Определение № 10110 от 19.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10110 гр. София, 19.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110160085 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.389 ГПК.

Исковото производство е образувано по искова молба на ЕП срещу ВП, с която по реда на чл.422 ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 13 798 лв., представляваща неустойка за забава съгласно т.2 от нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж № 83, том I, рег. № 1723, дело № 75/2019 г. от 16.05.2019 г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 29232/16.05.2019 г., акт 1, том LXXII, дело № 22203/2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 14954/2021 г. на СРС, ГО, 74 състав.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ВП. Като приложение към отговора (т.3) е описан инцидентен установителен иск, какъвто е представен във вид на отделна искова молба, от която е видно, че се предявява инцидентен установителен иск по реда на чл.212 ГПК за установяване нищожност на клаузата за неустойка. Твърди се, че клаузата е нищожна, на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД – поради липса на съгласие и на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. В исковата молба, в която е инкорпориран инцидентният установителен иск по чл.212 ГПК, е заявено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот.

Твърди се наличието на обезпечителна нужда - че без допускане на обезпечение ще бъде изключително трудно или невъзможно молителят да реализира правата си при постановяване на отхвърлително решение по главния иск.

По молбата за допускане на обезпечение съдът намира следното:

За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка. Посочените предпоставки са кумулативни, като липсата на коя да е от тях препятства възможността да бъде допуснато обезпечение.

Искът е вероятно основателен, когато е подкрепен с убедителни писмени доказателства (арг. чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). Когато не разполага с писмен документ, подкрепящ основателността на иска, ищецът може да удостовери вероятната му основателност, като представи гаранция в определен от съда размер. Съдът може да 1 обоснове допустимостта на обезпечението чрез представянето на гаранция и когато ищецът представи писмени доказателства, които обаче не създават убеждението за вероятна основателност на иска (чл. 391, ал. 2 ГПК). Следва да се посочи, че преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска, респективно за това дали да бъде допуснато исканото обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от представянето на гаранция, е винаги конкретна.

Съдът намира, че инцидентният установителен иск е допустим. Съгласно т.11б от ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.

В случая съдът е сезиран с инцидентен установителен иск за признаване нищожност на процесната клауза за неустойка, от която ищецът по главния иск черпи основание за съществуването на вземане към ответника в размер на исковата сума.

Твърди се нищожност на клаузата поради липса на съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). В случая от страна на ищеца по инцидентния иск не са въведени фактически твърдения, чиято евентуална основателност да е от естество да обуслови извод за нищожност поради липса на съгласие. Не е достатъчно въвеждането от страна на ищеца на нищожността поради липса на съгласие като правна категория, а следва да се въведат конкретни фактически твърдения относно наличието на конкретни обстоятелства, наличието на които да има отношение към твърдения порок. В случая такива не са въведени – твърди се, че клаузата е нищожна поради липса на съгласие, тъй като липсвала валидно изразена воля за заплащане на неустойката в претендирания размер, като се прави анализ на клаузата за неустойка, с който молителят по същество твърди, че не е налице основание неустойката да се присъжда в претендирания размер от 10% от продажната цена на имота.

Твърди се нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая от страна на ищеца се твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави поради липсата на претърпени вреди. Твърдението за липса на вреди няма отношение към въпроса за валидността на клаузата.

С оглед изложеното съдът намира, че искането за допускане на обезпечение следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 11.04.2022 г. на ВП, ЕИК 202293909 за 2 допускане на обезпечение на предявен по реда на чл.212 ГПК инцидентен установителен иск срещу ЕП за установяване нищожност на клаузата за неустойка, съдържаща се в т.2 от нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж № 83, том I, рег. № 1723, дело № 75/2019 г. от 16.05.2019 г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 29232/16.05.2019 г., акт 1, том LXXII, дело № 22203/2019 г., чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, предназначение – за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, ***, ет. 1, обект № 8, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 82, 71 кв.м.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3