Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1853 от 22.10.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1328/2021
Вид
Решение № 1853
Подписан
22.10.2021
В сила
22.10.2021
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. Пловдив, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330101328 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.

2 от КТ, чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. Т. В., ЕГН ********** е предявил срещу ответника „САНТИНЕЛЛИ -2007“ ЕООД, ЕИК ****, в несъстоятелност, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 824,95 лева за м. март и април 2020г.; обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ от 653,92 лв; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 дни от 155,70 лева; мор. лихва за забава върху неизплатните ТВ и обезщетения за периода 104.2020-26.01.2021г. в размер на 122,25 лева. Претендира се законна лихва върху всяка главница от завеждане на иска до окончателното плащане, както и присъждане на разноските по делото.

Ищцата твърди, че в периода от 18.05.2010 г. до 10.04.2020 г. е работила като „******“ в ответниковото дружество по силата на трудов договор, който трудов договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ищцата твърди, че ответникът не й е заплатил трудовите възнаграждение за март и април 2020 г. както и не й платил обезщетение за неползван платен годишен отпуск от пет дни, като дължи и обезщетение при прекратяване на ТПО без предизвестие.

1

В съдебно заседание от 18.10.2021 г. е поискано изменение на иска за мор. лихва, като след допуснатото изменение същият е предявен за сумата аот 108,33 лева.

В законоустановения срок писмен отговор от ответника не е постъпил.

Същият не изпраща представител в с. з. и не взема становище по исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО от******., се установява, че в периода 18.05.201010.04.2020г. ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност “*****” по безсрочно ТПО. ТПО е било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на ТВ, считано от 10.04.2020г. Установява се, че със заповедта за прекратяване на ТПО е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно БТВ и обезщетение по член 224 от КТ, които обаче не са посочени по размер. Представена е и служебна бележка от АЗ с изх. № 60-06-11-3446 от 20.01.2021г., от което се установява, че ищецът е останал без работа един месец след прекратяване на ТПО.

За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения, по делото е изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на вещото лице З М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че ответното дружество е начислило, но не е изплатило на ищцата ТВ за м. март и април 2020г. в размер на 878,95лева; обезщетение по чл. 224 от КТ за 166,08 лева и обезщетение по член 221, ал.

1 от КТ от 697,87 лева. Размерът на мор. лихва върху общия сбор от главници за процесния период е 108,33 лева. Според заключението към датата на проверката в счетоводството на ответника не е отразено тези суми да са заплатени на ищеца.

Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на каквито и да било суми на ищеца.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.

2

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.

За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението.

От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че в процесния период е полагал труд, за който не му е платено ТВ в размер на 878,95 лева, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на ТВ, поради което на ищеца се дължи обезщетение за това, че ТПО е прекратено на така посоченото основание, в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 697,87 лева, че на ищеца е останал неползван ПГО от 5 дни, за който му се дължи обезщетение, и че неплатеният остатък от същия възлиза на 155,70 лева.

Ето защо исковете се явяват доказани до горепосочените размери. Доколкото е направено изменение на исковите претенции, изцяло съобразено със заключението на вещото лице, то исковете следва да се уважат изцяло в установените от вещото лице размери.

Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на исковете до окончателното плащане на дължимите суми.

Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 300 лева платено адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора на същия се следват разноските изцяло, като следва да се възложат в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 200 лева, от които 50 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева по иска по чл. 86 ЗЗД.

В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 100 лева. Така 3 мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „САНТИНЕЛЛИ-2007“ ЕООД, ЕИК *****, в несъстоятелност, да заплати на С. Т. В., ЕГН ********** следните суми: 824,95 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. март и април 2020г.; обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 653,92 лв; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 дни за 20202г. в размер на 155,70 лева; мор. лихва за забава върху неизплатените ТВ и обезщетения за периода 10.04.2020г. - 26.01.2021г. в размер на 108,33 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021г. до окончателното им плащане, както и сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „САНТИНЕЛЛИ-2007“ ЕООД, ЕИК *****, в несъстоятелност, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 200 лева - дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________ 4