Определение № 258 от 18.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т. в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600424 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадено от адв. Н. П. от АК Хасково - упълномощен защитник на обвиняемата Т. З. Г., против определение от 12.06.2026 г., постановено по ЧНД № 180 по описа на Районен съд – Димитровград. С обжалвания първоинстанционен акт спрямо обвиняемата Г. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по Досъдебно производство № 271/2026 г. по описа на РУ – Димитровград, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което същата е привлечена с Постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2026 г.

В подадената частна въззивна жалба защитата изтъква единствено доводи за липса на реална опасност обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление. Акцентира се върху факта, че Г. е неосъждана и има известен адрес, на който може да се прилага МНО „домашен арест“ – гр. ***, ул. “***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който е домът на майка й. Прави се искане за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ на посочения адрес, с приложение на устройство за електронно наблюдение.

1

В с.з. пред ХОС обвиняемата Т. Г. поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заявява становище за основателност на жалбата. Акцентува върху това, че за престъплението е предвидено наказание, което е под 10 години лишаване от свобода. От тук вади заключението, че не е налице презумпцията по чл. 63 ал.

2 т. 3 от ГПК, на която се е позовал първоинстанционният съд. Предлага спрямо обвиняемата да бъде приложена мярка за неотклонение „домашен арест“ с прилагане на електронно наблюдение.

Окръжният съд – Хасково, след като се запозна с материалите по досъдебното производство и провери законосъобразността на обжалвания акт изцяло в рамките на правомощията си, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Относно обоснованото предположение по чл. 63 ал. 1, предл. 1 от НПК: Макар този признак да не е изрично оспорен в частната въззивна жалба, съдът е длъжен служебно да констатира неговото наличие. В настоящия случай обоснованото предположение, че обвиняемата е автор на деянието е с висока степен на доказаност, надхвърляща стандартните изисквания на закона за тази фаза: Пострадалият И. И. е хоспитализиран с проникваща рана в коремната кухина и според изводите на вещото лице е налице непосредствена опасност за живота му. Тези обективни констатации удовлетворяват признаците на престъплението по чл. 128 от НК (тежка телесна повреда).

Безспорно е, че увреждането е причинено с нож в затворено жилищно пространство, където към момента на инцидента не е имало други външни лица, а единственото присъстващо пълнолетно лице е била обвиняемата Т. Г..

Поради това по правилата на логиката се извежда съпричастността на Г., което се подкрепя и от показанията на полицейските служители, разпита на майката и протокола за освидетелстване, а не се отрича от самата обвиняема.

Възраженията на защитата, изложени в с.з. в първоинстанционното производство - за липса на умисъл поради установената висока концентрация на алкохол (3.54 промила) са правно несъстоятелни. Доброволното привеждане в алкохолно опиянение не изключва вменяемостта и субективната страна. Нанасянето на удар с кухненски нож в коремната област в отговор на твърдян „нанесен шамар“ сочи на несъразмерност на защитата и изключва тезата за неизбежна отбрана (чл. 12 от НК) в рамките на настоящото 2 производство. Причините за инцидента подлежат на изследване по същество на делото, а не в настоящото производство.

В същото време, по отношение на обвиняемата Т. З. Г. не се установяват каквито и да е обективни данни, сочещи на риск от укриване с цел избягване на наказателно преследване. Същата е български гражданин, с трайно установена уседналост в гр. *** и разполага с известен адрес. По делото липсват доказателства за финансови възможности, притежание на задгранични активи или предходни процесуални прояви, които да сочат за намерение за напускане на пределите на страната или преминаване на ГКПП.

Чистото съдебно минало и липсата на предходни криминални прояви допълнително понижават този риск.

Настоящият състав намира, че разглежданият случай има изцяло инцидентен характер, породен от ескалацията на дългогодишен, дълбок битов конфликт, при който обвиняемата системно е била жертва на физическа агресия и домашно насилие от страна на пострадалия. В материалите по делото ясно са описани физическите наранявания по тялото на Г., получени в деня на инцидента. Тези обективни находки, съпоставени с показанията на свидетелката Т. Г. за многобройни предходни повиквания на органите на МВР и спешна медицинска помощ, сочат, че действията на обвиняемата са били провокирани от непосредствено нападение (нанесен шамар) и са предприети в състояние на силен уплах и самозащита. Поради това проявената от нея агресия не може да се дефинира като трайна криминална нагласа, а като изолиран отговор на системно упражняван върху нея натиск. Чистото съдебно минало (липса на предходни осъждания) категорично сочи, че рискът от последващи престъпни прояви е сведен до минимум.

Водим от горното, съдът приема, че частната въззивна жалба е изцяло основателна. Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния и процесуалния закон, като е взел най-тежката мярка за неотклонение. На първо място, районният съд погрешно се е позовал на законова презумпция за наличие на реален риск от укриване или извършване на друго престъпление, каквато за настоящото обвинение не съществува. След като презумпцията не е налице, съдът е бил длъжен да изведе опасностите от конкретни доказателства, а такива по делото липсват.

Изменението на мярката за неотклонение в „домашен арест“ на 3 адреса на майката на обвиняемата (гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***) се явява напълно адекватно и пропорционално. Този адрес осигурява необходимата социална стабилизация и родителски контакт с малолетното дете в контролирана и спокойна среда. Същевременно, за да се гарантира пълната изолация на обвиняемата от пострадалия (живеещ на същата улица в съседен блок) и за да се обезпечи безупречното поведение, мярката следва да бъде съпътствана с прилагане на електронно наблюдение чрез средство за електронно позициониране. Това съставлява утвърдена практика в съдебния район и дава пълна гаранция за целите на чл. 57 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.06.2026 г., постановено по ЧНД № 180/2026 година по описа на Районен съд – Димитровград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП-Хасково за вземане по отношение на обвиняемата по ДП № 271/2026 година Т. З. Г. на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ВЗЕМА по отношение на обвиняемата по ДП № 271/2026 година Т. З.

Г., ЕГН: ********** мярка за неотклонение „домашен арест“ - забрана лицето да напуска жилището си без разрешение на съответния орган, до приключване н а наказателното производство. Определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест: гр. ***, ул. “***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***.

Спазването на забраната по чл. 62 ал. 1 от НПК да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.

Прилага по отношение на лицето Т. З. Г. с ЕГН **********, мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК - „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

УКАЗВА на органите на РУ на МВР – Димитровград незабавно да предприемат действия по монтиране на техническото средство за електронно наблюдение на адреса на изпълнение на мярката.

ОСВОБОЖДАВА обвиняемата Т. З. Г. от Областна служба

4

„Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Следствен арест, доколкото същата не се задържа на друго правно основание, като същата следва да бъде конвоирана до адреса на изпълнение на мярката „Домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5