Решение № 635 от 04.10.2019, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 04.10.2019 г. гр. К.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

К. районен съд, І-ви граждански състав

На 25.09 2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря Елена

Стоилова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Валентина Тодорова гражданско дело № 752 по описа за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Г.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** против О. К., представлявана от Кмета - Г.С., а адрес: ***. Ищцата твърди, че била собственик на недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***) по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш., общ. К., местност „Х.“, с площ от 52,00 (петдесет и два) квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.*** и имот с идентификатор ***.46.*** и на поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***) по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш., общ. К., местност „Х.“, с площ от 338,00 (триста тридесет и осем) квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.46.***, имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.536 и имот с идентификатор ***.46.***. Твърди, че собствеността върху гореописаните имоти придобила чрез давностно владение и по наследство от Д. Х.Ч., ЕГН **********, който бил неин чичо. Наследодателят ѝ починал на *** г. Същият владял преди нея имотите, описани по-горе, повече от 20 години, през периода от 1995г. до смъртта си, като засаждал в тях различни зеленчуци: царевица, картофи, домати, чушки и отглеждал плодни дръвчета: ябълки, смокини, череши, дрян, сливи. Двата имота граничели с трети имот (ПИ с идентификатор № ***.5011.*** по КККР на с. Ш., общ. С.З.), също собственост на чичо ѝ, който попадал в регулацията на селото. Твърди, че тя и наследодателят ѝ владеели имотите непрекъснато и необезпокоявано повече от двадесет години. Същите били с видими, ясно очертани граници - телена ограда и синори. Имотите никога не били отнемани физически или юридически от когото и да било. Имотите не били внасяни в ТКЗС и не подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че след смъртта на чичо си потърсила документи за собственост и установила, че липсвали такива. Успяла да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, попадащ в регулацията на селото - ПИ с идентификатор № ***.501.***, но за двата процесни имота не можала да използва тази процедура, тъй като се оказало, че според общинската администрация имотите били записани като част от Общински поземлен фонд, т.е. имоти - общинска собственост. Горното обуславяло правния интерес на ищцата от воденето на настоящото дело с оглед установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответната О., която незаконосъобразно включила имотите като своя собственост в общински поземлен фонд, че именно ищцата била техен собственик. Предвид изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О. К., че ищцата е собственик въз основа на давностно владение, а именно, чрез присъединяване владението на праводателя си Д. Х.Ч. към нейното собствено владение за периода от 1995 г. до настоящия момент, т.е за период на владение от около 24 години на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***) но Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш., общ. К., местност „Х.“, с площ от 52,00 (петдесет и два) квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.*** и имот с идентификатор ***.46.*** и на поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш., общ. К., местност „Х.“, с площ от 338,00 (триста тридесет и осем) квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.46.***, имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.536 и имот с идентификатор ***.46.***. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за за неоснователен и недоказан, поради което оспорва същия. Съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) ЗСПЗЗ прилагал се и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които О.та стопанисвала и управлявала. Спорът бил за имоти, които представлявали земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, находящи се извън регулационния план, в землището на с. Ш., записани като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата ставал общинска собственост. Върху имотите не течала придобивна давност, поради което ищецът не можел да ги придобие по давност. С исковата молба не били представени доказателства за установяване на владение от наследодателя на ищцата. Ищцата не сочела доказателства нейният наследодател да притежавал правото на собственост върху процесните имоти. За да се признаело правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисквала да била упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в правото било, че срещу този който не можел да защити правото си, давност не тече. Земите по чл.

19, ал. 1 били земеделските имоти, които останали след възстановяване на собствеността и за тях не се явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисвали от О.та по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на закона О.та ставала техен собственик. Тези земи освен това служели и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. Твърди, че О. К. придобила по силата на закона право на собственост върху процесните имоти. Също така ги стопанисвала или управлявала като земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците и станала собственик на тези имоти в определен момент - влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора на областната дирекция „Земеделие“. Безспорно било, че процесните имоти не били заявени за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл.10 ал. 1/ срокове, нямало твърдения и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Представеният саморъчен договор за покупко-продажба между С.Т.Ч. и Д. Х.Ч. също не следвал да се приема като доказателство, тъй като нямал вписана дата на сключването му. С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Редовно призовани за датата на съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение

№ *** г., е че строителният техник на гр. К. Николай Леков го издава на наследниците на Т.С.Ч., за да послужи пред РС-К. в уверение на това, че е собственик на имот № ***, в землището на с. Ш. и базисната оценка на дворното място от 350 кв. метра е 10 850 лева.

Видно от представената от ищцата скица № 286/02.11.1965 г., е че имот № ***, находящ се в с. Ш., кв. № 37192, от 350 кв. м, по разписен списък се води на наследниците на Т.С.Ч..

По делото е представен писмен договор за покупко-продажба, без дата, и без да е спазена формата съгласно чл. 18 от ЗЗД , сключен между С.Т.Ч., за който се твърди, че е наследник на Т.С.Ч. и наследодателя на ищцата Д. Х.Ч. за дворно място, източно от селото, в граници между Р.К.М. от север, от юг – К.Г., от изток - път и запад – Д. Ч., което се давало за вечна собственост на Д. Х. Ч.. Липсва договорена цена, описано е че договорът е сключен в присъствието на двама свидетели – А.П. и Х.Х.. Договорът е подписан от продавача и купувача.

Видно от

Удостоверение за наследници с изх. № ***г. на О. К., е че Д. Х.Ч., бивш жител *** е починал на *** г. и е оставил единствен наследник - племенницата си Г.Х.Ч..

С Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № *** на нот. Н.Б., Г.Х.Ч. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.501.***, с площ от 687 кв. метра, при граници на същия имоти с номера: № ***.501.1194, № ***.501.***, № ***.46.***, № ***.46.*** и № ***.501.***, № ***.501.***, ведно с находящите се в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж, от 56 кв. метра, постройка на допълващо застрояване на два етажа, със застроена площ от 46 кв. метра, друг вид сграда за обитаване на един етаж, със застроена площ от 23 кв. метра.

От представените два броя удостоверения за данъчна оценка и скици на имота, издадени от О. К. и Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С.З. се установява, че двата процесни имота са както следва: нива с идентификатор ***.46.***, категория IV, площ 338 кв. метра и нива с идентификатор ***.46.***, категория IV, площ 52 кв. метра.

Видно от представената извадка на регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ, землище на с. Ш., ЕКАТТЕ ***, на началника на ОСЗ на ОСЗ, в регистъра на остатъчния фонд по начин на възстановяване на имотите: възстановими в стари реални граници са и процесните имоти № ***, местност „Х.“, нива, IV категория, площ 0,338 дка и имот № ***, местност „Х.“, нива, IV категория, площ 0,052 дка, в графа „собственост“ е вписано, че се стопанисват от О.та, а в графа „имена собственик“ е отбелязано земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

С протоколно

Решение от 10.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 137/11.11.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.

С.З., са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на закона за допълнение и изменение на ЗСПЗЗ, като собственост на О. К..

По делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелят К.И.Г., без родствени връзки с ищцата, заяви, че познава същата като съселянка. Тя притежавала имот, който бил в съседство с имот, притежаван от свидетеля. По отношение на предявеното от съда копие-извадка от кадастралния и регулационен план на с. Ш., одобрен през 1965 г., на стр. 52 от делото, свидетелят заяви, че неговият имот бил отбелязан на скицата – южно от щрихования в зелено, под № ***.

Неговият имот бил извън регулация, не бил включван в ТКЗС. Имотите на ищеца са отбелязани на скицата с № *** и № ***. Имотът й бил оставен по наследство от чичо ѝ Д. Х.Ч.. Той нямал деца, Г. била негова единствена наследница. Понеже местата им били съседни, свидетелят знаел че Д. ги обработва много отдавна.

Постоянно се виждали с Д. докато работели. Една част от имота Д. ползвал за засаждане на зеленчуци, другата част била като ливада. Вътре в частта на ливадата мястото било засадено с овощни дръвчета – сливи, ябълки, праскови, кайсии, на границата имало и лешник, който бил още на мястото. Спомените на свидетеля били, че още преди 40-50 години той ползвал имота, а някъде към края на 90-те години Д. казал, че го бил закупил. Имотът бил на негови братовчеди и казал, че го закупил, но и преди да го закупи пак го обработвал. О.та не била владяла тези имоти. Имотите били ползвани като частни ниви и винаги били ползвани като частни ниви. От юг на процесния имот се намирал имотът на свидетеля, от север имало съседен имот с № ***, обработвал го този, който закупил къщата в имот № ***. От запад имало двор с построена къща, който бил № ***, собственост отново на Д. Ч.. От изток имало полски път. Свидетелят виждал, че ищцата Г. посещавала имота, наглеждала го, тъй като живеела в с. Ш., но в друга къща.

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9f7287b-d10e-4731-85a1-05f0b8a92507