Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 09.10.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 98/2024
Вид
Решение № 82
Подписан
09.10.2025
Състав
Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Враца, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20241400900098 по описа за 2024 година

Производството е по предявен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, с правно основание чл.

432, ал.1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху претендираната суми с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ.

В исковата молба ищецът Н. Б. Ц., ЕГН **********, от гр. Бяла Слатина, обл. Враца, чрез адв. Ж. Д. от АК-Хасково, твърди, че на *** около 20:35 часа в гр. Бяла Слатина на *** до *** водачът Н. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, при управление на лек автомобил марка „Рено", модел „Лагуна" с peг. № ВР *** ВВ, с посока на движение към центъра на града със скорост от 63 км/ч, нарушил правилата за движение, като е превишил скоростта на движение, сигнализирана в този участък от пътя с пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от обозначената - в случая - 30 км/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие (ПТП), като застига и удря отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц., ЕГН ********** от *** негова майка, вследствие на което е причинена смъртта на последната.

Поддържа, че пътнотранспортното произшествие е документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р8951/23.05.2024 год. и е образувано досъдебно производство № 248зм-561 от 2023 год. по описа на Районно управление - Бяла Слатина. Посочва, че виновния за настъпилото пътно-транспортно произшествие Н. П. Т. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица № BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год., 1 издадена от ответното дружество ЗД „Бул Инс" АД за лек автомобил марка „Рено", модел „Лагуна" с per. № ВР *** ВВ. Изтъква, че причинените травми на В. Б. Ц., довели до нейната смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Рено", модел „Лагуна" с per. № ВР *** ВВ, който е бил застрахован при ответника. Твърди, че в резултат на виновно причинената смърт на майка му, е претърпял, продължава да търпи до настоящия момент и ще продължава да търпи за напред неимуществени вреди, които се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на майка му. Преди пътният инцидент, отнел живота на майка му, същата е била в отлично здравословно състояние и работоспособна. Поддържа, че в изпълнение на изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е подал претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението на 30.05.2024 год., в резултат на което в ответното дружество е заведена щета, както и че към момента на подаване на исковата молба същото не му е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от момента на депозирането й. Моли съда, да осъди Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, с ЕИК ***, да му заплати, в качеството му на наследник на В. Б. Ц., сумата 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М. Г., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.

На първо място оспорва иска по размер с доводи, че претенцията не отговаря на закона, ППВС № 4/1968 година и практика на ВКС за сходни и дори потежки вреди, на икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и действителната вреда, и се явява прекомерна. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойната В.а Ц.а като твърди, че е управлявала велосипед по рисков и опасен за нея самата начин, като е могла да избегне удара с автомобила, към който е имала видимост и е представлявал опасност за нея. Счита, че при проявена елементарна грижи и инстинкт за самосъхранение В.а Ц.а е могла да избегне удара. Посочва, че същата, като водач на велосипед, не се е движила възможно най-вдясно на пътното платно или върху пътен банкет, ако е имало такъв, както и че на велосипеда не са били поставени светлоотразители и не е била със светлоотразителна жилетка.

В първото съдебно заседание ответникът конкретизира своето възражение за съпричиняване с твърдения, че в тъмната част на денонощието пострадалата е управлявала велосипед без светлини, без светлоотразители, пресича пътното платно на необособено за това място, в момент в който е рисково опасно за нея, в който приближава автомобил, с оглед на това, че е бил на фарове. Като 2 не е изпълнила законовите си задължения по чл. 79, т. 3 и т. 5 ЗДП; чл. 80 ЗДП; чл. 15, ал. 1 и ал. 5 ЗДП, се е поставила в превишен спрямо нормалния риск като съпричинява вредата си. Ответникът оспорва да е причинен деликт от Н.

Т., като водач на л.а. „Рено” с per. № ВР *** ВВ, както и твърдението, че същият е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Твърди, че не е изяснен механизма на настъпилото ПТП, единственото доказателство за който е съставения по случая КП за ПТП, в който е записано, че причината за инцидента е "в процес на изясняване" и "вероятна причина - отклонение на вниманието от страна на водача", което смята за недостатъчно за установяване на гражданска отговорност на водача на лекия автомобил. Изтъква също, че претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна и противоречи на изискването на чл. 497 КЗ, тъй като застрахователното дружество е изискало допълнителни документи за установяване основателността на претенцията, но такива не са били представени, няма представени и с исковата молба. Счита, че не е в забава и не дължи лихва, с оглед разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Препис от отговора е връчен на ищцовата страна, но в срока по чл.372, ал.1 ГПК, по делото не е постъпила допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебноавтотехническа експертиза, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на 10.11.2023г., около 20.35 ч. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. "***" ***, при управление на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ, с посока на движение към центъра награда Н. П. Т., с ЕГН **********, е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е предизвикал ПТП, като е застигнал и ударил отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц. – майка на ищеца Н. Б. Ц., и по непредпазливост е причинил смъртта й.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р8951/23.05.2024 г. от посетилите ПТП дежурни служители ПТП при РУ – Бяла Слатина, в който е посочено, че при ПТП е починала В. Б. Ц. - велосипедист. В протокола е отразено, че за произшествието е образувано досъдебно производство № 248зм-561 от 2023 год. по описа на Районно управление - Бяла Слатина.

От представеният препис–извлечение от акт за смърт № 0120/12.11.2023 г., съставен в гр.Бяла Слатина /л. 6/, се установява, че В. Б. Ц. е починала на 3

*** в гр.Бяла Слатина.

С присъда № 17/16.09.2024 г., постановена по НОХД № 513/2024 г. на Окръжен съд – Враца, подсъдимият Н. П. Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 10.11.2023, около 20.35 ч. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. "***" ***, при управление на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ, на къси светлини с посока на движение към центъра на града със скорост от 63 км/ч., е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е превишил скоростта на движение, сигнализирана в този участък от пътя с пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от обозначената - в случая - 30 км/ч., е предизвикал ПТП, като е застигнал и ударил отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц. на 73 години, бивш жител на гр. Бяла Слатина и по непредпазливост е причинил смъртта на В.а Ц.а и след извършване на деянието, направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.

"б", във вр. с чл.343, ал.1, б. "в", вр. с чл.342, ал.1, вр. чл. 58А, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено съответно наказание. С решение № 158/11.04.2025г. по ВНДОХ № 198/2025г. на САС е потвърдена присъдата на Окръжен съд гр.Враца. Решението на САС не е обжалвано и протестирано, поради което присъдата е влязла в законна сила на 09.05.2025г.

Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год., сключена при ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, с която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Рено", модел „Лагуна" с per. № ВР *** ВВ - Н. П. Т.; настъпването на процесното ПТП на 10.11.2023г. и предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция на 30.05.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 10.11.2023г. и образувана застрахователна преписка по щета № 2410016188-ПТП от 10.11.2023г.; неизплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

4

По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение към момента на приключване на устните състезания.

От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № У 003071/13.11.2023 г., издадено от Община Бяла Слатина, се установи, че ищецът Н. Б. Ц. е наследник на В. Б. Ц. – син.

За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и причинените му морални неудобства от смъртта на неговата майка, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И. Н. Ц. - син на ищеца и внук на В. Б. Ц., и И. Б. К. – брат на съпругата на ищеца.

Свидетелят И. Н. Ц. установява с показанията си, че живеят в една къща в гр. Бяла Слатина с баща си Н. Ц. и с баба си В.а Ц.а. Баща му цял живот е живял със своята майка, никога не са се карали с нея; дори след като баща му се е оженил, пак са били в същите отношения, не са се разделяли. Баба му била страшен работохолик, добър човек, винаги им е помагала, дори финансово. В деня на произшествието баба му била на работа и те я чакали да се върне, за да вечерят. В този момент се обадил нейният бригадир и им казал, че я е блъснала кола. Свидетелят и ищеца изпаднали в шок, ищецът вдигнал високо кръвно. Веднага отишли в болницата в гр. Бяла Слатина, но пет минути след пристигането им, им казали, че баба му е починала. Свидетелят твърди, че баща му не могъл да повярва, че така внезапно майка му е починала, че е много разстроен, че му е много тежко и не могъл да приеме смъртта на майка си; дори и след смъртта й баща му ходи в нейната стая, за да я търси; по някой път в късните часове го виждал да плаче. На погребението баща му бил в много тежко състояние, не искал да пускат ковчега на майка му в гроба. И досега баща му не е преодолял тази загуба и смята, че никога няма да я преодолее. След смъртта на майка му ищеца поддържа високо кръвно 140/150, а преди това никога не е имал такова високо кръвно. Оттогава започнал да пие хапчета.