Определение № 271 от 20.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20264100500093 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. 262 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ППЗК „Доверие-Миндя“ с. Миндя – в ликвидация, подадена чрез ликвидатора М.А.И, срещу определение № 2706/08.12.2025г. по гр.д. № 2217/2024г. на ВТРС, с което е върната като нередовна подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 2256/03.10.2025г. постановено по същото гражданско дело.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, тъй като неправилно администриращият съд е приел, че жалбоподателят не е поправил частната си жалба срещу горепосочения акт. Изтъква се, че това е сторено, поради което се иска от ВТОС да отмени обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е взела становище по нейната допустимост и основателност.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Частният жалбоподател е ответник по предявен иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооператорите /ОС/, проведено на 13.07.2024г. В хода на производството е починал ищецът член – кооператор и с протоколно определение от 03.10.2025г. районният съд е прекратил делото, поради погасяване на правото на иск със смъртта на ищеца, доколкото оспорените решения предмет на иска не засягат негови имуществени права, които са наследими съгласно 1 чл. 14 ЗК, за да е допустимо приемство в процеса по чл. 227 ГПК. Срещу това определение в срок е подадена частна жалба от ответника по делото, която е оставена без движение, поради липсата на доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВТОС, като са дадени указания за поправянето й. Жалбоподателят е бил изрично предупреден за последиците от неизпълнение на тези указания, с връчване на препис от разпореждането за без движение. Съобщението за връчване е получено лично от ликвидатор на кооперацията на 26.11.2025г. С обжалваното определение от 08.12.2026г., имащо характер на разпореждане по чл. 275 ал. 2 вр. чл.

262 ал. 3 ГПК, районният съд е върнал частната жалба, поради неизправянето й в срок, съобразно дадените указания.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 262 ал. 3 ГПК.

В проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По аргумент от чл. 261 т. 4 ГПК, към която разпоредба препраща чл. 275 ал.2 ГПК по отношение редовността на частната жалба, при подаването й към нея следва да се приложи документ за внесена държавна такса. Съгласно чл. 19 ТДТГПК за частна жалба по гражданско дело се събира такса от 15 лв. Задължение на администриращия съд е да следи за редовността на подадената частна жалба, вкл. и ако не са представени доказателства за внесена такса по чл. 19 ТДТГПК /чл. 262 ал. 1 ГПК/. В случая подадена частна жалба с вх. № 24258/17.11.2025г. срещу протоколното определение № 2256/03.10.2025г. не е отговаряла на изискванията за редовност по чл.

261 т. 4 ГПК, тъй като са липсвали доказателства за платена държавна такса за обжалването по нея. В тази връзка указанията на районния съд за представянето на такива в едноседмичен срок от получаването им са правилни и съответни на чл. 262 ал. 1 ГПК. В дадения срок, който е изтекъл на 03.12.2025г., а и до момента на постановяване на обжалвания акт – 08.12.2025г., жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда. Районният съд, прилагайки последиците на чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, за които жалбоподателят е изрично предупреден и връщайки частна жалба с вх. № 24258/17.11.2025г., поради неизправянето й в срок, е постановил един правилен и 2 съответен на закона съдебен акт. Нито пред администриращия съд, нито пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства за изпълнение от страна на частния жалбоподател на указаното му. След като същият не е представил доказателства за заплащане в срок на държавната такса по чл.19 ТДТГПК в размер на 15 лв., оплакванията му, че съдът неправилно е преценил, че нередовностите на жалбата не са отстранени, са изцяло несъстоятелни и напълно неоснователни.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че подадената от частния жалбоподател жалба срещу определение № 2706/08.12.2025г. по гр.д. № 2217/2024г. на ВТРС, с което е върната като нередовна подадената от него частна жалба срещу определение № 2256/03.10.2025г. постановено по същото гражданско дело е неоснователна и следва да се остави без уважение респ. обжалваният съдебен акт като правилен и обоснован да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2706/08.12.2025г. по гр.д. № 2217/2024г. на ВТРС, имащо характер на разпореждане по чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262 ал. 3 ГПК, с което е върната подадената от ППЗК „Доверие-Миндя“ с. Миндя, в ликвидация частна жалба с вх. № 24258/17.11.2025г. срещу определение № 2256/03.10.2025г. постановено по гр.д. № 2217/2024г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3