Решение № 320 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500084 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 102365/08.12.2025 г. от И. В. Г., чрез адв. Й. А., срещу Решение № 4099/17.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4636/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца – настоящ въззивник искове за осъждане на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да му заплати разликата над присъдените 404.42 лева до претендираните 5919.06 лева като част от сума в размер на 7500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие, реализирало се на АМ „Тракия“, на 20 км. след гр. Стара Загора на 05.02.2025 г., за което е заведена щета ******* по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица ********, за л. а.

„Мерцедес“ рег. *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба е изложено становище за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната му част като постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че процесната 1 застраховка е такава за „Пълно каско“, поради което застрахователната защита покривала вреди, причинени от удар от камък или друг предмет по застрахованото МПС. За да постанови отказ от изплащане на обезщетение, застрахователят се позовал на т. 5 от ОУ към договора, както и с аргумент, че увреденият спойлер не представлявал част от заводското оборудване на автомобила. Въззивникът излага, че при действието на т. 5 от ОУ на договора застрахователното покритие може да се приложи по искане на застраховащия върху допълнително монтирано стационарно оборудване в МПС след изричното посочване на частта в предложението за застраховане, в застрахователната полица или в нарочен анекс към нея и след извършване на оглед и оценка от страна на представител на застрахователя. Счита, че в случая застрахователят не е установил съгласно задълженията си по чл. 362 КЗ съществените за риска обстоятелства, с оглед твърдението, че към момента на сключване на застраховката спойлерът бил поставен на предната броня на процесното МПС. Поради изложеното счита, че застрахователят е можел и е бил длъжен да узнае за допълнително монтираната част на предната броня на автомобила към момента на сключване на застраховката, с оглед което неправомерно е отказал изплащане на обезщетение.

На следващо място, на 08.03.2024 г. била сключена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“ за л. а. „Мерцедес С63 АМГ“ рег. ******* със срок на действие от 08.03.2024 г. до 07.03.2025 г. На същата дата бил попълнен въпросник по предложението за застраховане, в който било посочено, че МПС разполагало с оптичен тунинг. На 31.07.2024 г. след придобИ.е собствеността върху процесния автомобил бил сключен анекс към застрахователната полица, но не бил предоставен и попълнен нов въпросник от настоящия ищец. На изложените във въззивната жалба твърдения е отправено искане за отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от същия, чрез процесуалния представител адв. Й. А., с което моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД не изпраща представител. С писмено становище оспорва въззивната жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази 2 следното:

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2024 г. „Акера" ЕООД сключва застраховка „Каско", с клауза „Пълно каско" за фирмения лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ", рег. *******, със срок на действие от 08.03.2024 г. до 07.03.2025 г. Сочи, че лекият автомобил бил застрахован за сумата от 120 000 лева, като застрахователната премия била разсрочена на четири вноски, които са заплатени. Излага, че ищецът е закупил лекия автомобил, за което уведомил ответника и бил изготвен анекс № 1 към застрахователната полица. Сочи, че на 05.02.2025 г. около 13,30 часа, ищецът, управлявайки лекия автомобил по АМ-Тракия в посока гр. Пловдив на около 20 км. след гр. Стара Загора застигнал няколко товарни автомобила, като от последния пада камък, който се търкаля по асфалта и въпреки опитите на водача да отклони автомобила, последният бил ударен в предната броня. Посочва, че след спирането установил, че е счупена предната броня, за което на 07.02.2025 г. уведомил застрахователя, който изготвил опис на претенцията ******. Твърди, че на 04.03.2025 г. получил уведомление № 1185 от 24.02.2025 г., с което се отказва заплащането на обезщетение, доколкото спойлерът на предната броня представлява допълнително монтирано оборудване, което не е включено в покритията по полицата. Излага доводи, че сумата, необходима за възстановяване на щетите по лекия автомобил възлиза на 7500 лева. Моли за уважаване на иска в заявената част от 5919.06 лв., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЗАД "Армеец" АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по застраховка „Каско" за лек автомобил „Мерцедес С 63АМГ" с рег. ******* за периода от 08.03.2024 г. до 07.03.2025 г. Сочи, че във връзка с подаденото заявление от 07.02.2025 г. е образувана преписка по щета ****** по повод на настъпило застрахователно събитие на 05.02.2025 г. на АМ-Тракия, като е съставен опис-заключение и снимков материал. Твърди, че спойлерът под предната броня не представлява част от фабричното оборудване на лекия автомобил, доколкото не фигурира като резервна част в официалната сервизна програма на „Мерцедес Бенц". Сочи, че застрахователното покритие не е разширено за допълнително монтираното оборудване, за което да е заплатена допълнителна застрахователна премия.

Счита, че твърдените увреждания не са в резултат на събитие, което представлява покрит по договора риск. В условията на евентуалност посочва, че оспорва и размера на претендираното обезщетение, което не отговаря на средните пазарни цени към твърдяната дата на настъпване на събитието, доколкото е избрано от застрахования обезщетението да бъде определено по експертна оценка. Счита за неоснователно и искането за заплащане на законна лихва за забава доколкото застрахователят е изпълнил задължението си за своевременно произнасяне по преписката. Моли за отхвърляне на иска.

3

Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Срещу първоинстанционното Решение № 4099/17.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4636/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 състав, е подадена въззивна жалба единствено от И. В. Г. в частта му, в която предявеният от него иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 404.42 лева до претендираните 5919.06 лева. В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 404.42 лв. не е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. Поради това, производството по въззивната инстанция е висящо единствено в частта, с която предявеният от ищеца иск е отхвърлен, като в частта, с която иска е уважен, същото е влязло в сила и съгласно чл. 296, чл. 297 и чл. 298 от ГПК е задължително за съда и страните относно съществуването на установеното с него правоотношение. Последното се индивидуализира с включените в състава му правнорелевантни юридически факти така, както същите са установени със съдебното решение. Поради това, със сила на присъдено нещо в отношенията между страните е установено, че „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД дължи на И. В. Г. застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ за настъпилото на 05.02.2025 г. застрахователно събитие. Тази задължителност води до това, че в настоящото производство не може да се преразглежда въпросът за настъпването на застрахователното събитие така, както е установено от първоинстанционния съд, както и за съществуването на застрахователно правоотношение между И. В. Г. и „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД и за причинените при това застрахователно събитие на автомобила на ищеца имуществени вреди.

Спорен е само размерът на вредите, като настоящият съдебен състав следва да се произнесе само относно фактите, обуславящи този размер.

С оглед горепосоченото, с обвързваща сила е установено, че между И.

4

В. Г. и „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“, за л. а. „Мерцедес“ рег. *******, обективирано в застрахователна полица ********, която е действаща за периода от 08.03.2024 г. до 07.03.2025 г. Първоначалният отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото на 05.02.2025 г. застрахователно събитие е мотивиран с т. 5 от Общите условия на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД по застраховка „Каско на МПС“, съгласно която по искане на застраховащия може да се застрахова допълнително монтирано стационарно оборудване, което не е включено в окомплектовката на МПС от завода - производител, но само след изричното му писмено посочване в предложението за застраховане, в застрахователната полица или в добавък (анекс) към нея след извършването на оглед и оценка от представител на застрахователя. По делото е установено, че в следствие на застрахователното събитие е увредена средна декоративна лайсна на предна броя на л. а. „Мерцедес“ рег. *******. Съгласно обясненията на вещото лице А. Х. В. от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, дадени в съдебното заседание на 09.10.2025 г., спойлерът е увреден в долна предна част на предна броня по цялата й ширина, тъй като представлявал найпредната издадена част от автомобила. Този спойлер е бил карбонов, като не е монтиран в завода-производител, а в последствие след излизането на автомобила от завода, като е заменил фабричния такъв, който е бил пластмасов. Подобна подмяна е възможна, като може да бъде заменен както самият спойлер, така и спойлера заедно с цялата предна броня. Това обаче не представлява допълнително монтиране на детайл от автомобила, а представлява замяна на вече съществуващ детайл. В съдебното заседание на 06.11.2025 г. вещото лице е допълнило, че л. а. „Мерцедес“ рег. ******* не е и с оригиналната си броня, като оригиналният спойлер на автомобила няма как да бъде монтиран на тази броня, която е поставена. В конкретния случай, автомобилът е бил произведен фабрично с АМГ-пакет. Поставената в последствие броя е Брабус-вариант, като същата е монтирана на мястото на заводската и към нея е монтиран карбоновия спойлер. Последният не е имало как да бъде поставен върху фабричната броня. Този извод на вещото лице е потвърден и в т. 4 от основното заключение на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице А. Х. В.. От допълнителното заключение на тази експертиза се установява, че увреденият спойлер е бил монтиран на автомобила при изготвения на 08.03.2024 г. снимков материал от застрахователя по повод на сключване на застрахователния договор.