклонение „Подписка".

Не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата за целия период на наказателното производство, тъй като в съдебната фаза друг е ръководно решаващия орган и от неговите действия зависи продължителността на тази фаза.

Докато е разследвано досъдебното производство прокуратурата не е давала официална информация по него, както, кога за какво и срещу кого е образувано, както и че на Б. И. Д. е предявено обвинение.По досъдебното производство не са събирани характеристични данни от работодателя му или от лица свързани с местоживеенето на Д..От това следва, че прокуратурата не може да носи отговорност за негативния отзвук в обкръжението на ищеца.В този смисъл в исковата молба не са посочени доказателства на твърдението на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял негативни емоции.

Не на последно място следва да се отбележи, че сочените в исковата молба негативни емоции, несигурно положение относно евентуално осъждане търпени от ищеца не намират 3 почва, като се има в предвид съдебното му минало до тогава. От справката за съдимост на Б.

Д. е видно, че от 1999г. до 2013г. е осъждан с общо девет присъди, по някой от които е изтърпял и наказание лишаване от свобода при строг режим.

Въпреки обективния характер на отговорността по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзка с повдигнатото обвинение. Ищецът твърди, че в резултат на воденото производство са му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в продължително депресивно състояние, които твърдения не са доказани.

По отношение на твърденията за претърпени имуществени вреди иска е недоказан по основание и по размер:

Твърденията за търпени вреди в размер на 2200лв.-явяващи се заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство са неоснователни, същите се явяват прекомерни, доколко делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което възразява срещу този размер, като следва да се присъди по-нисък такъв.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства: присъда № 260026/10.12.2020г.; присъда № 6/07.07.2021 г.; решение № 60191/01.12.2021 г.,приложеното НОХД 810/2019 г. на РС – Габрово, показанията на свидетелите Т. С. и Б. Д., по делото се установява следната фактология:

Образувано е досъдебно производство № 264 ЗМ 176/2018 г. по описа на ОД -МВР гр.

Габрово /прокурорска преписка №1271/2018 г./, по което Б. И. Д. на 19.07.2019г. е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.

Престъплението, за което е привлечен като обвиняем е определено като „тежко умишлено" съгласно чл.93, т. 7 от НК, тъй като наказанието предвидено за престъпление по чл.235, ал. 1 от НК е до 6 години лишаване от свобода. На обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Подписка".

Въз основа на внесен от прокуратурата обвинителен акт и е образувано НОХД №810/2019г. по описа на Габровски районен съд. за това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2018г. до 13.08.2018г. в гр. Габрово, кв. „*********", Б. И. Д. без редовно писмено позволително, посредством И.И.М., И.С.К. и Д.К.К. е добил от горски фонд - имот №138009 в землището на гр. Габрово отдел 302, подотдел „к", частна горска територия 11.60 плътни куб.м. дърва от дървесен вид дъб, на стойност 1334лв.. По делото са проведени осем съдебни заседания на които, подсъдимият редовно се явява и участва в тях Постановена е присъда №260026/10.12.2020г., с която подсъдимият Б. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.235, ал. 1 във вр. с чл.55, ал. 1, т.2, буква „б" от НК и е осъден на пробация като пробационните мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Б. Д. е осъден да заплати 105.57лв. Гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.