Акт № 41230 от 06.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41230 гр. ******, 06.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110128614 по описа за 2026 година

Производството пред Софийски районен съд е образувано след прекратяването му с определение № 13850 от 26.06.2026 г., постановено по гр.д. № 1448/2026 г. по описа на СГС, ГО I-4 с-в и изпращането му по подсъдност.

Образувано е по искова молба от Т. Д. Т. и Д. Д. Т., с която срещу ответника А. Д. Т. са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на ******** Т.ов Т., б.ж. на гр.******, починал на 13.06.2025 г., с намаляване с по 1/6 идеална част за всеки от ищците на универсално завещателно разпореждане от ******** Т.ов Т., обявено на 11.07.2025г. от нотариус ******* ******, рег.

№438 на НК, вписано в СВ.****** с вх. Рег. №59337/15.07.2025г.,акт 13,том 22 № от описна книга 47395/15.07.2025г.

Съгласно обстоятелствената част на исковата молба, към момента на откриване на наследството, в същото са се включвали следните недвижими имоти:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.***.*.7. заснет по КККР, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. ******, район ******, ул. ******** **** **** ** *, в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор №*****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 85 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж №*****.***.***.*.8. под обекта №*****.***.***.*.5, над обекта №*****.***.***.*.9, с прилежащи части избено помещение * *, с площ от 9 кв.м., таванско помещение с площ от 7 кв.м., заедно с 8/100 ид.ч. от общите части на сградата;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.****.*.***, заснет по КККР, одобрени със Заповед №РД 18-48 / 12.10.2011 г. на ИД на АГ КК, с адрес гр. ******, ж.к. *****************, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор *****.****.****.*, *****.****.****.*, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *****.****.****, с предназначение на самостоятелния обект за търговска дейност, брой нива на обекта - 1, с площ от 78.50 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.****.****.*.257. под обекта няма, над обекта *****.****.****.*.***, *****.****.****.*.***. заедно с 2,625% ид.ч. от общите части на сградата, описан в предходен акт за собственост като ******* ** ******, находящ се в ******, ж.к. ******************* дясно, с предназначение - за търговска дейност, брой нива - 1, площ 78.50 кв.м., ведно с 2,625% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в ПИ, в който е построена сградата;

1

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.****.*.***, заснет по КККР, одобрени със Заповед №РД 18-48/12.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. ******, ж.к. *********************, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор *****.****.****.*, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *****.****.****, с предназначение на самостоятелния обект за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с площ от 60.81 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.****.****.*.***, под обекта няма, над обекта *****.****.****.*.116, заедно с 2,034% ид.ч. от общите части на сградата, описан в предходен акт за собственост като ******* **, находящ се в ******. ж.к.

******************* ляво, с предназначение - за търговска дейност, брой нива - 1, площ 60.81 кв.м., ведно с 2,034% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в ПИ, в който е построена сградата.

С уточнителна молба от 11.03.2026 г. с оглед дадени от СГС указания, е посочена цена на всеки от предявените по реда на чл. 30 ЗН искове, в размер на 19 146 евро, определени по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК и възлизащи на 1/6 от данъчната оценка на всеки от горепосочените имоти.

По въпроса оценяем ли е искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е налице противоречива съдебна практика на състави на ВКС.

Според едното становище, обективирано в определение № 60092 от 30.06.2021 г. по ч. гр.д. № 1507/2021 г., I г. о., определение № 70 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 812/2020 г., II г. о. и др., искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем.

Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. Изяснява се, че когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса. Не се споделя тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС – то има друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

Според другото становище, израз на което са определение № 60252 от 07.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1675/2021 г., II г.о., определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г., І г.о., определение № 336 от 25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г., ІІ г.о., по аргумент от т.

1А и 1Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 30, ал.

1 ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено право. Когато има за предмет вещни права върху недвижим имот, цената му се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК).

При така очертаното противоречие в практиката, за да се обезпечи постановяването на допустим краен съдебен акт, настоящият състав на районния съд намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск по чл. 30 ЗН е Софийски градски съд, със следните съображения:

Искът по чл. 30 ЗН е конститутивен, облигационен иск, който е оценяем. С него се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти. Правото на възстановяване на 2 запазената част от наследството е имуществено право, което е прехвърлимо и може да се наследява.

Поначало въпросът накърнена ли е и с колко запазената част от наследството, както и как следва да попълнена тя, се решава с крайния съдебен акт - съдебното решение. Едва тогава се определя и точният паричен еквивалент на правото по чл. 30 ЗН. Същевременно обаче, по аргумент от чл. 70, ал.1 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца и може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Тоест, цената на иска по чл. 30 ЗН следва да се определи на един по-ранен етап, като спор за нея може да възникне в рамките на установения преклузивен срок. След края на първото заседание за разглеждане на делото, неправилната преценка на съда относно цената на иска подлежи на контрол, ако се е отразила върху допустимостта на постановеното решение в случаите, когато е нарушена родовата подсъдност на спора.

Настоящият съдебен състав е на мнение, че при проверка на редовността на исковата молба, респ. определяне цената на иска и дължимата държавна такса, съдът следва да изходи от данъчните оценки на имотите, които се твърди, че следва да бъдат включени в масата по чл. 31 ЗН, както и да се съобрази размерът на запазената част от наследство като дроба величина - чл. 29 ЗН.

В случая данъчната оценка на имотите, включени в наследството, респективно в процесното универсално завещателно разпореждане е общо *** 876 евро /видно от писмото от Отдел „Общински приходи – ****** на л. 43 от делото и удостоверенията за данъчни оценки на л.44-45 от делото/. Атакуваното завещателно разпореждане е универсално такова, а размерът на запазената част от наследството по отношение на упражнилите правото наследници е по 1/6 ид.ч. за всеки от тях. От тук съдът намира, че цената на всеки от предявените искове по чл. 30 ЗН е 19 146 евро, което обуславя извод, че родово компетентен е Софийски градски съд, а не Софийски районен съд.

Изложеното налага настоящият съд да прекрати образуваното пред него производство и повдигне препирня за подсъдност пред ********** *** – гр. ******, между Софийски районен съд и Софийски градски съд, за определяне на родово компетентният съд за разглеждане на предявените в производството гр.д. № 1448/2026 г. по описа на СГС, ГО, I-4 искове по чл. 30 ЗН, на основание чл. 122 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28614/2026 г. по описа на СРС, 179 състав.

ПОВДИГА препирня за подсъдност пред ********** *** – гр.******, между Софийски районен съд и Софийски градски съд, за определяне на родово компетентният съд за разглеждане на предявените в производството гр.д. № 1448/2026 г. по описа на СГС, ГО, I-4 искове по чл. 30 ЗН, на основание чл. 122 ГПК.

ИЗПРАЩА делото на ********** *** – гр. ****** за определяне на родово компетентния съд за разглеждане на предявените в производството гр.д. № 1448/2026 г. по описа на СГС, ГО, I-4 искове по чл. 30 ЗН, на основание чл. 122 ГПК.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3