Определение № 753 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. София, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502628 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба от „Екстериорни бетони“ ЕООД, ЕИК 204194533 срещу определение № 3501/12.03.2024 г. по гр. д.№ 10 255/2022 г. на СГС, ТО, 1 състав с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател против В. В. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, подробно индивидуализиран в определението.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Поддържа, че влязлото в сила решение по т. д. № 1563/2021 г. на СГС, ТО, 2 състав не обвързва със сила на присъдено нещо ответникът В. В. Г., тъй като той не е бил страна в този процес и решенето няма действие спрямо трети лица.

Подадена е и частна жалба от същата страна срещу определение № 7892/21.05.2024 г. по горното дело, с което на ответника са присъдени сторените от него разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 5700 лв.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Поддържа, че адвокатското възнаграждение е основано на договор за правна помощ без достоверна дата, а разписката и фактурата за заплащането му от 15.04.2024 г. следват датата на определението за прекратяване на производството. Счита, че след като договора за правна защита е сключен на 20.06.2023 г. то това била и датата на данъчното събитие, а от там и доходът да се декларира във връзка с косвеното му облагане по ЗДДС.

Излага, че макар и да не е форма за действителност, бланковия договор, свързан с още 24 други договора в един кочан, издаден и заверен от съответната адвокатска колегия е форма за доказване на договора, поради което и формата в който е представен договора на ответника не удостоверява реално направени разходи.

Ответникът по жалбите В. В. Г. не изразява становище.

Жалбите са подадени срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По частната жалба срещу определение № 3501/12.03.2024 г. по гр. д.№ 10 255/2022 1 г. на СГС, ТО, 1 състав:

За да прекрати производството, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че след като с влязлото в сила решение № 137/ 01.02.2023 г. по т. д. № 1563/2021 г. на СГС, ТО, 2 състав е уважен предявения от ищеца „Екстериорни бетони“ ЕООД против „Софстрой“ АД иск за разваляне на сключения между тях договор от 22.01.2021 г. за покупко – продажба на процесния имот, ведно със сградите в него, то съобразно обратното действие на отпадане на облигационната връзка и липсата на вещно - транслативен ефект на договора, ищецът няма придобити права върху имота, които да противопостави на ответника по предявения срещу него иск по чл. 108 ЗЗД.

Определението е правилно.

Искът по чл. 108 ЗС е на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Според наведените в исковата молба обстоятелства, материалноправната легитимация на частния жалбоподател, като собственик на процесния имот е основана изцяло на придобити права от сключения със „Софстрой“ АД договор от 22.01.2021 г. за покупко – продажба на имота.

Конститутивният ефект на решението по т.д. №1563/2021 г. на СГС се състои в потвърденото със СПН потестативно право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за ищеца да развали договора за покупко – продажба от 22.01.2021 г. и постановената следващата се от него промяна в гражданските правоотношения между спорещите страни, че договорът няма вещно прехвърлително действие за имота. В хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, конститутивното действие на решението е именно в прекратяване на гражданското правоотношение. Освен спрямо адресатите на правоотношението, решението има действие спрямо всички трети лица. Зачитането на конститутивното действие от третите лица се състои в задължението им да считат, че страните по решението са обвързани от силата на присъдено нещо, което в случая означава, да зачитат последиците от разваления договор, а именно, че „Екстериорни бетони“ ЕООД, като купувач, не е придобил вещните права за имота по сделката.

Зачитането на СПН се състои и в задължението на съда да се откаже от преразглеждане и пререшаване на всички въпроси, разрешени със СПН. Ето защо, след като въпросът за материалноправната легитимация на ищеца, като собственик на имота въз основа на процесния договор е разрешен със сила на присъдено нещо по посоченото по горе решение, съдът е длъжен да съобрази правните му последици, поради което и повторното разрешаване на този въпроса в производството по иска по чл. 108 ЗС е недопустимо. Затова като е прекратил производството, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По частната жалба срещу определение № 7892/21.05.2024 г. по гр. д.№ 10 255/2022 г. на СГС, ТО, 1 състав:

Определението е правилно.

Присъдените от първоинстанционният съд разноски са въз основа на представените в срок договор за правна защита и съдействие от 20.06.2021 г., разписка за заплатени на 15.04.2024 г. 5700 лв. с ДДС в брой и издадена данъчна фактура от 15.04.2024 г. за сумата в размер на 5 700 лв. Договорът за правна помощ е частен свидетелстващ документ и няма законови изисквания да има достоверна дата. Разписката от 15.04.2024 г. е за заплащане на по – малка от уговорената в договора сума, с оглед прекратяване на производството и отразеното в нея, че плащането е в брой е достатъчно доказателство за платено адвокатско възнаграждение, предвид възможността възнаграждението да бъде платено както по банков път, така и в брой. Обстоятелството, че адвоката е регистриран по ДДС се установява от издадената данъчна фактура, поради което и върху възнаграждението е дължим данък ДДС.

Дали при издаване на фактурата и счетоводното й документиране са спазени всички 2 разпоредби на данъчните закони е извън контрола на гражданския съд, тъй като установяването на данъчни нарушения се извършва по административен ред. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за неоснователно, тъй като счита, че възнаграждение на адвоката в размер на 4 750 лв. /без ДДС/ съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖ ДАВА определение № 3501/12.03.2024 г. и

7892/21.05.2024 г. и двете по гр. д.№ 10 255/2022 г. на СГС, ТО, 1 състав. определение

№

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3