Решение № 8348 от 09.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8348 гр. С, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110165959 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение №21447 от 29.12.2023 г.. е допусната делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №..., с идентификатор ........4.51 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 46,46 кв.м., находящ се в град С, ж.к Д, .......... състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение №19 с площ 10,50 кв.м, заедно с 3,124 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при квоти от по 1/2 идеални части за Х. С. С. и за Д. С. С..

Ищецът Х. С. С. с нарочна молба в първото по делото заседание във втора фаза на делбата е предявил иск за осъждането на Д. С. С. да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот в размер на 6324,00 лева за периода 31.03.2022 г. до 04.12.2024 г. след допуснато с протоколно определение от 09.04.2025 г. намаление на исковата претенция, ведно със законна лихва от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане. Също така е предявил и претенция за заплащане на сумата 1139,49 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024 г. за имота и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7,81 лева. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията на ответника за сторени разходи за имота. Претендира разноски за заплатен депозит за вещо лице.

В същото съдебно заседание ответникът Д. С. С. е предявил искане за осъждането на Х. С. С. да му заплати сумата 427,70 лева – сторени разходи за стопанисване на имота, както и сумата 213,49 лева, представляваща заплатени разходи за доставена до имота топлинна енергия за периода 01.05.2024 г. до 31.07.2024 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От приетото във фазата по извършване на делбата заключение на съдебно техническата експертиза е видно, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а пазарната му оценка в размер на 163650.00 лева при съобразяване на вида му, в който се намира при изготвяне на заключението. Според заключението средния пазарен наем на процесния имот за периода 31.03.2022 г. – 04.12.2024 г., възлиза на 12648.00 лева или по 190 1 евро на месец.

От приложената по делото нотариална покана от Х. С. С., вп. като акт №80, том I, рег.

№1059/17.02.2022 г. на нотариус П П. с №533 в регистъра на НК е видно, че ищецът е предявил искане, в качеството си на съсобственик на имота, да му бъде осигурен достъп до имота, тъй като ключалките били сменени. Същия предоставя място и час за извършване на предаването, а в случай на неявяване отправя покана да му се заплаща обезщетение за лишаване от ползване в размер на 300 лева месечно. Нотариалната покана е връчена на Д. С.

С. лично на 31.03.2022 г., е видно от разписката, приложа по делото.

По делото е представен отговор на нотариална покана от Д. С. С., в който признава, че ползва целия имот, заявявайки, че би осигурил достъп до имота след заплащане на всички сторени от него разходи по повод поддръжката му. От своя страна Д. С. С. също е отправил нотариална покана вп. Акт №20, том I, рег. №394/10.01.2023 г. на нотариус В Д с рег. №491 на регистъра на НК до Х. С. С., с която ищецът е поканен на 28.01.2023 г. от 11.30 часа или на 31.01.2023 г. от 11.30 часа на адреса на делбения имот за получаване на ключове за същия. Поканата е връчена на ищеца на 13.01.2023 г. срещу подпис.

Видно от приобщените констативни протоколи от 23.01.2023 г. и 31.01.2023 г., подписани от ответника и двама свидетели – Ю С.а и С Г, на посочените дати Х. С. С. не се явил, за да получи ключове за имота.

Като доказателства по делото са приобщени материалите, съдържащи се в пр.пр. № 14826/2022 г. и пр. пр. № 34626/2024 г. по описа на СРП, от които се установява, че към 15.02.2022г. процесния недвижим имот се обитава от трето за собствеността лице.

Установява се и че при извършена от полицейски служители проверка на място на 31.05.2024 г. в имота е установен В И И, който е заявил, че има сключен договор за наем с Д.

С. С.. Видно от приложеното копие на договор за наем от 11.02.2023 г. същият е сключен между В И И и Д. С. С. за едногодишен срок.

Според удостоверение от „.......“ ЕАД изх. №Г-2455/20.03.2025 г. титуляр на сметката с инсталация 4000261045 за имот, находящ се в гр. С, ж.к. Д, .........., ап. ... е Х. С. С..

Представена е и справка за извършвани плащания по партида с инсталация 4000261045 за периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024 г.

За установяване на релевантни за делото обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В Га В, Ю М С.а и С К Г.

Според показанията на В Га В, живуща в съседния на делбения апартамент, в жилището живее момче, различно от страните по делото. Заявява, че преди това момче в апартамента е живеело друго момче, което не било така общително. Свидетелката твърди, че в апартамента първо е живял Х., а после Д., но след това е започнала да вижда как други лица живеят в апартамента и същата по нейни впечатления и придобитите й впечатления от съседи, смята, че са наематели.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю М С.а – съпруга на Д.

С. С. се установява, че ищецът не е присъствал на 28.01.2023 г. в процесния имот, за да получи ключове за имота и с тях достъп до същия. Не знае ищецът да е предлагал друга дата за среща и предаване на ключовете. Свидетелката твърди, че никога не е виждала наематели в имота. Свидетелката твърди, че през годините е комуникирала с ищеца, но никога не са говори по темата за свободен достъп до имота.

Според показанията на свидетеля С К Г ищецът не е присъствал на срещите на 28.01.2023 г. и на 31.01.2023 г. за предаване на ключове Същия твърди, че Х. е имал ключове за апартамента, тъй като е живял там. Същият твърди, че е присъствал на среща с ищеца и ответника относно изкупуване на имота от страна на Х. през април 2022 г. Свидетелят твърди, че неговата племенница е използва имота за повече от една нощувка в периода след 2020 г.

Като доказателства по делото са приети и копия на протокол от „............“ ЕООД за подмяна на радиоводомер за топла вода от 23.05.2024 г., фактури, издавани от „.......“ ЕАД ведно с дебитни известия за периода 31.03.2022 г. до 31.10.2024г., системни бонове за 2 заплатени суми в полза на топлопреносното дружество от 29.11.2024 г., 09.01.2024 г., 10.01.2024 г., 23.08.2023г., 07.02.2023г., 6 бр. квитанции, касова бележка и 3 бр. фискални бонове от 17.09.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Относно способа за извършване на делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан.

Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС вр. чл. 69, ал. 2 ЗН). За това от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата. Съгласно дадените с ТР № 63/01.06.1965г. разяснения, когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на публична продан.

В настоящия случай, предмет на делбата е един неподеляем недвижим имот, представляващ жилище с площ 46.46 кв. м. и състоящо се от една стая, кухня и обслужващи помещения. В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 349 ал. 2 ГПК.

По делото не са представени доказателства някоя от страните да е живяла в него при откриване на наследството, както и че не притежават друго жилище.

Неприложимо в конкретната хипотеза е и разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК, както и тегленето на жребие по чл. 352 ГПК, тъй като броят на делбените имоти е помалък от броя на съделителите.

По изложените съображения, съдът намира, че не съществува възможност за извършване на делбата чрез осигуряване на реален дял на всеки от съделителите, поради което единственият възможен способ за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан. На основание чл. 354 ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.

По претенцията по чл.31, ал.2 ЗС на Х. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, когато общата вещ се ползва само от някои от собствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е ползвал съсобственото жилище за периода, за който се претендира обезщетение, както и че го е поканил писмено да му заплаща обезщетение. В тежест на ответника, в случай че се установят горните предпоставки, е да докаже, че след получаване на поканата, е осигурил възможност на ищеца да ползва съсобствения апартамент, съобразно с дела му.

Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания 3 от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за възникването му е достатъчно той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.

Предвид изложеното, възраженията, че ответникът не е препятствал ползването на имота от ищеца, са ирелевантни за възникване на правото му на обезщетение, след като по делото се установява непротиворечиво и ответникът не оспорва, че ищецът не е ползвал имота през претендирания период.

Обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до момента на предявяване на претенцията, което е допустимо да бъде извършено до приключване на първото съдебното заседание по извършване на делбата, както е и в настоящия случай. Поканата следва да е извършена в писмена форма за действителност и да е достигнала до знанието на другата страна.

Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът дължи заплащането на обезщетение (Решение № 112 от 02.07.2013г. по гр.д. № 1011/2013г., II ГО, ВКС). Предвид обстоятелството, че по делото е представено копие на нотариална покана на нотариус П П., рег. №533 в регистъра на НК, връчена на 31.03.2022 г., лично на Д. С. С. следва да се приеме, че той е бил уведомен за изявлението на Х. С. С., имащо значението на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС.