Решение № 231 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. С., 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.П.С при участието на секретаря А.С.Г като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20231110112775 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.01.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град С.

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С

Секретар А.Г

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С гражданско дело номер 12775 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. И. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Д.“, **********. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 22.11.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от общо 2 319,55 лв., от която: сумата от 1923,20 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 361,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., сумата от 28,67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,90 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – А.№*, находящ се в гр. С. ул. „Г.П“ **, с абонатен № ***, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 2 319,55 лв.

Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.с” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. И. Ц., че същата дължи на „Т.С” ЕАД – гр. С. сумата от общо 2 319,55 лв., от която: сумата от 2 655,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 361,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., сумата от 28,67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,90 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата 2 молба. Моли съда да уважи предявения иск, като съобрази сключеното между страните споразумение, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. И. Ц., с който исковите претенции се признават. Излага твърдения за сключено с ответника споразумение. Моли съда да прекрати производството по делото с оглед на извършеното признание на исковите претенции. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С определение от 14.09.2023 г. „Т.с” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.с” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани а.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 63530/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 12.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М. И. Ц. е осъдена да заплати на „Т.С” ЕАД сумата от 1 923,20 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ул. „Г.П“ **, ап. 2, абонатен № *** за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 361,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г., сумата от 28,67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,90 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 96,39 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 46,39 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С” ЕАД на потребители в гр. С., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Т.с” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва 3 услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 1173 от 22.10.2001 г., сключен между „Т.с” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул.

„Г.П“ № 27, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.с” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.10.2007 г. се установява, че ответницата е отдала под наем собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Паренсов“ № 27, вх. Б, ап. 2, за срок от 24 месеца, а от представения заверен препис от Заявление с вх. № 153 от 18.01.2013 г., подадено до ищеца, се установява, че наемателят е направил искане за закрИ.е на откритата на негово име партида на процесния отопляван недвижим имот, считано от 31.12.2009 г. поради освобождаване на имота с оглед на изтичане на срока на договора.

От представения заверен препис от съобщение към фактура № 1005488301 от 31.07.2020 г., издадена от ищеца, се установява, че за договорна инсталация № 4000137450 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. задължението възлиза на 1 345,50 лв. с включено ДДС, а от представения заверен препис от съобщение към фактура № ** от 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. задължението възлиза на 604,69 лв. с включено ДДС. От представената от ищеца справка за абонат № 4000137450 задълженията за процесния период с включено дялово разпределение възлиза на сумата от общо 2 319,55 лв., от която: сумата от 1 951,87 лв. за главница и сумата от 367,68 лв. за лихва.

От представените от ответницата писмени доказателства се установява, че на 30.03.2023 г. между страните е било сключено споразумение за разсрочено плащане на сумата от 1 951,87 лв. – главница за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 367,68 лв. – лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 26.10.2022 г., сумата от 78,65 лв. – лихва за забава от подаване на исковата молба до датата на сключване на споразумението и сумата от 128,07 лв. – съдебни разноски, като задължението е следвало да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 210,52 лв. за периода от 30.03.2023 г. до 29.02.2024 г. От представените платежни нареждания от 03.04.2023 г., 02.05.2023 г. и 23.11.2023 г. се установява, че ответницата е платила по сметка на ищеца три вноски, всяка в размер на 210,52 лв., а от платежното нареждане от 20.11.2023 г. е видно извършено плащане в размер на 1 263,12 лв. В представените общо четири броя платежни 4 нареждания като основание за плащането е посочен номера на настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – А.№*, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Г.П“ № 27, на който адрес е открита партида на абонатен № ***. По делото не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, не се спори и за размера на доставената топлинна енергия. Спори се относно размера на дължимите суми.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.