Решение № 220 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330206636 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 733671 – F728003/ 27.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „К. и син" ЕООД, ЕИК ********* е наложена на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.

С жалбата и в допълнителна молба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 07.11.2023г., а жалбата е подадена на 21.11.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП-Пловдив на 15.08.2023г. се установило, че от страна на жалбоподателя не е бил спазен установеният от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.07.2023г. – 31.07.2023г. до 14.08.2023г. Същите били подадени на 14.09.2023г. в ТД на НАП-Пловдив по електронен път с вх.

№ 16005600979.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитания свидетел Х., които съдът кредитира като последователни и логични, както и от представените писмени доказателства.

Служебно известно на съда е, че против жалбоподателя „К. и син" ЕООД, ЕИК *********, има издадено Наказателно постановление № 733668F728001/21.10.2023 г., с което му е наложена имуществена санкция за неподаване в срок на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.07.2023г. – 31.07.2023г. При извършена служебна проверка от съда се констатира, че същото е предмет на произнасяне по АНД № 6634/2023г. по описа на РС-Пловдив, по което няма постановен окончателен и влязъл в сила съдебен акт.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП, е допуснато нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.

Съгласно чл. 125, ал.3 ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1, регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ 2 данъчния период, за който се отнасят.

Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Предходната редакция на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС, преди изменението й с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. , поставяше въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи, дали то върши няколко отделни нарушения, или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

В случая, след изменението на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г ., законодателят изрично е предвидил отпадане на наказуемостта при неспазването на задължението за подаване на отчетни регистри. Тоест законодателят е преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като не съдържа съществен елемент, характеризиращ деянието като такова, а именно – то да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Поради това и в случая следва да намери приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, явяващ се по-благоприятен закон за нарушителя.

Това законодателно изменение се явява напълно съобразено и със съдебната практика и характера на тези задължения на субектите по ЗДДС. По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на 3 изпълнителното деяние, както и дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Нещо повече, с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Поради това и субектите имат задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установена формата на деклариране и способът за това, като това задължение не може да бъде изпълнено частично чисто технически, доколкото електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация, също с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Поради това и липсата на надлежно подаване на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока, установен от закона. Именно за това нарушение в редакцията към настоящия момент – неподаването на справка-декларация, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 4

000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава изводът, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция, и то не за неподаването на отчетни регистри, а за неподаването на справка-декларация.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно ангажирана за неизпълнение на задължение, което не се явява наказуемо по закон, поради което и процесното НП следва да бъде отменено.

По разноските:

Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има доказателства такива да са били извършвани, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 733671 – F728003/ 27.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „К. и син" ЕООД, ЕИК ********* е наложена на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5