Решение № 469 от 10.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 469

***, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № **********4364 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 259,26 чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 35,73 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 70,00 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** против Н. Б. Ф., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 04.07.2019 година Н. Б. Ф. е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 259.26 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска от 344 лв. в срок до 19.07.2019 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.63 %. Развива правни съображения. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне сумата. Твърди, че в чл.

31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се 1 съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди, че договорът е сключен по електронен път на основание Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***. Твърди, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред № 784 от Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Моли ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Позовава се на съдебна практика.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 364,99 лв., формирана както следва:

1) Главница, в размер на 259,26 лв.; 2)Законна лихва за забава върху главницата, в размер на 70,00 лв., за период от 19.07.2019 г. до 23.05.2024 г.; 3) 35,73 лева - представляваща неплатени дължими такси, дължими 2 съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „***“ ООД; 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени 3 искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 225,00 лв./125,00 лв.+100 лв./

Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Н. Б. Ф., ЕГН**********, ***, ч е ДЪЛЖИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 259,26 лева, представляваща задължение-главница по договор за потребителски кредит №***/04.07.2019г., сключен със *** ООД, вземането по който е прехвърлено на ***, в едно със законната лихва от 04.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение № 1761/05.06.2024г. по ч.гр.д. ********** 3069/2024 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Н. Б. Ф., ЕГН**********,***, ч е ДЪЛЖИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 35,73 лева, представляваща задължение-такси по договор за потребителски кредит №***/04.07.2019г., сключен със *** ООД, вземането по който е прехвърлено на ***, за която е издадена заповед за изпълнение № 1761/05.06.2024г. по ч.гр.д. ********** 3069/2024 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Н. Б. Ф., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 70,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.07.2019г. до 23.05.2024г. по договор за потребителски кредит 4

№***/04.07.2019г., сключен със *** ООД, вземането по който е прехвърлено на ***, за която е издадена заповед за изпълнение № 1761/05.06.2024г. по ч.гр.д. ********** 3069/2024 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1

ГПК Н. Б. Ф.,

ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д. ********** 3069/2024 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Б. Ф., ЕГН**********, *** ДА ПЛАТИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 225,00 лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5