Определение № 539 от 19.01.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Бургас, 19.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120105418 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „***” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к.

„****“, бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от управителя *****, с която срещу "**************, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от членовете на Съвета на директорите **********, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3,49 лева с вкл. ДДС, представляваща платена при начална липса на основание, въз основа на нищожна договорна клауза, такса повторно включване.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, действащо чрез пълномощника си юрк. Михаил Караколев, е депозирало отговор на исковата молба, с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Бургас, доколкото седалището на ответното дружество е в гр.София. Предвид това се моли за прекратяване на образуваното пред Районен съд – Бургас дело и изпращането ме по подсъдност на Софийски районен съд.

Съдът, след като се запозна с направеното възражение по реда н а чл.

119, ал.4 ГПК, намира същото за своевременно заявено и основателно.

Видно от приложената по делото нарочна справка от ТРРЮЛНЦ, регистрираните, съответно седалище и адрес на управление на ответното дружество ***********************************

Съгласно общата разпоредба на чл. 108, ал. 1 ГПК, искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая специалната разпоредба на чл. 113 от ГПК, на която се позовава дружеството – ищец и 1 регламентираща специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители, е неприложима по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 95/05.02.2010г. по ч. т. д. № 70/2010г. на ВКС, II т.о.; Определение № 477/17.06.2010г. по ч. т. д. № 283/2010г. на ВКС, I т.о.; Определение № 4276 от 28.12.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023г., IV г. о., ГК и др., в които е дадено разяснение на понятието "иск на потребител", съответно и на предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, последната е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон, тъй като именно от последното произтича правото на местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице , което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Действително, в практиката на ВКС понятието потребител е възприето в "широк смисъл", като особената подсъдност по чл.113 от ГПК е отнесена и към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори, както и към исковете на физически лица – потребители на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на електроенергия. Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.

В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С приемането на горецитираната разпоредба на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е извършено транспониране именно на Директива 93/13 в националното ни законодателство.

Поради изложените съображения, на ищцовото търговско дружество „МИНОЛБИ” ЕООД не следва да бъде признато качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и същото няма право да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.

Този извод следва както от преследваната от законодателя цел на приемането на специалната разпоредба на чл. 113 ГПК /в актуалната редакция/– да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение, така и от граматическото тълкуване на самата специална разпоредба, която определя "съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а 2 при липса на настоящ адрес – по постоянния", без да визира седалището на юридическото лице.

Предвид това и доколкото приложима в настоящия случай е общата местна подсъдност по искове срещу юридически лица – чл. 108, ал. 1 ГПК, производството по настоящото дело, образувано пред Районен съд – Бургас, следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на Софийски районен съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5418/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, 64-ти състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3