Решение № 17 от 18.03.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Разград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20263300200076 по описа за 2026 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 96/212243-21 на Окръжен съд - Централна Нидерландия /Rechtbank Midden-Nederland/, постановено на 11.01.2022 г., влязло в сила на 11.06.2024 г., с което на Г. Ф. К., роден на *** с посочен в удостоверението адрес в гр.Исперих, е наложена финансова санкция -глоба в размер на 1000 евро, за това, че на 08.08.2021 г., Laren управлявал превозно средство с концентрация на алкохол до 865 pg/1. Нарушение на член 8 (2)(а) Закон за движение по пътищата 1994.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград изразява становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в НБД справка – Г. Ф. К., ЕГН********** редовно призован, се явява лично. Признава, че е сторил деянието посочено в удостоверението. Работел там и след 2021г. до 2024г., но не знаел за решението.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на 1 финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. № 96/212243-21 от 11.01.2022г., влязло в сила на 11.06.2024 г. издадено от Окръжен съд-Централна Нидерландия, е въз основа на извършено престъпление на нидерландския закон за движение по пътищата, което съгласно фактическото му описание съставлява престъпление и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на Г. Ф. К., същият е пълнолетен роден на 07.09.1983 г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорно лице, а с оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението – 2 изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 1000 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”а” от представеното Удостоверение е видно, че производството не е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, според посоченото в удостоверението, лицето е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е Националната агенция за приходите.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция № 96/212243-21 на Окръжен съд-Централна Нидерландия /Rechtbank Midden-Nederland/, постановено на 11.01.2022 г., влязло в сила на 11.06.2024 г., с което на Г. Ф. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 1000 €/хиляда евро/ за това, че на 08.08.2021г., Laren, управлявал превозно средство с концентрация на алкохол до 865 pg/1.

Нарушение на член 8 (2)(а) Закон за движение по пътищата 1994.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и 3

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.

4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. на

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна, като обжалването не спира изпълнение на решението.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4