Решение № 124 от 06.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100502005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба вх.№ 47516/12.07.2 0 2 2 от

ЕС"Св.Елена" с адм.адрес: гр.Варна ***, хотел

„Св.Елена" в к.к.“Св.Св.Константин и Елена", чрез адв.А. Х. от ВАК, с адрес на кантората: гр.Варна ***, партер, срещу решението на ВРС-48с-в № 1887/ 13.06.2022г по гр.д.№ 2416/2022г, с което са отхвърлени предявените искове, за приемане за установено в отношенията между страните съществуване на вземане за суми от:

- 802,40 евро, незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата - етажна собственост за периода от 1.01.2019 - 31.12.2019г, съгласно решение на ОС на ЕС от 17.12.2018г;

- 802,40евро, представляваща незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата-етажна собственост за периода от 1.01.2020г-31.12.2020г съгласно решение на ОС на ЕС от 17.12.2018г;

- 534,93евро - незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата-етажна собственост за периода от 1.01.2021г-31.08.2021г съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020г, на осн.чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.51 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване заявлението в съда–6.12.2021г до окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД; както и за сумите от:

1

-16,05евро-обезщетение за забава върху главницата от 802,40евро за периода от 1.01.2020г до 12.03.2020г;

-105,87евро-обезщетение за забава върху главницата от 802,40евро за периода от 14.05.2020г до 31.08.2021г и

-54,16евро-обезщетение за забава върху главницата от 802,40евро за периода от 1.01.2021г до 31.08.2021г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17435/ 2021г по описа на ВРС-48с-в.

Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и несъобразяване на всички приети по делото доказателства.

За да отхвърли иска, РС е приел, че А. К. Т. не била материалноправноправно легитимирана да отговаря за претендираните парични суми, позовавайки се на представения НА № 21/2018г, по силата на който е учредила безсрочно и безвъзмездно правото на ползване върху имота в поза на А. Р. Д.. Като е взел предвид този факт, ВРС го е отнесъл към разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗУЕС и чл.57 ал.1 ЗС и е направил извода, че разноските от ползването на вещта следва да се платят от ползвателя, а не от собственика.

Прието е, че в тази хипотеза не съществувало право на избор за ищеца срещу кое от лицата да предяви претенцията си, тъй като страна в отношенията с ЕС бил титулярът на вещното право на ползване.

Счита изложените съображения са незаконосъобразни по сл.аргументи:

Съдът въобще не е ценил приетите като доказателства по делото влезли в законна сила решения на ОС на ЕС от 17.12.2018г и от 20.11.2020г, както по съдържание, така и в тяхната съвкупност, което е в нарушение на чл.236 ал.1 ГПК. С това е допуснато процесуално нарушение.

Трайно установена е съдебната практика, че решенията на ЕС не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността им се определя от правилата за тях от ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и тече в конкретния случай от узнаването на решението по реда на чл.16 ал.7 изр.посл. от ЗУЕС. Следователно, ответницата следва да се счита за уведомена с поставянето на съобщението и за двете решения на ОС на ЕС, за което са представени писмени доказателства.

Съгласно чл.40 ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС в 30-дневен срок от получаването, в случая от узнаването по чл.16 ал.7 ЗУЕС. Предвид законовото ограничение на активната процесуална легитимация, предоставена само на собствениците, в тежест на ответната страна бе да ангажира доказателства за поискана в преклузивния срок отмяна на процесиите две решения, каквито по делото не 2 бяха представени.

Не се събраха и доказателства за наличие на висящи или приключили съдебни производство пред PC-Варна по обжалване на същите решения на ОС на ЕС.

Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожни, нито на незаконосъобразни решения. Неприложим е принципът, че нищожност може да се установява без срок /така в решение № 39/19.02.2013г по гр.д. № 657/2012г на ВКС, ГК, I ГО/.

С оглед на горното, следва да се приеме, че решенията на ОС на ЕС от 17.12.2018г и 20.11.2020г са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

От съдържанието на протоколите за проведените ОС на посочените дати е видно, т.З от Протокола от проведеното ОС на ЕС на 17.12.2018 г. и това от 20.11.2020г, е било взело решение разходите за управление и поддръжка да се заплащат от собствениците на обекти в режим на ЕС.

При това положение, дори да е било учредено вещно право на ползване върху имота, в настоящия случай не са приложими нормите на чл.51 ал.1 ЗУЕС и чл.57 ал.1 ЗС.

Ето защо правилният извод е, че задължена за тези разноски е ответницата в качеството й на собственик, а не ползвателят на имота.

Към предмета на спора е относима нормата на чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС, а не тази на чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС, както е посочено в решението, т.е. ответницата е длъжна да заплаща разходите за управление и поддръжка с оглед влезлите в сила решения на ОС на ЕС. Затова ирелевантен е въпросът какви са отношенията между собственик и ползвател относно тези разходи и как те ще ги уредят помежду си

В допълнение необоснован е изводът на съда, че в хипотезата на чл.51 ал.1 ЗУЕС ищецът нямал избор срещу кое от лицата /собственик или ползвател/ да предяви претенцията си. Ищецът в конкретния случай не е поставен във възможност да избира, тъй като според приетите от ОС на ЕС решения сумите следва да бъдат заплащани от ет.собственици, а не от други лица, дори те да са обитатели или ползватели. Освен това, нормата на чл.51 ал.1 ЗУЕС само урежда начина, по който се разпределят тези разходи.

С оглед изложеното дотук и с оглед всички събрани доказателства счита за доказано, че ОС на ЕС има вземане срещу ответницата - собственик на самостоятелен обект в ЕС

Основателността на исковите претенции обуславя и основателност на акцесорните вземания за забава, които са доказани по размер, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение и вместо него да бъдат уважение предявените искове.

Претендира разноските за двете инстанции.

3

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. К. Т. ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща К. П. Т. ЕГН **********, чрез адв.М.Т., в срока по чл.263 ГПК със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване постановеното от ВРС решение като правилно и законосъобразно.

Счита исковата претенция за неоснователна по сл.аргументи:

Пред ВРС не са оспорвали, че А. К. Т. притежава право на собственост върху самостоятелен обект с идентиф.№ *** в сграда-етажна собственост – АПАРТАМЕНТ № 20 със ЗП от 83кв.м., ведно с 1.067%ид.ч. от ОЧС „

Пред РС са поддържали, че претендираната по главния иск сума от общо 2 139,73евро, представляваща сбор от сумите от 802,40евро за 2019г, 802.40 евро за 2020г, 534,93евро за 8-месечен период от 2022г, не била коректно математически изчислена.

В документа за собственост на отв.страна било записано ЗП от 83кв.м., ведно с 1,067% ид.ч. от ОЧС, „равняващи се на 16,16кв.м по скица и 1,4%ид.ч, равняващи се на 17,03кв.м по предходен документ за собственост от ОЧС и от правото на строеж..."

При така посочените в нот.акт числа за притежаваните ид.части - по предходен документ за собственост /17,03кв.м./ и по скица на АГКК – 16,16кв.м., е необоснована преценката на ЕС да извърши математическото пресмятане с по-голямото число – 17,03, за да получи сбор от 100,03кв.м. обща площ на апартамента, по отношение на която квадратура се претендира плащане в размер на 8евро за кв.м., съгласно Решението на ОС по т.З от 17.12.2018г.

Пред ВРС е било направено възражение за неизпълнение на взетите решения за избор на 'Вселена'АД за управител, на който да се възложи да осъществява дейността по поддръжка и управление на ЕС.

Липсата на възлагане на дейността по поддръжка и управление на компанията, посочена в протоколите от ОС на ЕС от 17.12.2018г и 20.11.2020г представлява индиция за липса на изпълнение на чл.8 от ЗУЕС, в т.ч. поддръжката и управлението на ЕС.

Пред ВРС са оспорили изпълнението на задълженията за поддръжка през целия процесен период - 2019, 2020г и 2022г от страна на ЕС-да поддържа, обслужва и осъществява организационно техническо и административно обслужване по отношение на целия комплекс и на ОЧС, в която се намира имотът на А. К. Т., и по-конкретно:

1.В ОЧС:

1.1.Не се хигиенизирали редовно и санитарното ниво било изключително ниско;

1.2.Проникнали влага и мухъл, които не били отстранени;

4

1.3.Не били извършвани поддържащи СМР - отстраняване на пукнатини и др.

1.4.Не било осъществявано декоративно оформление /художествено, растително и др./

1.5.Периодично в ОЧС било преустановявано ел.снабдяването, което се осъществявало от частен трафопост.

1.6.Не се осигурявал достъп на живущите до индивидуалните електромери, настоявало се за заплащане на ел.енергия срещу квитанции, съставени на ръка.

1.7.Не били създадени отделни партиди във ВиК за всеки собственик, заплащането не се осъществявало срещу фактури, а срещу квитанции, съставени на ръка. Идентично се практикувало със заплащането на сметките за вода и комуникации - телевизия и интернет.

2.В комплекса „Св.Елена":

2.1.Не била осъществявана организация на вътрешния ред - не било на разположение лице, което да оказва съдействие, да приема сигнали и предлага решения; не било контролирано нивото от шум от гости и ползватели на комплекса, употребили опиоиди; При потърсване на съдействие от домоуправителя налице била пълна пасивност.

2.2.Не се поддържали хигиенни условия;

Разпечатката съдържа 60 от 188 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9f2b88e-a606-454a-8e7c-00c6542554b4