Решение № 236 от 16.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Стара Загора, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Летов Въззивно гражданско дело № 20265500500311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 95/04.02.2026 г. по гр. д. № 5379/2024 г. на Районен съд – Стара Загора е уважен предявеният от ищеца М. Т. З. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне - до размера на наследствените на ищеца 2/16 ид. ч. от недвижимия имот - на обективирания в нотариален акт № 108/27.12.2007 г., том II, рег. № 8554, нот.дело № 281 от 2007 г. на нотариус Р.П., с рег. № 410 на НК – договор за гледане и издръжка, с който наследодателят на ищеца Т.М. З., починал на *** г., и съпругата му Н. И. З.а, са прехвърлили на Н. Д. И. следния недвижим имот, попадащ понастоящем в район с одобрени кадастрална карта и регистри, и представляващ ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. С.З., ***, с площ: 342 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 5302, квартал: 255, парцел IX, със съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, със сгради, които попадат върху имота: 1. сграда ***: застроена площ 80 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда

– еднофамилна, и

2. сграда

***: застроена площ 10 кв.м, брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване, като прехвърлителите са запазили за себе си правото на ползване на целия имот, до края на живота и на двамата, 1 безвъзмездно, поради виновно неизпълнение от Н. Д. И. на същия договор по отношение на прехвърлителя Т.М. З..

Ответницата Н. Д. И. е подала въззивна жалба, в която се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Посочва се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в неизготвяне на пълен доклад по делото, доколкото съдът не е разпределил доказателствената тежест по иска и не е посочил обстоятелствата, за които страната не сочи доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, тъй като районният съд е кредитирал твърдения на свидетели, които нямат преки възприятия, а показанията на други свидетели, разполагащи с такива, са били тълкувани превратно. Посочва се още, че съдът не е обсъдил приети по делото нотариално заверени документи, които не са били оспорени от другата страна. Във връзка с горните оплаквания в жалбата са изложени подробни съображения. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски по делото.

Въззиваемият – ищец М. Т. З. е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. В отговора се съдържа претенция за разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Районен съд – Стара Загора е бил сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

С оглед доводите на страните, наведени с вхъззивната жалба и подадения срещу нея писмен отговор, спорът пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху това дали ответницата е изпълнявала пълно и точно задълженията си по сключения договор за гледане и издръжка.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение фактически и правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Макар първоинстанционният съд да не е изготвил пълен и точен доклад по делото, това процесуално нарушение само по себе си не налага отмяна на обжалваното решение. Това е така, доколкото в съответствие с постановките на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с 2 определението си по реда на чл. 267 ГПК въззивният съд е дал на страните указания да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. Въпреки това обаче ответницата не е представила нови доказателства, които да водят до различни от формираните от първоинстанционния съд фактически и правни изводи по спора.

Видно от съдържанието на обективирания в нотариален акт № 108 от 27/12.2007 г. на нотариус Р.П., с рег. № 410 на НК, договор за издръжка и гледане, наследодателят на ищеца - Т.М. З. и съпругата му Н. И. З.а са прехвърлили в полза на Н. Д. И. процесния недвижим имот срещу задължението приобретателката да ги гледа и издържа при нужда, лично или чрез трето лице, като им осигури храна, отопление, осветление, почистване, медицинска помощ, лекарства и лечение, грижи при болест и старческа немощ и да им осигурява височко необходимо, за да поддържат спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сключване на договора, така както ги е гледала до този момент в продължение на седем години, като в договора е уговорено изрично, че прехвърлителите запазват за себе си правото на ползване на целия имот до края на живота си.

С договора за гледане и издръжка праводателят прехвърля правото на собственост върху имот срещу поемане от страна на приобретателя на насрещната алеаторна престация – за осигуряване издръжката на праводателя, както и за полагане на грижи за него. Това задължение е неделимо с оглед на естеството му. Изискуемостта на задължението на приобретателя настъпва в момента на прехвърляне на правото на собственост, поради което той трябва постоянно /ежедневно/, непосредствено и непрекъснато да полага грижи и да дава издръжка на отчуждителя. Частичното, забавено или неточно изпълнение по този алеаторен договор се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчно за развалянето му /така - решение № 622/25.10.2010 г. по гр. д. № 212/2010 г. на ВКС, III г.о./.

От събраните по делото показания на свидетелите И.М., К.Г., Д.Е., И.М. и К.С. /разпитана във въззивното производство/ се установява, че след сключване на процесния договор прехвърлителят Т.М. З. е имал нужда от човек, който да полага грижи за него. Същевременно от показанията на свидетелите К.Г., Д.Е. и И.М. се установява, че ответницата е отсъствала неколкократно от страната за периоди от по няколко месеца, работейки в чужбина /Република Чехия, Република Ирландия и Северна Ирландия/.

Настоящият съдебен състав счита, че показанията на посочените по-горе свидетели, в частта, в която се твърди, че ответницата е полагала грижи за прехвърлителя ежедневно, не следва да бъдат кредитирани, тъй като са вътрешно противоречиви, с оглед заявеното от тези свидетели обстоятелство, че в различни периоди от време ответницата е живяла извън страната. Т.е., докато е пребивавала в чужбина, същата обективно не е можела да полага грижи за прехвърлителя.

През тези периоди на отсъствие е било налице пълно неизпълнение на 3 задължението за "гледане" на прехвърлителя, a установяването на неизпълнение дори за кратък период обуславя извод за пълно неизпълнение на договора, тъй като нуждите на прехвърлителя от храна, грижи и обслужване са ежедневни /в този смисъл – решение № 269/08.05.2009 г. по гр. д. № 168/2008 г. на ВКС, II г.о./. Следва да се отбележи, че по делото няма данни ответницата да е осигурявала трето лице, което да се грижи за прехвърлителя, докато тя е извън страната.

Отделно от горното, по делото няма доказателства ответницата да е предоставяла издръжка, съобразно уговорения в договора обем.

Обстоятелството, че прехвърлителят е разполагал с доходи от пенсия, които са му позволявали да се издържа сам, както и че сам е произвеждал зеленчуци и зимнина, не отменя поетото задължение за издръжка. Задължението на приобретателя да осигурява издръжка включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, като е без значение и дали прехвърлителят има собствени средства за издръжка - издръжката се дължи винаги в пълен обем /в този смисъл - решение № 494/16.11.2011 г. по гр. д. № 642/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. Дори да се приеме, че ответницата е давала частично издръжка на праводателя си, по делото няма данни приживе последният да е приел тази престацията като достатъчна и да се е считал удовлетворен от нея. Напротив, от показанията на св. И.М. се установява, че Т.

З. се е оплаквал многократно, че „няма кой да го гледа, няма кой да се старае“.

В тази насока са и показанията на св. А.И., който заявява, че брат му Т. З. се е оплаквал от ответницата.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил представената по делото нотариално заверената декларация, в която прехвърлителката Н. И. З. /съпруга на Т.М. З./ е изразила благодарност за грижите, които ответницата е полагала за нея и нейния съпруг след сключване на договора за издръжка и гледане. Тези изявления на прехвърлителката Н. И. З.а имат характер на свидетелски показания, дадени в писмена форма, които не са допустимо доказателствено средство по ГПК. Освен това, посочената декларация представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща доказателствена сила по отношение на изпълнението на произтичащите от договора задължения за издръжка и гледане спрямо другия прехвърлител /починалия съпруг/.

Предвид изложеното, Окръжен съд – Стара Загора намира, че в настоящото производство ответницата не е установила осигуряването на издръжка на прехърлителя, съобразно уговореното в договора, нито че е полагала грижи за него по време на престоите си в чужбина, като това неизпълнение не може да бъде прието за незначително по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, с оглед неговата продължителност и при отчитане на възрастта и нуждите на праводателя. Ето защо в случая е налице основание за разваляне на договора.

Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД и разясненията, дадени в ТР № 30/17.06.1981 4 на ВКС, ОСГК, наследникът на починалия праводател може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от него права, т. е. съобразно дела си. В случая ищецът М.

Т. З., в качеството на наследник по закон на Т.М. З., правомерно е упражнил правото да развали договора до размера на своя наследствен дял, а именно – за 2/16 ид. ч. от имота. Ето защо предявеният от него конститутивен иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Тъй като крайният правен извод на настоящата въззивна инстанция относно иска съвпада изцяло с този на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК Н. Д. И. следва да бъде осъдена да заплати в полза М. Т. З. сторените от него разноски пред Окръжен съд – Стара Загора в размер на 1 0 0 0 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 26.01.2026 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/04.02.2026 г. по гр. д. № 5379/2024 г. на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***, да заплати на М. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***, сумата от 1000 евро – съдебни разноски пред Окръжен съд – Стара Загора.