Решение № 23 от 05.01.2018, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ,05.01.2018 год., гр.Пазарджик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на пети декември през двехиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА секретар Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3571 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Подадена е искова молба от Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес *** против В.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, в която ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 19.08.2006г. в район Сердика, гр.София. Сочи, че от брака имат родени две деца - Й. Т. Т., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН

**********. От сключването на брака до фактическата им раздяла през януари-февруари 2017г., семейното им жилище бил в дома му в гр.Х., ул.“*********“ №* .

Твърди, че в самото начало брака им бил спокоен и живеели в разбирателство. С ответницата имали общ бизнес и работили заедно. Постепенно ответницата започнала по повод работата им да предприема действия, за които той не бил уведомен. Злепоставяла го пред работниците и укривала доходи. Започнала да се държи странно. Промяната в поведението му давала повод да се съмнява в извънбрачна връзка. Започнали все по-малко да общуват помежду си. Между тях се усещало напрежение и ответницата взела решение да напусне семейното жилище. Преместила се в гр.Пазарджик заедно с децата. В един по-късен етап при него бил малкият им син И. , живеел с него и посещавал училище в гр.гр.Х.. Имал постоянна регистрация по постоянен адрес ***.

Сочи, че към настоящия момент и двете деца живеят заедно с ответницата, като той е лишен от възможност да общува с тях по какъвто и да е начин. Твърди, че въпреки това има силна връзка с децата си, има постоянна работа и добри доходи и може да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Посочва, че от фактическата им раздяла през месец януари 2017г. с ответницата не поддържат нито физическа, нито духовна връзка. Счита, че бракът им се е изпразнил от съдържание. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен и е безмислено неговото формално съществуване, което не е и в интерес на децата им.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно вината. Моли да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Й. Т. Т., с ЕГН ********** и И.

Т. Т., с ЕГН **********, като постанови режим на лични отношения с майката - всяка първа и трета петък, събота и неделя от месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с приспИ. е, със задължението да ги връща при него, както и един месец през лятото, когато не ползва платен годишен отпуск. Моли съда да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка, като баща и законен представител в размер на 120 лева за детето Й. Т. Т., с ЕГН ********** и 120 лева за детето И. Т.

Т., с ЕГН **********, считано от датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. Моли да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.гр.Х., обл.Х.ул.“***************„ №* на него.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответницата, в който същата е изразила становище, че не оспорва факта, че с ищеца са съпрузи, за което е издаден акт за граждански брак №376/19.08.2006г. - СО, район Сердика, както и че от брака си имат две деца - Й. Т. Т., с ЕГН ********** /акт за раждане №0660/19.05.2008г. - Община Пловдив, р-н Западен/ и И.

Т. Т., с

ЕГН ********** /акт за раждане №0351/18.03.2010г.-

Община Пловдив, р-н Западен/. Със съпруга й и двете им деца живеели в семейното им жилище в гр.гр.Х., ул.“*********“ *, като с ищеца имали и общ бизнес там. Заявява, че е вярно, че от януари 2017г. с ищеца не живеят заедно. Ответницата и двете деца - Й. и И. живеят в гр.П., ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*.

Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди, че изцяло безпочвени и неверни са и съмненията му, че му е изневерила. Счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен изцяло поради вина на ищеца, като мотивите й за това са:

В продължение на години ищецът упражнявал системен тормоз над нея, като всяка проява на насилие извършвал пред децата. Още от самото сключване на брака им той проявявал напълно безпочвени и неоснователни подозрения в нейнатаа честност и почтеност като жена. Заяждал се с нея при всеки възможен повод без да има никакви основания да я обвинява, че флиртува или му изневерява с други мъже.

С течение на годините обвиненията му към нея ставали все по-грозни, а скандалите - все по-чести и по-ожесточени. Карал се с нея пред невръстните им деца и я обиждал с думи като „курва", „лека жена", „парцал", „боклук" и др. Твърдял, че

„той е господарят в тази къща и щом не иска да му се подчинява, вратата била отворена да си ходи. Каквото кажел той, това щяло да става. Наричал и децата им „боклуци" и „копелета“. Твърдял пред тях, че не ги уважава, тъй като ги е родила „жена - боклук". Съмнявал се, че не са негови деца. Не позволявал тя да ги води на училище и на детска градина. Искал да стоят вкъщи и да чистят, да перат и да готвят (а те били 5-6 годишни).

Сочи, че през август и септември

2016г. конфликтът между него и нея нараснал изключително много, тъй като била обвинена от него, че е спала с около 20-25 мъже. Понеже нямало нищо вярно в това твърдение, не се съгласила да го приеме и привеждала доказателства за нейната невинност. Мъжът й обаче отказвал да ги приеме и се карал почти ежедневно с нея пред децата, пред родителите му, пред роднините му.

Това му поведение ставало достояние и извън семейството - пред съседите, които слушали крясъците му и обидните думи, с които я наричал на висок глас и пред работниците в семейната им фирма. Твърди, че я изложил и я компрометирал пред много хора с напълно безпочвените си обвинения, които били резултат само и единствено на неговата патологична ревност, която тя мълчаливо търпяла около 10 години (по време на целия им брак). През октомври и ноември 2016г. за да я накаже психически, мъжът й няколкократно се изнасял от семейното жилище в гр.гр.Х., а тя ходела сама или с децата при него и със сълзи на очи и с много молби го карала да се прибере вкъщи при нея и децата, за да се запазят като семейство. Посочва, че винаги е било така: 10 години била обвинявана в изневери и била обиждана с думи, които не заслужавала, но търпяла, тъй като така била възпитана, тъй като искала да си запази семейството, тъй като искала децата й да имат баща, тъй като я била срам да признае, че не се е справила в брака. И през всичките тези години на съвместен живот работела съвестно, упорито, всеотдайно в общата им семейна фирма - „*****“ ЕООД, ЕИК *********и смело може да каже, че благодарение на нейния труд фирмата излязла на националния пазар и заела челна позиция на него.

Времето й било заето с работа, контакти с клиенти, контрол на работниците на фирмата, домакинска работа, ангажимент с децата. Занимавала се с тези неща по 18 часа на ден и през ум не й е минавало да изневерява на мъжа си. Освен това се омъжила за мъжа си по любов (той нямал пари, когато се оженили; парите ги направили после заедно), продължавала да го харесва, той я привличал като мъж, сексът с него й бил напълно достатъчен и не му е изневерявала и не е искала да му изневерява. Твърди, че през последните месеци на 2016г. направила всичко възможно по силите си, за да убеди мъжа си, че съм му била винаги вярна, но той не искал да повярва.

Сочи, че през декември 2016г. мъжът й й поставил ултиматум пред децата да се изнесе от семейното жилище до края на годината. Й. се разплакала с думите: „Мамо, Коледа се предполага да е весел празник, а това е най-тъжната Коледа в живота ми до сега". На 28.12.2016г. мъжът й в пристъп на афект, че не се признава за виновна по обвинението, че е спала с над 20 мъже от гр.гр.Х., й изхвърлил дрехите на улицата пред къщата. Валяло сняг и дрехите се намокрили, а минаващите по улицата коли ги мачкали и цапали с мръсните си гуми. Двете деца плачели и заедно с него събирали дрехите от шосето, а тя се опитвала да ги успокои да не плачат, да им даде кураж и да ги опази да не бъдат смачкани от преминаващите по улицата коли. Събрали дрехите и ги сложили на пейка на улицата пред къщата. С много молби и със сълзи на очи успяла да получи разрешение от мъжа си да ги пусне с децата да преспят вечерта в къщата.

Твърди, че след като ги изгонил от семейното им жилище, с децата трябвало да се преместят да живеят в гр.Пазарджик, където има наследствено жилище. На

31.12.2016г., ищецът лично ги закарал в гр.Пазарджик с част от багажа им. На 04.01.2017г. му се обадила по телефона - той казал, че е взел решение за раздяла и че решението е негово и е окончателно. Ако иска може да отиде до гр.Х., за да си вземе и останалия багаж. Възползвала се от възможността и на следващия ден 05.01.2017г. отишла до гр.Х. и си събрала остатъка от багажа. Децата сами пожелали да останат да живеят с нея и ищецът се съгласил с това. Съответно на 05.01.2017г. той подписал декларация пред нотариус, с която потвърдил, че е съгласен адресната регистрация на децата да бъде променена, за да могат те да посещават училище и детска градина в гр.Пазарджик. Още през декември 2016г. пък предвид влошените им отношения ответницата се съгласила да му продаде изцяло дяловете си в семейната им фирма „*****“

ЕООД. В допълнение, с надеждата да остави нея и децата на мира, на 05.01.2017г. тя също подписала декларация пред нотариус, с която потвърдила, че няма да предявява имуществени претенции към него.

Сочи, че на 19.01.2017г. мъжът й дошъл в гр.Пазарджик, за да му разпише документи за развод по взаимно съгласие.

Съгласил се двете деца да живеят при нея в гр.Пазарджик, а той да ги вижда, съгласно определен помежду им режим на лични отношения. Ответницата ги разписала и му ги дала, упълномощили адвокат, който да подаде документите и да ги представлява пред съда. Образувано било гр. д. №294/2017г. по описа на Районен съд Хасково, като същото било насрочено за 01.03.2017г., 13:50 часа.

Твърди, че веднага след като подписала документите за развод, под предлог, че иска да говорят, той я поканил да се качи в колата му. Когато влязла в колата, ищецът заключил вратите, за да не може да слезе на някой светофар и подкарал колата. Закарал я някъде след с.Гелеменово, обл.Пазарджик, в безлюдна местност. Свалил я от колата, взел й GSM-a и го изключил и започнал да я бута с тялото си в дълбокия сняг до една горичка. Там насилствено я разсъблекъл от кръста нагоре и казал, че ще я държи така гола в кучешкия студ и в снега докато не си признае с колко мъже е спала или докато не измръзне. Замерял я с топки сняг по голото тяло. Станало е много студено, разревала се и пожелала да си свали сама панталоните и да остане изцяло гола, за да му докаже, че му е била вярна. Така изкарали около час и половина. В някакъв момент мъжът й се осъзнал, облякъл я сам (тя не можела да си отвори пръстите на ръцете, били й се вкочанили от студ), дори я загърнал със собственото си яке и известно време се опитвал да я носи на ръце до колата. В колата пуснал парното, за да се затопли. Сочи, че не казала на полицията за случилото се, но разказала в писмен вид на баща си и на сестра си, както и на неговите родители, на брат му и сестра му. Продължавала да се надява, че някой ще помогне, за да се запази брака им и децата им да имат двама родители. Била готова да прости и това подсъдно деяние, но да не се срамува пред роднини, познати и съседи, че се е развела.

Твърди, че на 10 февруари 2017г. мъжът й отново дошъл в гр.Пазарджик и пожелал да се направи тест за бащинство на двете деца. Съгласила се. Ответницата лично взела проби от устата на децата и му ги предала, а той ги изпратил за анализ в лаборатория