Определение № 1473 от 08.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 16.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602683 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341,ал.1 НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от Б. П. Л. против Определение от 05.10.2023 година, постановено по ЧНД № 13421/2023 година, с което Софийски районен съд е приел, че жалбата на Б. Л. е процесуално-недопустима, тъй като тя, която не е нито пострадал, нито наследник на пострадал, нито обвиняем, не е от кръга на лицата, имащи право да подават такава.

Въззивният съд, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално-допустима. Депозирана е в законоустановения срок.

„По същество“, въззивният съд намира следното:

Досъдебно производство № 2522/2018 година, по описа на 01-во РУ на СДВР, пр.преписка № 42744/2018 година е образувано на 15.10.2018 година, на основание чл.212,ал.1 НПК за разследване на престъпление по чл.129,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 16.09.2018 година, в град София е била причинена средна телесна повреда на Р.С.Л. от град София, /закрито счупване на костите на носа/.

С Постановление от 09.06.2023 година, прокурор от Софийска районна прокуратура е спрял производството по делото на основание чл.

244,ал.1,т.2 от НПК, тъй като извършителят не е известен.

Това постановление е атакувано единствено от Б. П. Л. – майка на пострадалия.

Софийски районен съд с Определение от 05.10.2023 година, постановено по ЧНД № 13421/2023 година е приел, че жалбата на Б. Л. е 1 процесуално-недопустима, тъй като тя не е от кръга на лицата, имащи право да подават такава, тъй като не е нито пострадал, нито обвиняем по делото.п Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК.

Както по-горе съдът посочи, наказателното производство, по досъдебно производство № 2522/2018 година, по описа на 01-во РУ на СДВР е образувано за разследване на престъпление, свързано с причиняване на средна телесна повреда на Р.С.Л..

В жалбата си, Б. П. Л. твърди, че е майка на Л.. Макар и да няма удостоверение за родствени връзки, то са налице достатъчно други доказателства, които да показват, че Б. Л. наистина е майка на Р.Л. – медицински документи, удостоверяващи наличието на психиатрично заболяване на Р.Л..

За да постанови атакуваното определение, Софийски районен съд е приел, че разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК лимитативно изброява лицата, които имат правен интерес да обжалват постановление за прекратяване на наказателното производство /обвиняем, пострадал, наследници на починал пострадал/, и Л. не е сред тези лица.

Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционния.

Разпоредбата на чл.244,ал.5 НПК, /относима към процедурата по спиране на наказателното производство/, правен интерес да обжалват постановление за спиране иман единствено обвиняемият, пострадалият, респ. наследниците на пострадалия.

Не е спорен въпросът, че Р.С.Л има качеството на „пострадал“ в производството.

Разпоредбата на чл. 75 от НПК гарантира на пострадалия правото да има повереник в наказателното производство.

От своя страна, разпоредбата на ал.3 на чл.75 НПК уточнява, че правата на „пострадал“ възникват, ако той изрично поиска това.

В двата, проведени на Л. разпита – на 19.11.2018 година и на 01.03.2021 година, Л. е заявявявал, че не желае да му се предявява разследването и че не желае да бъде уведомяван за хода на наказателното производство, но доколкото се е подписал на протоколите за разпит и в качеството на „пострадал“, разпитван е неколкократно, изявил е и желание да присъства на разпит пред съдия, при необходимост, той на практика е демонстрирал намерение да участва в производството, /и е участвал активно/, в производството, посочил е адрес, на който да бъде призоваван, с което може да се приеме, че е изразил намерението си да участва, в качеството на пострадал.

Л., като „пострадал“ в производството може да се ползва от правата по ал.1, включително и правото да има повереник.

От своя страна, разпоредбата на чл.100,ал.3 от НПК, касаеща въпросите за повереника в наказателното производство препраща към разпоредбата на чл.91 НПК. В такъв случай, разпоредбата на ал.втора на чл.91 гарантира възможността пострадалия да бъде представляван от 2 своята майка като повереник.

И в двата разпита, посочени по-горе, органът на досъдебното производство е разяснил правата по чл.75,ал.1 НПК, включително и правото да ползва повереник, съобразно разпоредбите на чл.75,ал.1, чл.

100 и чл.91 НПК.

Горното мотивира и извода на въззивния съд, че Б. П. Л., действайки като повереник на Р.С.Л, /пострадал/, за който има данни, че страда и от психиатрично заболяване принципно, съобразно разпоредбата на чл.91,ал.2 НПК би имала правото да предяви от негово име частна жалба, с която да атакува постановлението за Спиране на производството на Софийска районна прокуратура. За извършването на това действие Л. е следвало да бъде изрично овластена с пълномощно от своя син. Такова в кориците на делото не се открива, въпреки, че според жалбоподателката тя е представила такова.

Независимо от разяснените в рамките на досъдебното права на Л., включително и правото на повереник, Районният съд, съблюдавайки от една страна задължението си да следи за спазване на гарантираните от закона право на жалба с носител Р.Л. и правото той да бъде представляван от неговата майка, и от друга, установявайки ясно изразеното намерение за именно такова представителство в рамките на наказателното производство е следвало да укаже на двамата, че за да бъде упражнено правото на частна жалба чрез пълномощник е необходимо и прилагането на писмено пълномощно, с което на Б. Л. да бъдат делегирани съответните права. И едва при евентуално неполучаване на доказателства за наличие на такова да прекрати производството.

Тази допълнителна процесуална дейност съдът е следвало да извърши, давайки си сметка, че и Р.Л., и неговата майка не са юристи. Не следва да бъде поставян буквален знак на равенство между значението на непознаването на материалния закон, което не оневинява и непознаването на процесуалния.

По изложената причина, съдът намира, че следва да отмени Определението на Софийски районен съд, с което е приел, че Л. не е била активно легитимирана да обжалва актове на Софийска районна прокуратура.

Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд с указания за изискване от Р.Л., респ. Б. Л. да приложат писмено пълномощно, с което правоимащият Л. упълномощава своята майка, /ако такова има/.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 05.10.2023 година, постановено по ЧНД № 13421/2023 година, с което Софийски районен съд е приел, че 3 жалбата на Б. П. Л. е процесуално-недопустима и я е върнал на подателката й.

Връща делото на Софийски районен съд за изпълнение на горните указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4