Решение № 260557 от 17.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/……………...09.2020 год., гр.

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – Мл. съдия при участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1415 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу Решение № 5702/12.12.2019 год., постановено по гр. дело № 7155/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Г.Д.Г. *** следните суми: 1) сумата от 800, 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. №

181/2016 г. на РС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 2) сумата от 243, 81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 800, 00 лева за периода 11.05.2016 г. –

12.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; 3) сумата от 500, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита, претърпени в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № 181/2016 г. на РС-Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от

ЗОДОВ; 4) сумата от 152, 10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 500 лева за периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия Г.Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в извършването на престъпление, приключило с оправдателната присъда по н. о. х. д. № 181/2016 год. на РС-Варна, е неправилно и незаконосъобразно, не съответства на принципа на справедливостта, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение е прекомерно високо.

Изводът на РС-Варна, че воденото против ищеца наказателно производство е довело до влошаване на психическото и емоционалното му състояние е необоснован. От доказателствата по делото е установено, че в размките на воденото срещу ищеца наказателно производство срещу него е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, други мерки за процесуална принуда не са прилагани, драстична промяна в начина на живот на ищеца няма, наказателното производство е приключило в кратки срокове – около четири месеца от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда. Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално – да бъде намален размерът на обезщетението за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди.

Писмен отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

Първоинстанционното решение в частите, с които искът на Г.Д.Г. против Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 800 лева до претендираните 5000 лева, а искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 243, 81 лева до претендираните 1521, 03 лева, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Г.Д.Г. *** е навел следните твърдения: На 14.12.2015 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 744/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД МВР

– гр. Варна за евентуално извършено от него на 16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл.

216 ал. 1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитан в качеството му на обвиняем. В началото на 2016 г. получил призовка от Районен съд гр. Варна, ведно с разпореждане и препис от обвинителен акт, да се яви на 07.03.2016 г. като подсъдим по н. о. х. д. № 181/2016 г. на РС-Варна. Предвид сериозността на обвинението упълномощил защитник на когото заплатил възнаграждение в размер на 500, 00 лева за оказаната му правна защита и съдействие. В хода на съдебното производство по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на Рс-Варна са проведени две съдебни заседания – на 07.03.2016 г. и на 25.04.2016 г. С присъда № 166/25.04.2016 год. по цитираното наказателно дело ищецът бил признат за невиновен в извършването на престъплението, за което била ангажирана наказателната му отговорност. Срещу оправдателната присъда бил подаден протест, въз основа на който е образувано в. н. о. х. д. № 739/2016 год. по описа на ОС-Варна. Впоследствие протестът бил оттеглен и с определение от 04.07.2016 год. производството по в. н. о. х. д. № 739/2016 год. по описа на ОС-Варна е прекратено, при което и присъдата, с която е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е била ангажирана наказателната му отговорност е влязла в сила на 11.05.2016 г. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди – обвинението предизвикало у него притеснение, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение. Ищецът се чувствал напрегнат, потиснат, тревожен, разконцентриран, трудно заспивал, а сънят му бил неспокоен. Със събуждането започвал да мисли за проблема с правосъдието и да се тревожи за изхода на наказателното производство. Наказанието лишаване от свобода до пет години, предвидено за престъплението, в извършването на което е бил обвинен и опасността от неоснователно наказание засилвали чувството на безпокойство. Обвинението станало достояние на семейството, близките и приятелите на ищеца, който изпитвал неудобство и стеснение, тъй като дотогава се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти, почувствал унижен от извършената спрямо него полицейска регистрация, чрез дактилоскопиране и фотографиране. Твърди също, че в резултат на незаконното обвинение е понесъл и имуществени вреди – заплатил на адвокат, който го защитавал по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на РС-Варна, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Твърди се, че вредите, описани по – горе – неимуществени и имуществени – са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление.

В съотевтствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на Прокуратурата на РБългария да му заплати следните суми: 5000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на Рс-Варна, неимуществени вреди – морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска – 13.05.2019 год. до окончателното й изплащане, като пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 800 лева; 1521, 03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 11.05.2016 год. – 12.05.2019 год., като пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 243, 81 лева за същия период; 500 лева – обезщетение за причинени от незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № № 181/2016 год. по описа на Рс-Варна, имуществени вреди – изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за производството по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на РС-Варна; 152, 10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 500 лева за периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на РБългария, оспорва исковете. Твърди, че липсват доказателства, от които да се установи причинна връзка между твърдяните вреди и незаконното обвинение в извършване на престъпление от общ характер. Навежда, че повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление по по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а наложената мярка за неотклонение „Подписка“ е най-леката, поради което не са настъпили драстични промени в обичайното ежедневие и начина на живот на ищеца. Поддържа, че не носи отговорност за извършената полицейска регистрация. Досъдебното производство се е водело срещу неизвестен извършител. На 14.12.2015 г. му било предявено обвинението, а обвинителният акт е бил внесен в съда след по-малко от месец – на

13.01.2016 г., поради което разследването по делото и разглеждането му в съдебна фаза е продължило в рамките на разумните срокове. Излага, че не са представени доказателства за извършени процесуално-следствени действия с участието на защитник по време на досъдебното производство. Твърди също, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на установените в ч. 52 ЗЗД критерии.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищета на страните и съобразно нормата на чл. 269 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

От съдържащите се в н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на РС-Варна документи е видно, че наказателното производство е образувано на 19.05.2014 год. като ДП № 744/2014 год. по описа на ОД на МВР Варна, Трето РУП, срещу неизвестен извършител, за извършено на 16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл.

216, ал. 1 НК. С постановление на водещия разследването от 14.12.2015 год. ищецът Г.Д.Г. е привлечен като обвиняем по ДП № 744/2014 год. по описа на ОД на МВР Варна, Трето РУП и му е било повдигнато обвинение за евентуално извършено от него на 16.03.2014 год. в гр. Варна престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, определена му е мярка за неотклонение „подписка“; на същата дата Г.Г. е разпитан в качеството на обвиняем. В хода на разследването по досъдебното производство други процесуални действия с участието на ищеца в качеството му на обвиняем не са извършвани. Обвинителният акт против Г. Г. *** на 14.01.2016 год. и е образувно н. о. х. д. № 181/2016 год. на РС-Варна. В хода на производството пред РС – Варна са проведени две съдебни заседания, на които ищецът е присъствал;

Прокуратурата на РБългария е настоявала на ищеца да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от около шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено в хипотезата на чл. 66 НК.

С присъда № 166/25.04.2016 год. по н. о. х. д. № 181/2016 год. на Рс-Варна ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

Присъдата на РС – Варна е протестирана с протест, подаден пред РС-Варна на дата 26.04.2016 год. На дата 31.05.2016 год., т. е., преди постъпване на делото във въззивната инстанция, протестът е оттеглен от прокурор от РП-Варна. С определение № 664/04.07.2016 год. по в. н. о. х. д. № 7392016 год. на ОС-Варна въззивното производство е прекратено. Определението за прекратяване е влязло в сила от 29.07.2016 год.

При това положение и съобразно ТР № 5/2017 год. на ОСНК на ВКС на РБ, присъдата по н. о. х. д. № 181/2016 год. по описа на РС-Варна е влязла в сила на 29.07.2016 год.

Видно от билютин за съдимост ищецът не е осъждан.

От приложения договор за правна защита и съдействие от дата 07.03.2016 г. се установява, че ищецът и адв. А.К. *** са постигнали съгласие последният да защитава подсъдимия по н. о. х. д. № 181/2016 г. на РС-Варна, срещу възнаграждение от 500,00 лева, което е платено в брой при сключването на договора.

От показанията на свидетелката Е. П. П., майка на ищеца, ценени с оглед нормата на чл. 172 ГПк се установява следното: От зимата на 2015 г. поведението на ищеца се променило, бил силно притеснен. Впоследствие разбрала, че срещу него има обвинение и трябвало да се търсят услугите на адвокат. Ищецът спрял да излиза с приятелите си. Заради тежестта на обвинениeтo започнал да получава паник атаки, които не можел да обясни, изразявали се в обикаляне в кръг на стаята и изтръпване на тялото. Случаите продължавали и понастоящем, включително при шофиране, когато ищецът спирал и се обаждал на майка си за да се разсее.

Разпечатката съдържа 37 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9f40c41-31e9-43ef-b248-06287795a8e0