Решение № 303 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. В., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110106776 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. Н. С., ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН ********** и К. И. С., ЕГН ********** срещу "Б. ДСК" АД, ЕИК 121830616, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат претендираните от ответника суми: главница по Договор за кредит от 22.04.2005г. в размер на 22 331.89 лева, договорна лихва за периода от 15.02.2011г. до 28.12.2011г. в размер на 1023.90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда 28.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 21415/2011 г. по описа на ВРС и е образувано изпълнително дело № 479/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с район на действие ОСВ.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. № 21415/2011 г. на ВРС, в полза на ответника срещу ищците е издаден изпълнителен лист за сумите предмет на настоящото производство. Въз основа на изпълнителния лист, на 19.05.2012г. е образувано изпълнително производство № 479/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с район на действие ОСВ. Сочат, че на 11.02.2014г. ОТП Ф.Б. ЕАД е подало молба за конституиране като взискател по изп. дело по силата на договор за цесия от 26.09.2013г..

ОТП Ф.Б. ЕАД е заличено като търговец на 25.05.2023г. от ТР, като негов правоприемник е ответникът "Б. ДСК" АД. На 27.02.2018г. ЧСИ е прекратил изп. производство с постановление, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. От ответника не са извършвани валидни действия, обуславящи прекъсване на давността след прекратяване на изп. дело. Навеждат доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективират искане за постановяване на положително решение по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва да е подавал данни към ЦКР за задължения на ищците. Оспорва иска като недопустим. Счита за недопустимо производството, тъй като към момента не е налице висящо изпълнително производство и за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска. В условията на евентуалност признава иска, като счита същия за основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането е погасена по давност. Твърди, че след получаване на постановлението за прекратяване на изп. дело не е предприел действия за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. Моли поради изложените съображения за 1 прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от Б. ДСК ЕАД, е инициирано ч.гр.д. № 21415/2011г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. Издадена е Заповед по чл.417 ГПК № 13059/29.12.2011 год. и изпълнителен лист срещу Н. Н. С., Д. Д. Л. и К. И. С. , който обективира задължението им в полза на Б. ДСК ЕАД за следните суми: главница по Договор за кредит от 22.04.2005г. в размер на 22 331.89 лева, договорна лихва за периода от 15.02.2011г. до 28.12.2011г. в размер на 2906.30 лева, наказателна лихва за периода от 17.06.2011г. до 28.12.2011г. в размер на 1223.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда 28.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението.

По процесния изпълнителен лист на 19.05.2012г. е образувано изпълнително дело № 479/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с район на действие ОСВ. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

Връчени са покани за доброволно изпълнение на длъжниците.

На 27.05.2012г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот на Д. Л., находящ се в с. Е..

На 31.05.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. Л., получавано в ТЕЦ В.. Запорното съобщение е получено от работодателя на 15.06.2012г..

На 11.02.2014г. е подадена молба от ОТП Ф.Б. ЕООД за конституиране като взискател по силата на договор за цесия от 26.09.2013г.

С молба от 12.06.2014г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. С., получавано в Г.т.. Запорът е наложен на 13.06.2014г..

По делото са разпределени постъпили суми от запори на трудови възнаграждения в периода 20.07.2012 г. - 15.09.2014 г.

Следващата молба от взискателя е подадена на 26.02.2018г., като е отправено искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.

На 27.02.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочил, че последно изпълнително действие е от 15.10.2014г..

На 01.03.2018г. взискателят е уведомен от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство.

На 02.08.2018г. ЧСИ е вдигнал служебно наложената възбрана, на основание чл.433, ал.3 ГПК.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /решение № 50041/10.05.2023 г. на ВКС, ТК, т.д. № 20 по описа за 2022 г.; решение № 60282/19.01.2022 г.

2 по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о/. В определение № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.

Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.

За да се извърши преценка дали процесните вземания са погасени по давност, следва да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на тях.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са 3 основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е предвидена възможност за предявяване на искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.