Решение № 523 от 17.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500449 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, чрез юрисконсулт С.-К. против решение № 4868/30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 6228/2022 г. по описа на РС -Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. С. П., ЕГН **********, с адрес *** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя сумата за разликата над 2709,58 лева до 2795 лева – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***от 20.09.2021 г., сумата от 1 055,54 лева – договорно възнаграждение за периода 20.11.2021 г. до 04.12.2022 г., ведно със законна лихва от върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 3073/2023г. по описа на Районен съд Пловдив.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция за главница в размер на 2795 лева и за договорно възнаграждение в размер на 1055,54 лева да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. С. П., чрез адвокат И., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу А. С. П., с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.

415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 901,25 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ***от 20.09.2021 г., 1 055,54 лева – договорно възнаграждение за периода 20.11.2021 г. до 04.12.2022 г., 718,75 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1 725 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 482,67 лв. – обезщетение за забава за периода 21.10.2021 г. до 04.12.2022 г., и 157,93 лв. – обезщетение за забава за периода 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3074/2023г. по описа на ПдРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.09.2021г. ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на същия е предоставена преддоговорна информация, за което са подписани и съответните декларации. С оглед принципа на свобода на договаряне и по собствена воля ответникът заявил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. С част от сумата по договора е поискано рефинансиране на други договори, които ответникът е сключил с ищеца. След извършените рефинансирания по сметката на ответника е преведена сумата от 2 328,76 лв. Ответникът е получил одобрение да закупи и заявените от него допълнителни услуги, за които, както и за договорното възнаграждение, е уведомен още при сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при следните параметри – сума на кредита – 3 000 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита – 184,17 лв. , дата на погасяване на вноска – 20то число на месеца, ГПР – 49,00 %; ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 и обща дължима сума по кредита – 4 419,99 лв. Относно закупените допълнителни услуги, то тяхната стойността е по услугата „Фаст“ – 750 лв., по услугата „Флекси“ – 1800 лв., като размерът на вноската по допълнителната услуга е 106,25 лв. Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги се сочи, че е 6 969,99 лв., обща размер на месечната вноска – 290,42 лв. и дата на погасяване - 20-то число на месеца.

Ищецът твърди, че общата платена сума от ответника е 291,77 лв., като с тази сума е погасена първата вноска. Други плащания не са постъпвали. С оглед изпадането в забава и на основание уговореното в договора за кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуемо, за което на ответника е връчено уведомление. Ищецът счита всички задължения по договора за кредит за предсрочно изискуеми от 04.12.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. С. П., с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответникът твърди, че има качеството на потребител. Навежда доводи, че е налице нарушение на чл. 143, ал. 2, т.

2

18 ЗЗП. Твърди още, че на потребителят не била предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорната информация, необходима да вземе обосновано решение дали да сключи договора. Оспорва действителността на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави и принципа за дъбросъвестността. Не било изпълнено изискването и за коректно посочване на ГПР по договора и глобалната дължима сума. Излага аргументи, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги представлява всъщност възнаграждение за кредитора по договора за кредит, което целяло заобикаляне на ограниченията в чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК. В тази насока счита договора за кредит за изцяло нищожен, поради което по същия се дължала само чистата стойност на кредита. В условията на евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане на предявения иск за главницата от 2 901,25 лв., със сумата от 879,31 лв. платена при начална липса на основание за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит и сумата от общо 1 346,01 лв. – платена при начална липса на основание за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги и двете по договор за потребителски кредит № ***от 20.09.2021 г.

От фактическа страна по делото се установява, че на 20.09.2021 г. между ищцовото дружество, като кредитодател, и ответника, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***, съгласно който ищецът е предоставил на ответника сумата от 3000 лв. за срок от 24 месеца, при посочени в договора годишен лихвен процент 41,00%, годишен процент на разходите- 49,00%, дължима сума по кредита 4419,99 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2550 лв. Допълнителните услуги са както следва: Фаст – предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 750 лева, и Флекси – предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 1800 лева.

Видно от приетото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ***, ответникът е заплатил сума в общ размер на 290,42 лв., от която сума от 98,75 лв. за погасяване на главница, 85,42 лв. – за възнаградителната лихва, а 106,25 лв.

– за погасяване на възнаграждението за допълнителните услуги.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че ГПР на процесния договор за кредит, изчислен съгласно формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е 49,00 %, като при изчисляването му кредиторът е включил само разходите за възнаградителна лихва. Според вещото лице, ако се включат като разход сумите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 2 550 лв., то ГПР по процесния договор би се завишил с 85,00 %.

С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Поради това е присъдил чистата стойност на кредита, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като е уважил направеното от ответника възражение за прихващане с платените без основание суми от 85,42 лв. и 106,25 лв., платени от ответника П. за погасяване на възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ***от 20.09.2021 г., и за възнаграждение по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за 3 спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В отговора на исковата молба са наведени доводи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за кредит, а и доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за такива в договор, сключен с потребител, то следва да се извърши проверка за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 49,00%, като в чл.5.2 от общите условия към договора, подписани от страните, са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се установява от съдържанието на договора, както и от заключението на вещото лице Л. К., че размерът на посоченото възнаграждение не е 4 включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита/ ако се включи ГПР става 85,00%/, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му.