Определение № 35568 от 03.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35568 гр. София, 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110131990 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от 21.02.2024г. от адв. М. П. – процесуален представител на длъжника Г. И. И., с искане за изменение на поставеното от съда определение от 02.02.2024г. в частта за разноските. Адв. П. е направил искане в негова полза да се присъди по – висок размер на адвокатско възнаграждение, а именно 400 лева съгласно чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ, евентуално – в размер на 200 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2 НМРАВ – за предоставяне на писмена консултация.

Ответната страна по искането – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, е подала отговор, с който оспорва искането. Оспорва приложението на нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ в конкретния случай, като акцентира на обстоятелството, че единственото извършено от адв. П. процесуално действие по делото е подаване на възражение по чл.414 ГПК. С позоваване на решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C – 427/16 и C – 428/16, възразява, че съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения. Акцентира на обстоятелството, че заповедното производство се развива едностранно, същото е предпоставка за започване на исков процес и че в него не се разрешава материалноправен спор. Посочва, че бланка на възражение се връчва винаги на длъжника заедно със заповедта за изпълнение. Евентуално, възнаграждението следвало да се определи според чл.6, ал.1, т.5 НМРАВ – в размер не по – висок от 200 лева. Делото не се отличавало с правна и фактическа сложност и възражението по чл.414 ГПК се подавало по утвърден образец.

Софийски районен съд, след като взе предвид искането по чл.248, ал.1 ГПК, отговора на ответната страна и доказателствата по делото, намира следното:

Няма данни по делото определението на съда от 02.02.2024г. да е било надлежно връчено на длъжника чрез упълномощения адвокат, поради което съдът приема, че срокът за подаване на искането чл.248 ГПК не е започнал да тече и подаденото искане е депозирано в законоустановения срок. Същото е подадено от легитимирана страна и по същество е основателно.

1

С определение от 02.02.2024г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството по делото. Със същия акт на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът е присъдил на адв. П., оказал безплатна правна помощ на длъжника, адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на основание чл.6, ал.1, т.1, вр. пар.1 ДР на НМРАВ.

При присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА неговият размер се определя от съда. В случая съдът намира, че дължимият размер на адв.възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК е 200 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НМРАВ – възнаграждение за писмена консултация. Противно на поддържането от процесуалния представител на длъжника, възнаграждението на длъжника в заповедното производство не се определя по начина, предвиден в нормата на чл.7, ал.7, ал.2 НМРАВ.

Изрично в нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ е посочено, че в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на чл.7. При това следва, че нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ е приложимо само за „издаване“ на заповед за изпълнение, т.е. спрямо заявителя, който е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно е неприложимо спрямо длъжника относно подаване на възражение по чл.414 ГПК. Това разрешение е съобразено с обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на редовна искова молба (арг. чл.410, ал.2 ГПК), а възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по образец, връчван на длъжника заедно със заповедта за изпълнение, и за него не се изисква обосновка.

Отделно от това следва, че се посочи, че възражението по чл.414 ГПК единствено препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, като длъжникът не е задължен да изчерпи възраженията си срещу предявените права, а разполага с възможност да разгърне правото си на защита в исковото производство при подаване на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. От изложеното следва, че обемът на предоставяната правната помощ и съдействие при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и при подаване на възражение по чл.414 ГПК не е равностoен и затова не може да бъде остойностяван по еднакъв начин.

Предвид горното определението следва да се отмени в частта на разноските, като на адв. П. се присъди сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА по реда на чл.248 ГПК изменение на определение от 02.02.2024г. по гр.д.

№ 31990 по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав, II ГО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, В КОЯТО ЧАСТ съдът е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, да плати на адв. М. И. П., адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Пиротска“ № 2

5, ет.3, офис 1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 100 лева – разноски.

ОТМЕНЯ определение от 02.02.2024г. по гр.д. № 31990 по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав, II ГО В ПОСОЧЕНАТА ПО - ГОРЕ ЧАСТ и ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, да плати на адв. М. И. П., адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3