Решение № 843 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300503050 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №3963/15.08.2025г. по гр.д.№5847/2021г. по описа на ПРС,ХIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.456 от КЗ за заплащане на сумата 1000лв., представляващо застрахователно обезщетение/частичен иск/ по групов за застраховка „Живот,свързана с банков кредит“,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и исковата претенция да се отхвърли изцяло като сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна,а първоинстанционното решение за парвилно и моли същото да се потвърди.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:

Ищецът сочи да е сключила с „Банка ДСК“ през 2018г. договор за кредит за текущо потребление,по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 50 000лв.На 20.12.2018г. въззиваемата дала съгласие да бъде включена в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот,свързана с банков кредит“ с ответника.Плащане се дължало при осъществяване на покрития риск пълна трайна неработоспособност,установена с ЕР на ТЕЛК,която да е в размер над 70% и да е настъпила в срока на застрахователното 1 покритие.Договорена била годишна премия,която въззиваемата заплащала до 20-то число на всеки месец.Ищцата и третото лице-помагач договорили плащането да се осъществява от нейна лична сметка в банка ДСК.През 2020г. ищцата заболяла от ***-***,като била освидетелствана от ТЕЛК с решение.Същата уведомила банката за наличието на това заболяване,но било й отказано заплащане на обезщетение,тъй като не били изпълнени всички изисквания по договора.Отказа обективирал възможността същата да работи,а условието било да не може да извършва никаква дейност.Към момента на действието на договора и издаването на ЕР на ТЕЛК с 80% намалена работоспособност въззиваемата е била трудоустроена на друга длъжност в същото предприятие.Въпреки че към момента на настъпване на събитието-наличието на заболяване,то ищцата е претендирала пред застрахователя заплащането на обезщетение,но такова й било отказано,тъй като ответника счел,че не са изпълнени изискванията по договора,а именно да не може ищцата да упражнява труд.Застрахователя е счел,че не е налице пълна трайна неработоспособност,поради което е отказал изплащането на обезщетение.Освен това застрахователя е счел,че договорът е прекратен,но от събраните по делото доказателства се установява,че въззиваемата е заплащала вноските си по договора,дори и след настъпването на събитието.

В настоящия случай ищеца се явява по-слабата страна в сключения договор за застраховка,тъй като няма възможност да повлияе на клаузите по договора.ОУ дефинира понятието „пълна,трайна неработостпособност“ и съответно покрит риск,като влошено здравословно състояние,удостоверено с решение на ТЕЛК/НЕЛК,определящо трайно намалена работоспособност едновременно с невъзможност да се полага труд.От представените доказателства се установява,че на ищцата е бил представен стандартен информационен документ за застрахователен продукт,като същата сочи за недействителна клаузата на чл.86 от ОУ,че всъщност под покритие на застраховката се сочи,да е над 70% намалена трудоспособността,установено с решение на ТЕЛК/НЕЛК,застрахования трябва да получава доход от дейност,извършвана самостоятелно,а не да е загубил напълно възможността от полагане на труд,което е било повеждащо спрямо нея.Следвало е по начин,който да е бил разбираем за застрахования,да му се посочи възможността на заплащането на обезщетение по застрахователния договор.

Като не е постъпил по този начин застрахователя не е предоставил вярна и точна информация на страната,за да успее същата да анализира последиците от договора,поради което клаузата се явява нищожна и не поражда правни последици.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че така постановеното решение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди,а на основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция намира,че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна,съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК в размер на 2

400лв.,превалутирани на 204,52 евро,поради което следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3963/15.08.2025г. по гр.д.№5847/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХIII гр.с-в.

ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК-131272330 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Цариградско шосе“ №47А,бл.В,ет.3 да заплати на А. П. Г. с ЕГН-********** от с.***,адв.Е.М. направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 204,52 евро/двеста и четири евро и 52 евроцента/за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3