Решение № 5539 от 24.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5539 гр. София, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110210482 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Х. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № КПК-НП159 от 27.06.2024 г., издадено от за председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК.

Жалбоподателят излага доводи за обстоятелства, възпрепятствали го да подаде декларация, алтернативно счита, че се касае за маловажен случай, поради което иска НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща представител – гл. юрк. А.. В открито съдебно заседание в даване хода на делото по същество релевира доводи за неоснователност на подадената жалба и моли да се отхвърли като неоснователна жалбата.

Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение прави възражение за прекомерност на адвокастките разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/. За лицата, заемащи публични длъжности, съгласно чл. 6, ал.1 от ЗПК, за които за първи път възниква 1 задължение за деклариране на имущество и интереси, следва да подадат встъпителна декларация съгласно чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК в рамките на един месец от влизане на закона в сила- до 06.11.2023г. включително.

С писмо Рег. №2801-01234/17.01.2024г. Общинска администрация Ямбол изпратила на Комисия за противодействие на корупцията списък на лицата и заеманите от тях длъжности, по чл. 6, ал.1, т.50 от ЗПК. В същото се моли за становище дали ръководителите на посочените в следващ списък лица, сред които попаднала и жалбоподателя, ръководители на звена към община Ямбол, които били с аналогичен статут като тези на предприятията, са задължени по този закон и следва ли да подадат декларация в едномесечен срок от влизане в сила на ЗПК на 06.10.2023г. до 06.11.2023г. включително. На посоченото тук писмо на община Ямбол от КПК не изпратили отговор.

Жалбоподателя М. Х. А. заемала длъжността управител на Център за обществена подкрепа „***“.

С оглед получения от Общинска администрация Ямбол списък със задължени по ЗПК лица, на 01.02.2024 в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка на регистъра на получените и вписани декларации за имущество и интереси, при която било прието, че жалбоподателят е следвало да подаде до 06.11.2023 г., пред КПК встъпителна декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК, но не е сторила това, като въз основа на направените констатации на 06.02.2024 г. В.З. –главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ в КПК, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение по чл. 52, ал.1, т. 1 вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН и в присъствието на двама свидетели. АУАН бил връчен чрез кмета на Община Ямбол като при връчването лицето е вписало че има възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение с ВХ. №КПК- 19173/28.02.2024г. в които са посочени аргументи съответни на посоченото във въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Въз основа на АУАН на 27.06.2024 г. А.С. – за председател на КПК, издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по- детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

2

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

При проверка на АУАН и НП съдът служебно констатира, че те са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - съобразно чл. 120 от ЗПК. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им съобразно чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

Съгласно чл. 49, ал. 1, т.2 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности подават декларация за имущество и интереси.

Съгласно чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност.

Съгласно чл. 6, ал.1, т. 50 от ЗПК членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

Настоящия състав на съда констатира, че жалбоподателя безспорно е извършил посоченото в процесното НП нарушение. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че предприятието, на което А. е била управител е включено в решението на Общинския съвет за бюджета на Община Ямбол за 2023г., което недвусмислено потвърждава, че същото е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;

Следва да се отбележи обаче, че КПК не е отговорила на писмо Рег. №280101234/17.01.2024г. Общинска администрация Ямбол и въпросът за задължението на жалбоподателя е останал неизяснен на Общината, респективно за лицата от посочения в същото писмо списък.

В допълнение жалбоподателя е подала декларация по чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК със закъснение от 3 месеца и 1 ден на 08.02.2024г. , незабавно след като е установила задължението си.

Както представителя на АНО- гл. юрк. М. отбелязва в съдебно заседание в своето възражение на АУАН жалбоподателя заявява „Това е и причината признавам, поради небрежност да не се осведомя за необходимостта от подаване на декларация по реда на ЗПК“. Юрк. М. счита това за признание на вината си.

3

По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателя не е подала декларация в предвидения срок, като е осъзнавала това. С оглед на това тя е нарушила посочената разпоредба.

За така констатираното нарушение обаче се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото се отличава с незначителна степен на обществена опасност.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Подаването на декларация по ЗПК от лицата, заемащи висши публични длъжности има за цел да съдейства за ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. В случая не се твърди, а и по никакъв начин не се установява, че жалбоподателя е имала за цел да осуети постигането на прогласените цели на закона и че е укрила подлежащи на деклариране обстоятелства, напротив - тя е декларирала изискуемите данни за имуществото и интересите си два дни след узнаване и образуване на административнонаказателно производство, поради което никакъв начин не са възпрепятствани контролните функции за КПК, като забавата за подаване на декларацията е далеч по-кратка от забавата на АНО да се произнесе по административнонаказващата преписка. Предвид характера на нарушението, своевременното коригиране на пропуска и липсата на укриване на подлежащи на деклариране обстоятелства, степента на обществената му опасност е по-ниска от тази на типичните случаи на нарушения от този вид.

Обстоятелството, че жалбоподателя не е получавала предупреждение за предходно такова нарушение е положителна предпоставка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. При отчитане на гореизложените обстоятелства настоящият състав достига до извод, че налагането на административно наказание - "глоба", дори и в минималния размер не отговаря на заложените в чл. 12 ЗАНН цели, поради което и следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН и на жалбоподателя да не се налага наказание, а да бъде предупреден. Съгласно чл.

63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

4

По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и липсата на искане за разноски от страна на жалбоподателя, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № КПК-НП-159 от 27.06.2024 г., издадено от за председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на М. Х. А., ЕГН ********** на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5