Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 16.06.2023, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
Административно наказателно дело 22/2023
Вид
Решение № 63
Подписан
16.06.2023
В сила
11.07.2023
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Омуртаг, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20233510200022 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Й. С. чрез адв. С. А. против Наказателно постановление (НП) № 308-3-9 от 29.12.2022 г., издадено от Началника на РУ - Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН) за нарушение по чл. 28, ал. 1 от същия закон.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че НП е с невярна правна кваилификация и е изготвено в грубо нарушение на ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя – адв.

С. А.. В допълнение сочи, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, като моли да бъде отменено наказателното постановление и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Ответната по жалбата страна - Началника на РУ - Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з., но в съпровождащото административнонаказателната преписка писмо настоява за потвърждаване на НП.

РП – Търговище, ТО - Омуртаг, не изпраща представител по делото и не 1 излага становище по същото.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 308-3-9/09.12.2022 г., за това, че при извършена на 02.11.2022 г., около 22.00 часа, от с. И.чрез моб. телефон с номер ***изполвайки го не по предназначение сигнализира на ЕЕН-112, за да осигури присъствие и на полиция при провеждане на разговора със М.Д. и З.А.за да не възникне скандал помежду им. Като нарушена законова разпоредба актосъставителят е посочил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН-112.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление за това, че на 02.11.2022 г. около 22:00 ч. от село И.чрез мобилен телефон с номер ***, използвайки го не по предназначение, сигнализира на ЕЕН 112, като подава неверен и заблуждаващ сигнал, че е нападнат от лицата М.Д. и З.А.от с. И.видно от докладна записка с рег. № 308р-16293/03.11.2022 г., за да осигури присъствие и на полиция при провеждане на разговора с тях, за да не възникне скандал помежду им. На А.

С.на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112: „Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“. При нарушаване на тези забрани, гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона. В нормата на чл. 37 от същия закон, е предвидено, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, а в чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е предвидено, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Според настоящия съдебен състав не става ясно за какво деяние е наказан жалбоподателя - дали за това, че е ползвал телефон 112 не по предназначение или за това, че е подал неверни и заблуждаващи сигнали.

Предаването на невярно съобщение или сигнал за помощ и ползването 2 не по предназначение на спешния телефон не са равнозначни. В първия случай се съобщава за инцидент, който по съдържание налага ангажиране на спешна помощ с оглед риск за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, т. е. по съдържание предаденото съобщение е в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от ЗССПЕЕН, но същевременно не отговаря на обективната действителност, а във втория случай спешният телефон се ползва не в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, т. е. самото съдържание на сигнала изключва необходимостта от спешна помощ.

В конкретния случай, така, както е описано деянието в АУАН и НП не става ясно за коя от хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е наложено наказание, тъй като са възпроизведени две самостоятелни хипотези от текста на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а именно - ползване на телефона не по предназначение и предаване на неверни данни, без да е конкретизирано точно.

В АУАН на А. С. е повдигнато обвинение за това, че не е ползвал ЕНН 112 по предназначение, за да осигури присъствие на полиция и деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. В обстоятелствената част на НП обаче, административнонаказващият орган е посочил че С. е използвал не по предназначение ЕЕН 112, сигнализира на ЕЕН 112, като подава неверен и заблуждаващ сигнал, като наред с това не е посочил коя конкретна хипотеза на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е нарушил с деянието си С..

По този начин в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаване на НП по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тези нарушения на процесуалните правила при издаване на НП са съществени, тъй като водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице в т.ч. да разбере точно в какво е обвинен от фактическа страна и коя правна норма е нарушил.

Констатираното нарушение на процесуалните правила поради своята същественост е достатъчно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. В същия смисъл са и Решение № 400 от 09.10.2018 г. по а. н. д. № 458/2018 г. на Административен съд – Добрич, както и Решение № от 31.05.2021 г. по а. н. д. № 73/2021 г. на Административен съд – Разград.

По изложените мотиви съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски на стойност от 300 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е дори под минималния 3 предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).

Ответната по жалбата страна следва да бъде осъдена по правилата на чл.

63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК да заплати разноските, заплатени от бюджета на съда за изготвяне на съдебна аудио-техническа експертиза – 207,72 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 308-3-9 от 29.12.2022 г., издадено от Началника на РУ - Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, с което на А. Й. С., ЕГН **********, адрес: с. С.общ. А.ул. ***, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ - Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, да заплати на А.

Й. С., ЕГН **********, адрес: с. С.общ. А.ул. ***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

ОСЪЖДА РУ - Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, да заплати по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата от 207,72 лв. (двеста и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски за изготвяне на съдебна аудио-техническа експертиза, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ 4