Решение № 5521 от 30.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5521 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110127386 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът . е предявил установителни искове против Д. М. Т., при твърдения, че по силата на закона, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : ., като е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. в размер 3268,26 лв., не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на общи фактури, поради което дължи мораторна лихва в размер на 630,69 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 25.8.2020 г., сумата от 25,3 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г и мораторна лихва в размер на 4,8 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 25.8.2020 г.

Счита, че вземането за дялово разпределение му се дължи по силата на чл.36 ОУ. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имота, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по заповедта по реда на чл.47,ал.5 ГПК.

Ответникът, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се основанието за претенцията за лихва, с довод, че ищецът не е издавал фактури на името на ответника, поради което и той не е изпаднал в забава. Оспорва се твърдението, че исковия 1 период ищецът е имал валиден договор с ФДР, че имотът е топлоснабдяван, както и абонатната станция да е въведена в експлоатация. Оспорва се сградната инсталация да е изградена въз основа строителни книжа, оспорва се претендираната проектна мощност.

Прави се възражение, че е следвало да се извърши заснемане на отоплителната инсталация, каквото не е правено. Оспорва се енергията да е измерена въз основа годни, по закон, уреди.

Прави се възражение, че претенцията за лихва е нищожна, по смисъла на ЗЗП. Сочи се, че ответникът не е собственик. Оспорва се претенцията за дялово разпределение и лихва, с довод, че ищецът упражнява чужди права.

Представено е заявление от 1997г., подадено от ., за откриване на партида за имота, с посочени двама потребители. По делото, ищецът е представил протокол, съставен от него, за исключване на отоплението в имота. В протокола е посочено, че общата отопляема кубатура на имота е 140 куб.м., а корегираната, като се съобрази изключването – 9 куб.м.

По делото се установи от нотариален акт № 39/2020г., че ответникът Д. М. Т. е прехвърлил с договор за покупко – продажба на . правото на собственост върху имота. Видно от вписването в нотариалния акт от 2020г., при съставянето му е представен писмен договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ , сключен на 25.1.1999г между Председателя на ИК на ОбНС „.“ и ., удостоверение за наследници от 2020г.

Договорът за продажба на имота от Д.Т. на неучастващи по делото лица е сключен на 28.4.2020г. На 18.5.2020г. страните по договора са съставили протокол за въвод във владение, с посочени показания на електромери.

Представен е споразумителен протокол от 28.4.2020г., с който Д.М. и новите собственици са се спогодили, като продавачът ответник е поел задължението, при необходимост от доплащане или да се получи надвзета от него сума, подадена до топлинния счетоводител за абонатен номер . за всички отоплителни сезони, включително 2019/2020г., както и да се заплатят всички текущи сметки до предаване на владението на имота. В протокола е вписано, че същият се съставя, за да послужи пред ищцовото дружество.

На 30.8.2002г. е проведено ОС на ЕС, на което взето решение за преминаване към дялово разпределение, като на 25.9.2002г. е сключен договор с третото лице за извършването му. За топлоснабдения имот, е посочен клиент ., за ползване само на топла вода, като е вписано, че радиаторите са свалени.

Ищецът е представил съобщения към фактури, издадени на името на ., както и третото лице е представило документи за извършено дялово разпределение.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че в имота няма монтирани водомери, отоплителните тела и щрангове, включително в банята, са отрязани, тръбните връзки са отрязани. Новият собственик е монтирал водомери.

За трите отоплителни периода , до имота е осигурен достъп, в имота не се ползва енергия за отопление, начислена е ТЕ за подгряване на вода на база брой ползватели – 2 лица; прогнозните сметки са дадени от вещото лице в таблица 2, след изравнението – 2 таблица 3. ЗА имота не е начислявана енергия за отопление, а за топла вода на база 2 лица и за сградна инсталация.

Видно от представените от ищеца съобщения към фактури, ищецът е издавал прогнозни фактури, след което, през месец юли е сторнирал начислените прогнозни вземания и е издавал една обща фактура, съдържаща цялата ТЕ за отоплителен сезон. По този начин, прогнозно начислените суми за отоплителен сезон 5.2016.-4.2017г., възлизат на 850,16 лева, която сума е сторнирана след изготвяне на изравителната сметка и е издадена една обща фактура, на стойност 1105,20 лева, тъй като след изравнението е налице сумата 255 лева за доплащане от потребителя. По този начин, прогнозно начислените суми за отоплителен сезон 5.2017.-4.2018г., възлизат на 1290,36 лева, която сума е сторнирана след изготвяне на изравителната сметка и е издадена една обща фактура, на стойност 1171,35 лева, тъй като след изравнението е налице сумата 119,04 лева за връщане на потребителя.

По този начин, прогнозно начислените суми за отоплителен сезон 5.2018.-4.2019г., възлизат на 1321,56 лева, която сума е сторнирана след изготвяне на изравителната сметка и е издадена една обща фактура, на стойност 991,71 лева, тъй като след изравнението е налице сумата 329,90 лева за връщане на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. Ответникът е клиент на ищеца, като възражението от особения му представител, че не се доказа връзката му с . е неоснователно. На първо време, през 2020г., ответникът е прехвърлил на трето на делото лице правото на собственост върху 3 топлоснабдения имот. Видно от нотариалния акт, при съставянето му е представен договор за продажба на държавен имот, сключен с ., както и удостоверение за наследници. При сключване на договор за покупко – продажба под формата на нотариален акт, нотариуса е длъжен да провери собствеността върху имота, като резултатът от тази проверка се отразява в нотариалния акт. По този начин, на основание чл.179,ал.1 ГПК, с официален удостоверителен документ – удостоверяващ, че нотариусът, съставил нотариалният акт , е установил преди изповядването на сделката, наследственото правоприемство между . и ответника, същият факт е удостоверен по делото. Тук е моментът да се посочи, че делото не е за собственост, поради което и твърдението на ищеца не подлежи на пълно и главно доказване. За целите на производството, представеният нотариален акт, с който, ответникът, който се легитимира пред нотариуса като собственик на имота и прехвърля същият, ведно с протокол от ОС на ЕС, в който . е вписана като собственик на имота и е положен подпис, доказва твърдението на ищеца за възникнало правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди, при клиент ., в което правоотношение, наследникът й по закон е встъпил. Ето защо, ответникът е клиент на ищеца, а възраженията на защитата на ответника, включително в писмените бележки по съществото на спора, че не става ясна връзката на ответника с ., не могат да се споделят от съда. Нотариусът, при изповядване на продажбата през 2020г., е удостоверил наследственото правоприемство между ответника Д.Т. и ..

Съдът не споделя възраженията от името на ответника в отговора – сградната инсталация е обща част /и като такава, собственост на етажните собственици/, поради което и възраженията относно заснемане, строителни книжа, липса на годни уреди в абонатната станция, касаят етажната собственост, и самите етажни собственици, а не ищеца.

Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като размерът на претенцията на ищеца се установява от представените извлечения от счетоводни документи, както и от представените документи от трето лице – помагач, и неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза. Вещото лице сочи, че при изготвянето на дяловото разпределение, третото лице е спазило техническата част на Наредба № 16334/2007г.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва 4 само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.