Решение № 282 от 10.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Стара Загора, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20255500900228 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 45 ЗЗД и акцесорна претенция, с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата Н. М. Г. е сестра на починалия, вследствие на ПТП К.М.К., 50 години.

Посочва се, че на 27.07.2023 г., около 18:40 ч., на път ПП-1-6 /С. - Б./, км.

311+460, в землището на гр. К. /околовръстен път на гр. К./ е настъпило ПТП, при което водачът на МПС - автобус марка „Ивеко“ с peг. № СТ **** ВС, Г. С.

П., нарушил правилата за движение по пътищата - предприел маневра „обратен завой“, като движещият се зад него мотоциклет „Хонда“ с peг. № А **** К, управляван от К.К., се блъснал в завиващия автобус. Вследствие на инцидента е причинена смъртта на водача на мотоциклета - К.К..

В молбата се излага, че по случая е образувано ДП № 284 ЗМ 1270/2023 г. на РУ гр. К., НОХД № 928/2024 г. на ОС Ст.Загора, което е приключило с окончателен съдебен акт - влязла в сила присъда № 27/10.10.2024 г. на ОС Ст.Загора. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на автобуса „Ивеко“ нарушения на правилата за движение по пътищата, който в случая е нарушил разпоредбите, установени в ЗДвП - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозно средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се 1 съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл. 38, ал. 3 от ЗДвП - „При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“; чл. 39 от ЗДвП - „Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, тунел, подлез, при ограничена видимост или при намА. видимост под;

50 м.“; чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилник за прилагане на ЗДвП - „Единична прекъсната линия“ - Ml - На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и препичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници „BUS“ лента. Символът “BUS“ се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище“, и по непредпазливост причинил смъртта на К.К.. На Г. П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което на осн. чл. 66 от НК е отложено за срок от пет години. Г. П. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от пет години и осем месеца.

Направено е искане на основание чл. 300 от ГПК да се приеме за безспорно установената вина и причинно следствена връзка между извършеното от Г. П. престъпление и причинената смърт на К.К., установени с влязла в сила присъда № 27/10.10.2024 по НОХД № 928/2024 г. на ОС Ст.Загора.

Посочва се, че за увреждащия автобус с peг. № СТ **** ВС, управляван от Г. П. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗК „Л.И.“ АД, з.п. № BG/22/122003005269, със срок на валидност една година, считано от 11.10.2022 г. до 10.10.2023 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 27.07.2023 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В молбата се твърди, че съгласно разпоредбата на КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗК "Л.И." АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с о.р. на 07.11.2023 г. По случая е заведена щета № 0000-100001-23-7639, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Излага се, че с оглед на посоченото, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК "Л.И." АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, в резултат на настъпилата смърт на нейния брат К.К..

Посочва се, че в резултат на гореописаното престъпление, водачът Г. П.

2 е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания и психически дискомфорт от преждевременната внезапна и невъзвратима загуба на своя брат, с когото ищцата се е намирала в особено близки отношения на взаимна обич, доверие и взаимна привързаност и от когото е получавала житейска подкрепа и опора. В резултат на процесното ПТП е загинал К.К., на 50 години. Той е бил деен, активен, работоспособен мъж, работещ, в добро здравословно състояние.

Посочва се, че родителите на починалия и ищцата са починали преди много години и той е бил най-близкият й роднина. Между ищцата и нейния брат е била изградена трайна, дълбока и много силно емоционална връзка.

Смъртта на К. е причинила на ищцата продължителни болки и страдания с висок интензитет.

Посочва, че ищцата и починалият са прекарали своето детство заедно, цял живот са разчитали един на друг, винаги са били близки, никога не са прекъсвали връзката помежду си. Още от ранна детска възраст К. се е грижил изключително отговорно за своята по- малка сестра. К. е бил постоянно до ищцата, пазил я е, защитавал я е, ежедневно е полагал всички необходими грижи за нея. Дори и след като създава собствено семейство Н. и има две деца, е продължила да поддържа връзка с брат си. Разчитала е изключително много на него, тъй като родителите им са починали. След като Н. се развежда със съпруга й, разчита още повече на подкрепата на своя брат, като живеят заедно известно време.

Починалият с изключителна обич, голяма всеотдайност и внимание се отнасял към своите племенници, тъй като е нямал собствени деца и съпруга.

Бил е като техен баща - когато майката я е нямало, вуйчо им се е грижил за тях, гледал ги е, водил ги е на почивки. Дъщерята на ищцата е имала голям интерес към колите и моторите, като са споделяли общата си страст с вуйчо й починалият К.. Заедно са правили ремонти на коли, на мотори.

Посочва се, че починалият е бил и изключително близък със сина на доверителката ми -при нужда винаги К. се е отзовавал на помощ - да го кара на работа, да поправят автомобилите му.

Излага се, че ищцата и децата й изключително тежко приемат загубата на К.. К. е бил за Н. бащината опора, съпружеската опора, приятелската опора, разчитала е единствени и само на него, тъй като е нямала други близки родителите им са починали, а със съпруга й се разделят. Децата познават вуйчо им като най-добър техен приятел, като техен баща, като тяхна опора.

Посочва се, че преди години К. е имал сервиз за коли, където заедно с децата на Н. са ремонтирали коли, учил ги е как да работят и как да ремонтират. Занимавали са се заедно и с доставка на животни. Ходили са заедно на почивки, празнували са празници заедно.

Спомените на ищцата и децата й са толкова много, че не могат да бъдат описани всички.

В молбата се излага, че Н. изцяло е разчитала на К., доверявала му се е, 3 съветвала се е с него, слушала го е и го почитала не само като неин по-голям брат, а и като неин баща. По този начин между ищцата и брат й е създадена особено дълбока емоционална връзка на взаимна обич и подкрепа, която е продължила до смъртта на К.. Без съмнение тази емоционална връзка по интензитет е надхвърляла обичайната между Н. и К.. За това са допринесли както описаните житейски трагедии в семейството, така и фактът, че К. не е създал собствено семейство и не е имал деца. И на зряла възраст ищцата е разчитала на К. и е поддържала изключително близки отношения с него.

Починалият също е разчитал на сестра си - радвал се е на децата на сестра си като на свои собствени; Н. му е помагала както финансово, така и морално, както и той на нея.

Когато Н. е работила сезонно, децата са оставали при вуйчо си – починалият К..

Посочва се, че ищцата винаги е била силно привързана към брат си К., както и починалият към Н., и връзката между тях никога не е прекъсвана.

Особената близост между ищцата и нейния по-голям брат е продължила до момента на смъртта на К.. Именно поради силната и дълбока емоционална връзка, която е съществувала между тях ищцата много тежко приема смъртта на брат си. Загубата на К. е била неочаквана, внезапна и като такава й е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и до днес. Тя е загубила своя по-голям брат, който е играл ролята и на баща, бил е неин най-добър приятел и близък човек, нейна опора и подкрепа.

В молбата се излага, че е съществувала изключително тясна, поддържана, емоционална връзка между ищцата и брат й К. при взаимно разбирателство и подкрепа помежду им. За нея загубата на нейния брат е била внезапна и неочаквана, а като такава и съпроводена с изживяване, различно от посрещане на смърт на близък човек, след негово продължително боледуване.

Внезапната смърт на К. е причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и до днес.

За ищцата е налице-най тежкият житейски резултат - загуба на близък човек, с когото е имала трайна емоционална връзка на взаимна обич и доверие. Ищцата е лишена от възможността да бъде подкрепяна, подпомагана морално, финансово и по всякакъв друг начин от пострадалия К.. Н. претърпява тежка криза, животът й се променя болезнено и мъчително изживява тежката загуба на своя брат. Преживява силен емоционален стрес от внезапната му и неочаквана смърт, подтисната и разстроена е, изпитва силна тъга и болка. Психическият й дискомфорт се отразява в отношенията с близки и приятели. Влияе на работата й.

Излага се, че ищцата попада в кръга лица, които са правоимащи, съгласно ТР от 21.06.2018г по т.д. № 1/2016г на ОС на НГТК на ВКС. Тя е претърпяла и търпи болки и страдания вследствие смъртта на пострадалото лице- нейния брат, тъй като е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща на ищцата продължителни болки и страдания с 4 изключително висок интензитет, които е справедливо да бъдат обезщетени.

С оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Посочва се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача Г. П., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „Л.И.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Посочва се, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейния брат, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да бъде осъден ответникът ЗК „Л.И.“ АД, гр. С. да заплати на ищцата Н. М. Г., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 100 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат К.М.К..