Решение № 62 от 20.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Кюстендил, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500173 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 3003/11.03.2024 г. от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес с. ********************, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. М. К. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. *************, насочена против Решение № 226 от 28.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2564/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявените от М. С. М. против Община Н. искове – за признаване уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на Заповед № 52 от 09.11.2023г., с която е било прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, а именно – „**********“ с място на работа – Община Н., както и за присъждането на сумата от 7100,88 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за период от 10.11.2023 г. до 10.05.2024 г., като неоснователни. Осъдил е М. С. М. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Община Н. разноски в производството в размер на 933 лева.

Въззивницата навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си, позовавайки се на Решение № 4/27.01.2014 г. по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, не е взел предвид и не се е съобразил изцяло с мотивите му, 1 които са възпроизведени в жалбата, и подчертава, че цитираният съдебен акт касае заповед, в която са посочени две правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, като същевременно в него били изложени мотиви относно обстоятелството какво налага изменението на длъжностната характеристика по отношение на необходимото образование за изпълнение на длъжността. Твърди, че доколкото в процесната заповед такива мотиви липсват, то същата е немотивирана, респективно незаконосъобразна. Поддържа, че промяната на изискването за образование на заеманата от ищцата длъжност не е наложена от обективни причини и в случая не са налице променени условия за изпълнението на трудовите функции на длъжността.

Възразява срещу извода на районния съд, че ищцата била уведомена за промяната в трудовите й задължения с въвеждането на нови такива, както и с промяната в изискванията за заеманата от нея длъжност, с връчването й на длъжностна характеристика на 09.11.2023 г., като неподкрепен от доказателствата по делото и сочи, че в процесната заповед никъде не били посочени нововъведените трудови функции довели до промяна в изискванията за образование за процесната длъжност. Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът е изпълнил задължението си да уведоми ищцата за причините за прекратяване на трудовото правоотношение.

Заключава, че за въззивницата останало неясно действителното основание за прекратяването на трудовото правоотношение, доколкото в процесната заповед като правно основание било изписано чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ /промяна на длъжностната характеристика с въвеждане на нови трудови функции/, а в мотивите й било записано, че не отговаря на нововъведените критерии за образование.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Н. чрез пълномощника адв. Д. З. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения.

Иска се потвърждаване изцяло на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските във въззивното производство.

ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната 2 жалба като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от М. С. М. против Община Н. искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 7100,88 лева, представляваща, представляваща дължимо от работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за законоустановения шест месечен срок, считано от 10.11.2023 г. до 10.05.2024 г., през който ищцата е останала без работа в резултат от незаконното уволнение.

В исковата молба са изложени твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 01.08.2012 г. трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжност „***********“ /*****/ в условията на пълно работно време. През 2015 г. длъжността била променена на „**********“ /*****/, при съществуващото между страните трудово правоотношение. Между страните били подписвани множество допълнителни споразумения към трудовия договор касаеши изменение на получаваното от ищцата трудово възнаграждение.

.

Твърди се, че със заповед № 52/09.11.2023 г. на кмета на Община Н. трудовото отношение между страните било прекратено, считано от 10.11.2023 г. Заповедта била връчена на ищцата на 09.11.2023 г. Посоченото в заповедта правно основание за прекратяване е по чл.328, ал.1, т.11 КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено, че с длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 09.11.2023г., било въведено ново изискване за степен и вид на завършеното образование – средно-специално образование „******“. Сочи, че за месец за пълен работен месец – м.10.2023 г. брутното й трудово възнаграждение е в размер на 1183,48 лева.

На 09.11.2023 г. на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, утвърдена от кмета на ответната община на 09.11.2023 г.

Ищцата не притежавала посоченото образование като вид, същата била с квалификация:

„*****“, специалност: „****“. Акцентира върху обстоятелството, че до въвеждането на новото изискване с посочената длъжностна характеристика, ищцата отговаряла на изискванията за заемане на посочената длъжност и заемала същата в продължение на повече от 11 години. Позовавайки се на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС и даденото с него разрешение на въпроса относно приложимостта на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ и това по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, ищцата поддържа че уволнението й е незаконно, тъй като неправилно е извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. Основание за прекратяване на трудовия 3 договор, на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, била промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация, като по отношение на последните била предвидена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, а в случая работодателят въвел нови изисквания за заемане на длъжността касаеши вид и степен на образование и въпреки това прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, което било неприложимо в случая.

Поддържа искане за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е извършено, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в горепосочения размер и исков период.

От ответника е подаден отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, в който се изразява становище за допустимост на предявените искове, а по същество за тяхната неоснователност. Поддържа разбирането си, че правилно като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Пояснява, че е налице промяна на изискванията за заемане на длъжността, доколкото, за да организира и отговаря за благоустройствените мероприятия и комуналните дейности на Община Н., лицето, заемащо длъжността „**********“, следвало да притежава ******* образование.

При сравнение на двете трудови характеристики на ищцата се наблюдавало различия по отношение на трудовите функции на длъжността. Касаело се за липса на професионална квалификация, а не на липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Неоснователно било възражението за противоречие с ТР № 4/01.02.2021г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а при условие на евентуалност в случай, че исковете бъдат уважени прави възражение за прихващане между претендираната сума и сумата представляваща платени на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, по чл.222, ал.1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие и за оставане без работа, както и по чл.224 от КТ.

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно фактическата обстановка по делото.

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор сключен на 31.07.2012 г., по което ищцата заемала длъжност „***********“ /*****/ в условията на пълно работно време. На ищцата е връчена длъжностна характеристика за посочената длъжност на 01.08.2012 г., в която са визирани трудовите функции за същата, а като изисквания за заемане на длъжността в т. 1 е посочено – средно образование.

При съществуващо трудово правоотношение между страните заеманата от ищцата длъжност била променена на „**********“ /*****/, а за заемането й било сключено допълнително споразумение № 36/31.07.2013 г. към трудовия договор. На същата дата била връчена и длъжностна характеристика за тази длъжност, в която са визирани характерните за нея трудови функции, идентични с тези по горепосочената длъжностна характеристика и със същото изискване относно образованието – средно.

4

На 09.11.2023 г. на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, утвърдена от кмета на ответната община на 09.11.2023 г. С тази длъжностна характеристика като изискване за заемане на длъжността е въведено изискването – средно-специално ******* образование. Освен трудовите функции характеризиращи длъжността до момента са включени и следните: организиране провеждането на мероприятия свързани с благоустрояването и хигиенизирането на населените места; организира поддръжката на сградния фонд на общината по населени места; отговаря за благоустрояване на комуналните дейности по населени места.

Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 09.11.2023 г. , а връчването е удостоверено с подписа й.

Между страните не се спори, а и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства / диплома за завършено средно образование и свидетелство за професионална квалификация се установява, че ищцата притежава средно образование, квалификация – *****, специалност – ****.Не притежава средно-специално ******* образование.