Решение № 290 от 09.06.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Габрово, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. И. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210101377 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявени от А. Ж. К., ЕГН ********** срещу Ч. И.

И., рег. № 735, с район на действие ОС Габрово, осъдителни искове с правна квалификация чл. 441 ГПК за заплащане, съответно на сумата 5944,74 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на Ч. по изпълнително дело № 20157350400098, изразяващи се в налагане на запор и разпределение на суми след перемиране на изпълнителното производство, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 697 лв. – извършени разноски във връзка с оспорване на незаконосъобразен отказ на Ч. да прекрати изпълнителното производство, съединени с иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1737,21 лева – общ размер на обезщетение за забава върху претендираните вреди в размер на 6641,74 лв. за периода от 13.08.2019 г. до предявяване на исковата молба.

Ищецът в искова и уточнителна молба твърди, че по отношение на образувано срещу него изпълнително дело № 20157350400098 по описа на Ч. И. И., рег. № 735 била настъпила перемпция, поради което поискал прекратяване на изпълнителното производство, но съдебният изпълнител отказал, което наложило депозирането на жалба по чл. 435 ГПК, по която било образувано в. гр. дело № 93/2022 г. на ГОС, завършило с влязло в сила решение, с което отказът на Ч. да прекрати производството бил отменен. Ищецът извършил разходи във връзка с отказа на Ч. да прекрати изпълнителното производство в размер на общо 697 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, сумата 25 лв. - държавна такса за жалбата и 72 лв. с ДДС - такси и разноски, събрани по т. 5 и т. 8 (заб.) ТТРЗЧСИ.

Ищецът твърди, че със запорно съобщение, изх. № 12293/30.07.2019 г. бил 1 наложен запор върху банковите му сметки в „Експресбанк” АД (понастоящем „Банка ДСК” АД), като на 13.08.2019 г. от запорираната сметка била изтеглена сума в размер на 5314,37 лева, съответно на 19.06.2020 г. била изтеглена сума в размер на 630,37 лева, които суми били разпределени в полза на взискателя, неговия пълномощник и на Ч. И. И. за такси и разноски за изпълнението.

Поради обстоятелството, че към момента на извършване на запора и разпределението на сумите липсвало висящо изпълнителното производство, тъй като то било прекратено ex lege, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, действията на ответника били незаконосъобразни и причинили на ищеца вреди, за обезщетяването на които ищецът предявява претенции в настоящото производство. Ответникът дължал и законната лихва за забава върху посочените суми, възлизаща на общо 1737,21 лева за периода от 13.08.2019 г. до предявяване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Оспорва да са налице и елементите от деликтния състав: наличие на причинени имуществени вреди, които да са причинна връзка с негово протовоправно поведение.

Излага, че чрез заплащане на процесиите суми на взискателя, в правната сфера на ищеца не са настъпили вреди, тъй като субективното материално право на вземане на този взискател не било погасено, поради което тези плащания не били недължими и не съставлявали претърпени вреди. Извършените от ответника действия по налагане на запор на банкови сметки на ищеца не били недопустими, тъй като перемпцията не изключвала правото на принудително изпълнение, а единствената правна последица от настъпването й била, че съдебният изпълнител следвало да образува по искане на взискателя ново отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. Излага, че само изтеклата давност по отношение на вземането изключвала принудителното изпълнение, но не и перемпцията, в който смисъл била и съдебната практика на ВКС.

Счита, че за ищеца липсвал правен интерес да претендира разноски от ответника, извършени в производството по обжалване на негови действия пред окръжния съд.

Същите следвало да се претендират от насрещната страна, а именно - взискателя, който натоварил съдебния изпълнител с принудително събиране на вземането му. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Прави искане за конституиране на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 като трето лице-помагач, с което бил сключен договор за застраховка „Професионална отговорност”, с предмет гражданската отговорност на ответника за вреди на страните, валиден към датата на твърдения деликт. При условията на евентуалност срещу помагача е предявен обратен иск за сумите, до които исковете на ищеца бъдат приети за основателни.

С определение от 02.12.2022 г. е допуснато привличане на основание чл. 219, ал.

1 ГПК на страната на ответника на трето лице-помагач - ЗК „Лев Инс“ АД, със седалище гр. София, като е приет за съвместно разглеждане в производството обратния иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна за сумата, до която бъдат уважени предявените срещу Ч. И. И., рег. № 735, искове в рамките на размера от 2

8378.95 лева, дължима съгласно сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност”, обективирана в застрахователна полица

№

000–8–

054/13121810002707/05.12.2018 г..

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК счита предявените срещу подпомаганата страна искове за неоснователни с идентични на релевираните от Ч. И. И. доводи. Сочи, че съдебните решения по жалби постановени срещу действия на Ч. нямат сила на пресъдено нещо и не обвързват съда разглеждащ иска за присъждане на обезщетение.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД възразява срещу процесуалната допустимост на предявения обратен иск с довод, че не е процесуално легитимирана страна, тъй като процесните вреди не били настъпили в периода на покритие на застраховката „Професионална отговорност на частните съдебни изпълнители“, обективирана в полица 13121810002707.

По същество счита обратния иск за неоснователен, тъй като Ч. И. И. причинил вреди на ищеца при груба небрежност и е налице изключен риск по смисъла на Раздел IV, т. 6.9 от Общите условия по застраховка „Професионална отговорност“.

Също така Ч. не бил спазил задължението си по т. 24.1 и т. 24.5 ОУ, което пораждало право на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение за вреди, на основание т. 24. Застрахованият имал право да получи застрахователно обезщетение ако е удовлетворил увреденото лице, съгласно т. 29 от Общите условия.

Възраженията за недопустимост, основани на липсата на правен интерес и липса на процесуална легитимация, са неоснователни.

Процесуалната допустимост на иска се обуславя от наличието на правен интерес, който произтича от твърденията на ищеца, които следва да сочат на съществуването на нарушено негово право, на което в производството да се даде защита. В случая, всеки от ищците твърди, че в правната му сфера е налице неудовлетворено вземане по което задължено лице е посоченият ответник. Тези твърдения са достатъчни за наличието на правен интерес. Въпросът дали ответникът е страна по спорното материално правоотношение е въпрос по същество на спора и касае материалната, а не процесуална легитимация в спора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят относно фактите.

От приложеното изп. дело № 20157350400098 по описа на ответника Ч. № 735 И. И., се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на „Елит Кар” ООД, ЕИК 103558125, вх. № 1135/09.02.2015 г., в която е налице възлагане по смисъла на чл. 18 18 ЗЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2015 г., издаден по гр.д. № 13861/2012 г. на РС - Варна, с който ищецът и трето за спора лице са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата 4382.38 лева – главница, сумата 1501.03 лева – лихва за забава за периода 06.06.2009 г. – 01.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2012 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 2163.34 лева – разноски.

3

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 2176/10.02.2015 г. чрез пощенски оператор като поканата е върната в цялост по изпълнителното дело с изрично посочване, че „лицето е в чужбина".

Съдебният изпълнител извършил проучване на имуществото на длъжника и със съобщение, изх. № 2270/10.02.2015 г. наложил запор върху банкови сметки на ищеца, разкрити в „Райфайзенбанк България” ЕАД.

С постановление, изх. № 2782/18.02.2015 г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца. Със съобщение, изх. № 2833/19.02.2015 г. съдебният изпълнител наложил запор върху моторно превозно средство, собственост на ищеца, съответно такъв бил наложен и със съобщение, изх. № 15261/28.10.2016 г..

Със запорно съобщение изх. № 12293/30.07.2019 г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на ищеца разкрити в „Експресбанк” АД (понастоящем „Банка ДСК” АД). В запорното съобщение до третото задължено лице общият размер на задължението към 13.08.2019 г. е посочен да възлиза на сумата 13425,61 лева. С преводни нареждания от 13.08.2019 г. по сметка на Ч. № 735 И. И., третото задължено лице „Експресбанк” АД, е наредило превод на суми в размер на 5314.37 лева, съответно с преводно нареждане от 19.06.2020 г. е наредило превод на сума в размер на 630.37 лева, или общо 5944.74 лева. Посочените суми са разпределени в полза на взискателя - 4542,77 лева, неговия пълномощник - 400 лева и на Ч. И. И. – 1000,07 лева.

С молба вх. № 6563/22.11.2021 г. ищецът е поискал от Ч. И. И. да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК, но съдебният изпълнител отказал. Срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство е депозирана жалба по чл. 435 ГПК, като с влязло в сила решение 17.03.2022 г. на Окръжен съд – Габрово по в. гр. дело № 93/2022 г. отказът на Ч. да прекрати производството бил отменен. Във връзка с обжалване на отказа на Ч. да прекрати производството ищецът извършил разноски размер на общо 697 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, сумата 25 лв. - държавна такса за жалбата и 72 лв. с ДДС - такси и разноски, събрани по т. 5 и т. 8 (заб.) ТТРЗЧСИ. Посочените обстоятелства се установяват и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Относно обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД.

С оглед изложените от ищеца фактически твърдения за понесени имуществени вреди във връзка с извършени от частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20157350400098 незаконосъобразни действия, съдът намира, че предявените искове следва да се квалифицират по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, към която материалноправна норма изрично препраща разпоредбата на процесуалния закон, която предвижда, че реализирането на отговорността на частният съдебен изпълнител за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, става при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

4

Основателността на предявените обективно съединени осъдителни искове, с квалификация чл. 45 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: поведение на процесуално легитимирания ответник, изразено в процесуални действия/бездействия, противоправност на поведението (процесуална незаконосъобразност на съответните действия), вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на съдебния изпълнител.

Субективният елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.