Решение № 3145 от 26.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. Варна, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20243110100911 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен Р. В. С. срещу ТП на НОИ – Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 22.04.1985 г. до 30.10.1995 г. ищцата е полагала труд в „П.С.Х.“ ЕАД, както следва: от 22.04.1985 г. до 26.02.1992 г. като сервитьор, от 27.02.1992 г. до 01.01.1995 г. като касиер-калкулант и от 02.01.1995 г. до 31.10.1995 г. като касиер-личен състав, при осемчасов работен ден.

Твърди се в исковата молба, че със заявление вх. No ........ г. ищцата е поискала отпускане на лична пенсия при условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО за прослужено време и старост, както и добавка по чл. 84 от КСО, но с разпореждане № ********** по Протокол 2104-03-487/08.08.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Варна й е било отказано отпускане на пенсия с мотива, че заявлителката няма изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране. Ищцата е подала жалба до Директора на ТП на НОИ-Варна, която била оставена без разглеждане като просрочена на 15.11.2023 г. с Решение ..... на Директора на ТП на НОИ - Варна. Преди горепосочения краен акт на ищцата бил издаден предходен Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5529-03-28/09.02.2023 г. на ТП на НОИ-Варна, по който е било указано, че ще се извърши проверка при Д.Б.-гр. С. (от „ООА“- с.Н.) и „Култорнобитово строителство“-гр. Варна (от „ООА“-гр. Т.) за твърдения от заявителката положен осигурителен и трудов стаж от 10 г. 6 мес. И 9 дни(отразени в трудовата й книжка) към „Пром.строителство-холдинг“ЕАД (бившият хотел „Република“–Варна).

От извършена проверка се констатирало, че в предадените съхранявани разплащателни ведомости и документи от осигурителя „Д.Б.“ АД – гр. С. (СО „Промишлено строителство – Кремиковци“), липсва информация за лицето Р. В. С., свидетелстващи за твърдяния от ищцата трудов и осиг. стаж от м. 04.1985 г. до м.

10.1995 г. Ищцата поддържа , че въпреки изчислените и признати й 11 г. 6 мес. И 28дни положен действителен осигурителен стаж, неоснователно не й е признат и добавен осигурителния стаж за периода от 22.04.1985 г. до 30.10.1995 г. от „Пром.строителствохолдинг“ ЕАД, където в този период е работила като сервитьор от 22.04.1985 г. до 26.02.1992 г., касиер-калкулант от 27.02.1992 г. до 01.01.1995 г. и 1 касиер-личен състав от 02.01.1995 г. до 31.10.1995 г. на пълен работен ден – 8 часа.

Навежда се довод че за процесния период ищцата притежава трудова книжка, където на страница 20-21 има нанасяне на процесния трудов стаж и заверка с подпис на Гл.счетоводител, но липсва подпис след текста „Директор:“ – неоформена съгласно чл.6,ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовият стаж. С оглед изложеното ищцата счита, че лична пенсия не й е била отпусната поради незачитането на над 10-те години трудов стаж. С уточняваща молба от 08.02.2024 г. ищцата пояснява, че бившият й работодател „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД е прекратил дейността си и няма правоприемник, както и че трудовото й възнаграждение е било заплащано в брой. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ТП на НОИ – Варна, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че в първичните документи, предадени за съхранение в осигурителния архив на НОИ липсват данни за ищцата за претендираните периоди.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

За уважаване на предявения иск е необходимо ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване, че в в периода от 22.04.1985 г. до 30.10.1995 г. е полагала труд в „П.С.Х.“ ЕАД, както следва: от 22.04.1985 г. до 26.02.1992 г. като сервитьор, от 27.02.1992 г. до 01.01.1995 г. като касиер-калкулант и от 02.01.1995 г.до 31.10.1995 г. като касиер-личен състав, при осемчасов работен ден, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.

Не е спорно между страните, че работодателят на ищцата „П.С.Х.“ ЕАД е прекратил дейността си без да има правоприемник.

Видно от представеното удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР с изх. № 551003-2 от 08.02.2024 г., в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен стаж за периода 22.04.1985 г. до 30.10.1995 г. при работодател/осигурител „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД – хотел Република гр. Варна.

Именно посоченото обуславя правния интерес на ищцата да води настоящия иск.

Представена е декларация за идентичност на лице с различни имена от 26.01.2024 г., с която се удостоверява, че в различни книжа и документи ищцата е записана с имената Румяна В. Димова и Румяна В. С..

Приобщени към доказателствения материал по делото са 2 бр. отказ за издаване на удостоверение от 09.02.2023 г. и 28.02.2023 г., с които на ищцата е отказано издаването на удостоверение за осигурителен стаж УП-13, поради липса на данни в осигурителния архив на НОИ за периода от м. 04.1985 г. до м. 10.1995 г.

С Разпореждане № ********** от 08.08.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна на ищцата е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО, поради липса на изискуемия стаж, срещу което ищцата е подала жалба, която е оставена без разглеждане като просрочена с Решение ..... от 15.11.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период 2 и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол.

На основание чл. 8 ЗУТОССР под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК ищцата е потвърдила с декларация истинността на всички изложени от нея в исковата молба обстоятелства относно заявената искова претенция.

По делото е представена трудова книжка на ищцата, от която е видно, че същата е била в трудово правоотношение с „П.С.Х.“ ЕАД в Почивна станция ДСО на длъжност сервитьор за периода от 22.04.1985 г. до 26.02.1992 г. със заплата 135 лв., като от 27.02.1992 г. е преназначена на длъжност касиер-калкулант при заплата от 1275 лв., при същата длъжност от 01.04.1992 г. ищцата е преназначена в хотел „Република“ при заплата от 1721 лв., а считано от 02.01.1995 г. е преназначена на длъжност касиерличен състав със заплата от 1721 лв. и трудовото правоотношение е прекратено на 31.10.1995 г. на основание чл. 325, т. 3 КТ. Представената трудова книжка представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, поради което е допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на трудовия и осигурителен стаж на ищцата. С ал. 4 на същия законов текст е уредено, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.

В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М.Ж. Д., от чиято трудова книжка се установява, че същата е работила по трудово правоотношение с „П.С.Х.“ ЕАД в почивна станция СО и хотел „Република“ в периода 1986 г. – 1993 г. Свидетелката излага пред съда, че е работила с ищцата в почивна станция на „Промишлено строителство“, като е започнала през 1986 г., а ищцата вече е работила там. Пояснява, че става въпрос за едно и също работно място, което е сменяло наименованието си при смяна на собствениците на обекта. Св. Д. работила като сезонен работник на длъжност сервитьорка осем сезона с различна продължителност от време през летния сезон до 1993 г. Докато свидетелката полагала труд в хотела ищцата работила на длъжност сервитьор при осемчасов работен ден. Заплатите се изплащали в брой срещу подпис в разплащателни ведомости. Свидетелства, че ищцата работила и на други длъжности при същия работодател, вкл. като касиер, за което има информация и след като била съкратена, тъй като нейната майка и свекърът й също работили в тази почивна станция. Излага, че в хотела е имало постоянен персонал и ищцата е била част от него, като няма информация дали е прекъсвала работата си или не.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Ж. Д. като вътрешно непротиворечиви, ясни, последователни и в съответствие с останалия доказателствен материал по делото и относимата към процесния период правна уредба. Като такива, същите установяват твърдените от ищцата обстоятелства, изложени в исковата молба и декларацията по чл. 8 ЗУТОССР. Следва да се добави и че записите на стр. 16-19 в самата трудова книжка на ищцата, отразяващи датата на постъпване в „П.С.Х.“ ЕАД – 22.04.1985 г., преназначенията на различни длъжности от 27.02.1992 г. и 02.01.1995 г. и прекратяването на трудовия договор на 31.10.1995 г. са изпълнени с всички необходими реквизити - подписи на ръководителя на предприятието и кръгли печати, за да може да се приеме, че в тази част трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства. От така отразените начална и крайна дата на трудовото правоотношение следва и неговата продължителност - 10 години 6 месеца и 9 дни, както и е записано с цифри и словом върху правоъгълния печат на предприятието, за което са положени кръгъл печат на предприятието и подписът на гл. счетоводител. Върху последния запис на л. 21 от 3 трудовата книжка - за продължителността на трудовия стаж, липсва подпис на директор, но доколкото такъв е положен на предходните страници, удостоверяващи продължителността на трудовия договор на ищцата с този работодател на различните длъжности, този пропуск при оформяне на документа, което изцяло е задължение на работодателя, не може да се вмени в отговорност на работника/служителя и не води до извод за липса на трудово правоотношение.

С оглед на изложеното, по делото, се налага обоснован извод, че в периода от 22.04.1985 г. до 30.10.1995 г. ищцата е полагала труд в „П.С.Х.“ ЕАД, както следва: от 22.04.1985 г. до 26.02.1992 г. като сервитьор, от 27.02.1992 г. до 01.01.1995 г. като касиер-калкулант и от 02.01.1995 г. до 31.10.1995 г. като касиер-личен състав, при осемчасов работен ден. Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което такава не следва да бъде определяна от съда. На ищцата е предоставена правна помощ за завеждане на дело за установяване на осигурителен и трудов стаж и процесуално представителство по евентуално образувано дело с Решение № 92/17.01.2024 г. на Председателя на НБПП, заплащането на която се извършва от НБПП въз основа на отчет на адвоката и решение на Председателя на НБПП, съгласно чл. 39 Закона за правната помощ. В този смисъл в полза на ищцата не следва да се определят и присъждат съдебни разноски.

Така мотивиран, Районен съд – Варна