Решение № 137 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пазарджик, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Диана Мл. Младенова в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600423 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2922/22.04.2024 г. на защитника на двамата подсъдими С. Й. Й., ЕГН ********** и Д. К. Т., ЕГН ********** – адвокат К. У., срещу Присъда № 16 от 17.04.2024 г., постановена по НОХД № 20235210200342 по описа за 2023 г. на Районен съд - Велинград.

С обжалваната присъда подсъдимият С. Й. Й., ЕГН **********, роден на 19.02.1971 г. в ***************, живущ в ***************, ул.

„***************** българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, е признат за виновен в това, че на 28.04.2021г. в ***************, пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор С. У.а, в разпит като свидетел по ДП с вх. № 1287/2021г. по описа на ТОВРП Пазарджик и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, устно и съзнателно е потвърдил неистина: „*********** И. (И.П.) ***************“ - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.

1 от НК е осъден на наказание Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години, през които възпитателната работа с подсъдимия е възложена на обществен възпитател при Община Велинград. На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. Й. е определено общо наказание по присъда по НОХД № 349/2021 г. по описа на РС-Велинград и тази по процесното дело, като му е наложено най-тежкото наказание по двете 1 присъди, а именно - Лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 4 от НК, е отложено за срок от 3 години, през които възпитателната работа с подсъдимия е възложена на обществен възпитател при Община Велинград, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното наказание Лишаване от свободата за срок от 8 месеца е присъединено и наложеното по Присъда № 6/08.09.2021г. по НОХД № 349/2021г. наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от 24.09.2021г.

Със същата присъда подсъдимата Д. К. Т., ЕГН **********, родена на 25.02.1976 г. в гр. Сливен, живуща в ***************, ул.

„***************** българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана, е призната за виновна в това, че на 28.04.2021г. в ***************, пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор С. У.а, в разпит като свидетел по ДП с вх. № 1287/2021 г. по описа на ТОВРП Пазарджик и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, устно и съзнателно е потвърдила неистина: „… *********** И. (И.П.), ************“ - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.

1 от НК е осъдена на наказание Лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години, през които възпитателната работа с подсъдимата е възложена на обществен възпитател при Община Велинград.

С подадената въззивна жалба присъдата се обжалва изцяло като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в резултат на бездействието на полицейските органи и неизпълнение на законово определените им полицейски правомощия, не са събрани и установени годни доказателства, поради което не са налице преки доказателства за виновността на подсъдимите, а са налице само предположения. Прави се искане присъдата да бъде отменена по отношение двамата подсъдими, като бъдат признати за невиновни по повдигнато им обвинения и да бъдат оправдани. След изготвянето на мотивите по делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, като са направени доказателствени искания за изискване на справка кога подсъдимият Й. е посетил РУП – Велинград, съответно разпит на полицейските служители, участвали в проверката на жилището на И.П. на дата 12.03.2021 г., както и разпит на началника на РУП – Велинград, във връзка с разпоредените действия по извършване на проверката.

Прокуратурата не е изразила писмено становище по подадената жалба и допълнението към нея.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна.

Излага аргументи, че описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, като изложените в жалбата възражения счита за неоснователни. Изразява становище, че обжалваната присъда е правилна поради което следва да бъде потвърдена.

Двамата подсъдими Й. и Т., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от защитникът им – адвокат У., който поддържа подадената 2 въззивна жалба и допълнението към нея. Излага, че подсъдимите са признати за виновни от първоинстанционния съд въз основа на показанията на И.П., който не крие негативните си отношения и личностен конфликт от дълго време с Й. и търсил възмездие срещу него. Сочи, че следва да се отчита обстоятелството, че свидетеля очевидец С. е в кумова родствена връзка с П..

Излага, че действията на полицейските органи във връзка с проверката жилището на П., при която не са открити оръжия, представляват симулация на действия, доколкото е проверено само неговото жилище и то 6 часа след подадения сигнал, но не и имота на родителите му. Счита, че деянието за което са осъдени Й. и Т. е спорно дали въобще уврежда обществения интерес, в каква степен и по какъв начин е засегнато нормалното функциониране на правосъдната система, като излага, че в случая няма въобще такова засягане.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди въззивната жалба и събраните по делото доказателства, като съобрази становищата на страните и извърши служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена от страни в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

По същество настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд надлежно е събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност гласни и писмени доказателствени материали, като е извършил съвкупна преценка на Постановление № 1287/2021 г. от 14.04.2021г. на ТО-Велинград при РППазарджик за образуване на досъдебно производство № 191/2021 г. по описа на РУ-Велинград, Протокол от 28.04.2021г. за разпит на Д. К. Т. в качеството на свидетел по ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, Протокол от 28.04.2021г. за разпит на С. Й. Й. в качеството на свидетел по ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, аудиозаписи от приложен от РЦ 112 - Кърджали компакт-диск, съдържащ получени на тел. 112 на 12.03.2021г. сигнали от С. Й., обясненията на подсъдимите С. Й. и Д. Т., показанията на свидетелите И.П., Г.

С., С. У.а, Г.Б., Е.Б., А.Г. и Т.Г..

Въз основа на обстойния им анализ, съдът е приел следната фактическа обстановка, която се възприема и от въззивната инстанция:

Двамата подсъдими С. Й. и Д. Т. живеят на семейни начала в ***************. От много години са в обтегнати отношения със съседа им И.П.. На 12.03.2021г. И.П. минава пред дома на подсъдимите в ***************, на ул. „***************** и започва скандал със С. Й., като го обижда и заплашва - да не притеснява повече съпругата му като й 3 звъни да й иска пари. Подсъдимият Й. му отвръща от прозореца на къщата си, а до него се показва и подсъдимата Т., която също се включва в разправията.

И.П. обижда и заплашва и нея, размахвайки ръце, в които държи само халка с ключове. Чул скандала и виковете от своя магазин, съседен на къщата на Й., на улицата излиза свидетелят Г. С., който прави забележка и на двете страни в спора да престанат да викат, след което И.П. се качва в колата си и тръгва към адреса на родителите си - на съседната улица. Афектиран от случилото се подсъдимият С. Й. подава сигнал на тел. 112, в който съобщава, че П. ги е заплашвал пред дома им с оръжия в ръце, като в телефонния разговор първо говори за граната и *****, а после за **** и граната. Пред пристигналия на място автопатрул П. отрича да е заплашвал подсъдимите с оръжие. Същия ден, след като първо посещава сградата на ОДМВР-Пазарджик, С. Й. е препратен обратно към РУ на МВР-Велинград, където подава жалба за случилото се, като едва в 14,15 часа служители на районното управление проверяват жилището на свидетеля П. и не откриват оръжия или други забранени предмети. По повод подадената от Й. жалба е образувано и водено ДП № 191/2021г. по описа на РУП – Велинград., пр.пр. № 1287/2021г. на ТОВелинград при РП-Пазарджик за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, в хода на което С. Й. и Д. Т., като пострадали лица, са разпитани в качеството им на свидетели. Предупредени от разпитващия ги разследващ полицай С. У.а за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, в показанията си пред съответния надлежен орган на власт, и двамата съзнателно потвърждават, че са видели при скандала с тях свидетелят П. да държи **** и граната, с която е замахвал - сякаш ще хвърли към къщата им.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че всеки от двамата подсъдими поотделно са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, като от субективна страна деянията са извършени при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото на 28.04.2021 г. в *************** пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор С. У.а, в разпит като свидетел по ДП № 1287/2021г. по описа на РП – Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР Велинград, устно и съзнателно подсъдимият Й. е потвърдил неистина:

„*********** И. (И.П.) ***************“, съответно на същата дата 28.04.2021 г. в ***************, пред разследващ орган от РУМВР Велинград - инспектор С. У.а, в разпит като свидетел по ДП № 1287/2021 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, подсъдимата Т. устно и съзнателно е потвърдила неистина: „… *********** И. (И.П.), ************“.

Приетата за установена фактическа обстановка по делото от първата инстанция, която въззивният съд напълно споделя, се подкрепя от събраните по делото доказателства, които първоинстанционният съд обективно е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Същата категорично и по несъмнен начин сочи на извършено от всеки от двамата подсъдими Й. и Т. престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК . Въззивният съд намира, че не са налице основания за нейната промяна, доколкото пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга счита, че тя е правилно установена от първата инстанция, на базата на обективен, пълен, 4 точен и логически обоснован анализ на доказателствените материали, които в своята съвкупност и логическа взаимовръзка сочат на извършени от всеки един от подсъдимите поотделно престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК.

С престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК се засягат обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган, се създава опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност - разкрИ.ето на обективната истина за фактите, които обуславят приложимия закон, като предпоставка за правилното решаване на спора между страните. От обективна страна изпълнителното деяние може да бъде осъществено чрез: