Решение № 127 от 17.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Русе, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500150 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

М.Б.-******** ********** при ТД на НАП Варна-офис-Русе обжалва Решение № 1833 от 18.12.2025г, постановено по гр.д.№ 1493/25 по описа на РРС като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и като необосновано. В жалбата се твърди, че е налице противоречие между изложените мотиви, в които съдът приеме, че намерението на длъжника ответника „Смарт Ойл“ ЕООД за увреждане на фиска е установено и доказано и предпоставките по чл.216, л.1, т.4 ДОПК за уважаване на иска са налице, което противоречи на диспозитива на съдебното решение, с което исковете на публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна офис- Русе са отхвърлени.

Горните изводи на съда са правилни. Неправилно обаче съдът е приел, че поради извършено плащане от ответника Л. К. на 03.06.2025г, задълженията на дружеството „Смарт Ойл“ ЕООД са погасени. Неправилно е прието, че публичния изпълнител не оспорва погасяване на задълженията, напротив представени са разпореждания за разпределение на постъпили суми, от които е видно, че с платената на 03.06.2025г от купувача на имота сума в размер на 2 690.47лв не се погасяват задълженията, които продавача е имал към момента на сключване на сделката. От платената сума едва 779.41лв са разпределени по изискуеми задължения към НАП, които е имало дружеството длъжник към датата на изповядване на сделката. Разпорежданията за разпределение на постъпили суми са издадени в съответствие с разпоредбите на ДОПК и в противоречие с императивната разпоредба на закона по отношение на реда за погасяване на публичните задължения, приема, че с платената от Л. К. са погасени задълженията на „Смарт Ойл“ЕООД. В случая изобщо не е налице 1 плащане на лихви, тъй като законът е определил последователността за погасяване на публични задължения. НАП би загубил качеството на кредитор, ако би бил погасен целия размер на главницата и най-малко дължимата лихва, начислена за просрочие на неплатените към датата на разпоредителната сделка задължения, тъй като друго разпределение на постъпили суми би противоречало на закона. Съдът не е взел под внимание, че към датата на сделката „Смарт Ойл“ЕООД е генерирал и задължения за корпоративен данък от нефинансови предприятия за периода 01.01.2023-31.12.2023 в размер на 5 755.79лв, които вече са били възникнали, на съгласно закона се декларират в срок до 30.06.24г. Този данък не е платен и е присъединен към изп.д.№ 241568227/24 по описа на ТД на НАП Варна-офис Русе. В решението липсват мотиви по отношение на отхвърлянето на иска, предявен в условията на евентуалност с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените от НАП искове с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, а в условията на евентуалност чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, с което да обяви за недействителен по отношение на публичния взискател – Държавата, сключения между ответниците договор във формата на нотариален акт № 24, т . I, рег № 589, дело № 22/24, за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.***, находящ се в с.*****, за който е образуван УПИ V-***, отделен за стопански дворове с площ 1522кв.м., заедно с построената в него едноетажна масивна сграда за търговия, представляваща БЕНЗИНОСТАНЦИЯ с № ***.***.1 с площ от 40 кв.м., три бензиноколонки с площ 13 кв.м., маслоуловител с площ 35кв.м., заедно с всички подобрения, принадлежности и оборудване, при граници на имота: ПИ **.****, ***.*** и ***.****.

Въззиваемият „Смарт Ойл“ЕООД в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Г. счита жалбата за неоснователна. Не претендира разноски по делото.

Въззиваемите Л. Н. К. и Т. З. К. в съдебно заседания чрез пълномощника си адв.Х. счита жалбата за неоснователна. Не претендира разноски по делото.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 15.03.2024г с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. I, рег № 589, д.№ 22/24 на Нотариус Н.Г. по заместване на нотариус В.А. с район на действие РРС, вписан в СВ-Русе с вх. рег № 2943 на 15.03.2024г., акт № 124, т.7, д.№ 1442, „Смарт Ойл“ЕООД продава на Л. Н. К. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.***, находящ се в с.*****, ЕКАТТЕ ***** в Община-Русе, област Русе по кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 966 от 30.05.1964г на ИК на ОНС-Русе, за който е образуван УПИ V-*** отреден за стопански дворове с площ от 1522кв.м., заедно с построената в него едноетажна масивна сграда за търговия, представляваща бензиностанция с № ***.***.1 с площ 40кв.м., три бензиноколонки с площщ 13 кв.м., маслоуловител с площ 35кв.м., заедно с всички подобрения, принадлежности и оборудване, при граници: ***.****, ***.*** и ***.**** за сумата от 17 000лв, която според нотариалния акт ще бъде получена от продавача по банков път след подписване на договора.

Данъчната оценка на имота, според нотариалния акт, е в размер на 2

13 382.20лв.

Към момента на сключване на сделката купувачът Л.Н.К. е имал сключен граждански брак с Т.З.А..

В първата инстанция е установено, че към датата на разпоредителната сделка 15.03.2024г продавачът „Смарт Ойл“ЕООД е имал просрочени задължения към Държавата в размер на 2690.17лв, от който 2 321.06лв и 369.14лв лихва, дължима към 05.03.2025г, както и задължения за корпоративен данък от нефинансови предприятия за периода 01.01.2023г до 31.12.2023г в размер на 5 755.79лв. Задължението за корпоративен данък от нефинансови операции към момента на сделката са били възникнали независимо, че дружеството като задължено лице има задължение да го декларира в по-късен момент, а именно в срок до 30.06.2024г. Доказателствата сочат, че този данък не е платен и задължението за него е присъединено към изпълнително дело 241568227/24 по описа на ТД на НАП Варна-офис Русе.

Горното безспорно сочи, че разпоредителната сделка е сключена след като дружеството – продавач е имало непогасени публични задължения след декларирани публични задължения за данъци и осигурителни вноски.

Въззивният съд намира, че в процеса е безспорно установено и че у дружеството - продавач с извършената сделка е било налице намерение да увреди публичния изпълнител, тъй като разпоредителната сделка с имота е сключена след обнародване на изменението в чл.264, ал.1 ДОПК в Държавен вестник (бр.66/01.08.2023г.) и преди датата на влизането му в сила – 03.05.2024г. Промяната в нормата на чл.264, ал.1 ДОПК въвежда ограничения за извършване на сделки с предмет имущество на лице с неплатени публични задължения, поради което сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател. От друга страна в процеса е установено, че и преди сделката дружеството-продавач е имало публични задължения, за събиране на което е образувано изпълнително дело, по което имотът, предмет на сделката е бил с наложена възбрана/ на 29.03.2022г/, след заличаването й/20.10.2023г/ дружеството не е погасило задълженията си към Държавата. Освен това този недвижим имот е единственият актив на дружеството и с продажбата му същото се лишава от имущество, което може да послужи за погасяване на публичните задължения. Изложеното сочи, че в случая е установен фактическият състав на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК и е налице правен интерес за публичния изпълнител да иска обявяване на недействителност по отношение на държавата на разпоредителната сделка от 15.03.2024г.

Горното е прието и от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

За да отхвърли предявеният иск съдът е приел, че с настъпил в хода на производството факт, а именно заплащане от купувача по сделката на сумите от 2321.06лв главница и 369.41лв лихва. Видно то доказателствата по делото Л. К. е заплатил тези суми на 03.06.2025г. Ако в хода на делото публичното вземане бъде погасено чрез плащане, съдът не следва да уважава иска, независимо от установените други положителни предпоставки за това, защото ищецът не доказва качеството си на кредитор спрямо извършилия разпоредителните сделки ответник. В настоящият случай обаче въззивният съд намира, че с посоченото плащане не са заплатени изцяло публичните задължения на дружеството-продавач. На първо място по отношение на задължението за 2321.06лв, което е съществувало към момента на сделката, за същото при неизпълнение на задължението в срок се дължи и лихва за забава, която се начислява до момента на плащането. В този смисъл, за да се приеме, че задължението е погасено изцяло на 03.06.2025г, освен изплатените от 3 купувача суми, същият е следвало да изплати и допълнително натрупалата се лихва за забава до момента на плащането. На следващо място освен посочените задължения към момента на сделката дружеството-продавач е имало и задължения за корпоративен данък от нефинансови предприятия за периода от 01.01.2023г до 31.12.2023г в размер на 5 755.79лв. Тези задължения към момента на сделката са съществували, но към момента на сделката не е бил изтекъл срокът за декларирането им от задълженото лице. Плащане на тази сума липсва, поради което въззивният съд намира, че купувачът по сделката не е изплатил изцяло публичните задължения на дружеството продавач, поради което държавата не е изгубила качеството си на кредитор на „Смарт ойл“ ЕООД. По тези съображения предявеният иск за прогласяване на относителна недействителност на покупко-продажбата от 15.03.2024г спрямо държавата е основателен и като такъв следва да се уважи.

Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което решението като неправилно следва да се отмени.

С оглед уважаване на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК въззивният съд не следва да се произнася по предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.

С оглед изхода на спора в първата инстанция в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, които в случая са само за претендирано юрисконсултско възнаграждане. Съдът на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро/ равностойност на 200лв./

Във въззивната жалба и в хода на производството жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.

В тежест на въззиваемите е държавна такса за въззивната инстанция в размер на 34.21евро.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1833 от 18.12.2025г, постановено по гр.д.№ 1493/25 по описа на РРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М.Б. в качеството й на ******** ********** при ТД на НАП – Варна - офис Русе срещу „ Смарт Ойл“ ЕООД, Л. Н. К. и Т. З. К. искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и вместо него ПОСТАНОВЯ :

ПРОГЛАСЯВА за недействителен спрямо Държавата, на основание чл.216, ал. 1, т. 4 ДОПК, по иск предявен от М.Б. в качеството й на ******** ********** при ТД на НАП – Варна, офис – Русе срещу „Смарт Ойл“ЕООД, ЕИК 206103564, Л. Н. К., ЕГН ********** и Т. З. К., ЕГН **********, на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.03.2024г, сключен с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т.I, рег № 589, д.№ 22/24 на Нотариус Н.Г. по заместване на нотариус В.А. с район на действие РРС, вписан в СВ-Русе с вх. рег № 2943 на 15.03.2024г., акт № 124, т.7, д.№ 1442, по силата на който „Смарт Ойл“ЕООД продава на Л. Н. К. следния недвижим 4 имот: поземлен имот с идентификатор ***.***, находящ се в с.*****, ЕКАТТЕ ***** в Община-Русе, област Русе по кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 966 от 30.05.1964г на ИК на ОНС-Русе, за който е образуван УПИ V-*** отреден за стопански дворове с площ от 1522кв.м., заедно с построената в него едноетажна масивна сграда за търговия, представляваща бензиностанция с № ***.***.1 с площ 40кв.м., три бензиноколонки с площщ 13 кв.м., маслоуловител с площ 35кв.м., заедно с всички подобрения, принадлежности и оборудване, при граници: ***.****, ***.*** и ***.**** за сумата от 17 000лв, с данъчната оценка на имота, според нотариалния акт, в размер на 13 382.20лв.