Определение № 38104 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38104 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110172085 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба на ищеца Б. Ф. срещу ответника частен съдебен изпълнител С. Я.. Ищецът претендира заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като процесуално недопустим, а по същество - като неоснователен. Прави искане да бъдат привлечени трети лица помагачи - негови застрахователи по договори за специална задължителна професионална застраховка, съответно взискателят по изпълнителното дело.

Според разбирането на настоящия съдебен състав предявеният иск е процесуално допустим, защото в исковата молба се съдържат твърдения за процесуално незаконосъобразно изпълнително производство (срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е уреден в процесуален закон, поради което, за разлика от погасителната давност, действително следва да се отнесе към процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, а не към материалната му законосъобразност). Дали действително е налице твърдяната от ищеца процесуална незаконосъобразност - този въпрос първостепенният съд ще обсъди с крайния акт по същество въз основа на събраните по съдебното дело доказателства.

Що се отнася до исканията на ответника за конституирането на трети лица помагачи, съдът намира следното. Ответникът е направил тези искания своевременно с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, поради което те са процесуално допустими. По същество исканията на ответника за привличането на трети лица помагачи са частично основателни.

Това е така, защото трето лице може да бъде привлечено от главна страна по съдопроизводството да й помага тогава, когато има интерес да встъпи - така чл. 218 ГПК. За да има интерес да встъпи, третото лице трябва да е заплашено от предявяването на регресен иск срещу него при неблагоприятен за съответната главна страна завършек на първото съдопроизводство. Самата главна страна също има правен интерес да поиска неговото привличане, дори и това трето лице да се въздържа от встъпване, така че да може в 1 последващото съдопроизводство да обвърже това трето лице с т.нар. задължителна сила на мотивите на съдебното решение по първото съдопроизводство и третото лице да не може да й противопостави възражение за зле воден процес съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК.

В дадения случай исковата молба съдържа твърдения, че ответникът следва да понесе имуществена отговорност за причинени вреди вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а самият ответник излага допълнителни твърдения, че гражданската му отговорност във връзка с упражняваната от него професионална дейност е била застрахована от редица подробно посочени застрахователи, които няма нужда тук да бъдат изреждани. При тези твърдения на главните страни при хипотетичен неблагоприятен завършек на настоящото съдопроизводство за ответника той действително би разполагал с регресно притезание спрямо съответните застрахователи за изплащането на застрахователно обезщетение. Това регресно притезание възниква по силата на чл. 435 КЗ, а според текста на чл. 430, ал. 2 КЗ застрахованият е "длъжен" да поиска привличането на застрахователя в законоустановения срок. Затова застрахователите имат правен интерес да встъпят да помагат на ответника в настоящото съдопроизводство, съответно ответникът има интерес да ги привлече да му помагат.

По отношение на взискателя в изпълнителното производство нещата стоят инак. В практиката обикновено едно производство по принудително изпълнение може да бъде или процесуално, или материално незаконосъобразно, каквито подробни доводи изтъква и ответника в отговора на исковата молба. При процесуална незаконосъобразност обезщетението за вреди следва да бъде претендирано от съдебния изпълнител, а при материална незаконосъобразност - от взискателя. Може би е хипотетично възможно едно изпълнително производство в необикновени случаи да бъде едновременно и материално, и процесуално незаконосъобразно. В такива необикновени случаи и взискателят, и съдебният изпълнител биха отговаряли солидарно за вредите съгласно правилото на чл. 53 ЗЗД.

Разбира се, тъй като солидарните длъжници са в процесуален аспект обикновени другари, кредиторът може да избере дали да насочи иска за обезщетението на вредите спрямо двамата солидарно или спрямо само единия. Ако искът бъде насочен спрямо само единия от солидарните длъжници, след неблагоприятен завършек на съдопроизводството той би разполагал с регресна претенция спрямо другия солидарен длъжник съобразно частта му от вредоносния принос на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Ето защо само в тази последна твърде особена хипотеза взискателят би имал правен интерес да встъпи да помага на съдебния изпълнител, съответно съдебният изпълнител би имал правен интерес да го привлече на помощ, макар и екзекутираният длъжник да е предявил иска си само спрямо съдебния изпълнител.

В разглеждания случай при внимателен прочит на исковата молба не се откриват фактически твърдения, които да сочат на предполагаема материална незаконосъобразност на изпълнителното производство - не се твърди изпълняемото право да е било погасено чрез плащане или по давност или по какъвто и да е друг начин преди образуването на изпълнителното производство. При това положение съдът е длъжен да приеме, че предмет 2 на делото са само фактическите твърдения за предполагаемата процесуална незаконосъобразност на изпълнителното производство, които, ако се окажат верни, биха ангажирали отговорността единствено и само на съдебния изпълнител, но не и тази на взискателя. Ответникът не може с отговора на исковата молба да разширява фактическите твърдения на ищеца и да добавя нови основания на предявения иск предвид диспозитивното начало в гражданския процес и разделението на процесуалните функции между главните страни. Поради това първостепенният съд е длъжен да игнорира фактическите твърдения на ответника за материална незаконосъобразност на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност (която, за да ангажира отговорността на взискателя, трябва да е изтекла и преди образуването на изпълнителното дело, а съответно фактическо твърдение ответникът не е направил). При така очертаните релевантни фактически твърдения на страните не е налице в настоящия случай правен интерес на взискателя да встъпи да помага на съдебния изпълнител, съответно на съдебния изпълнител да го привлече на помощ.

Според съдебната практика определението на съда, с което се оставя без уважение искане за привличане на трето лице помагач, подлежи на самостоятелно обжалване.

Във връзка с конституирането на трети лица помагачи съдът трябва да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да представи комплекти преписи от нея и от нейните приложения на третите лица помагачи, така щото те да могат да организират защитата си.

Мотивиран от всичко изложено, 150-и състав на Софийския районен съд ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица помагачи на страната на ответника частния съдебен изпълнител С. Я.:

1. *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес";

2. *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес";

3. *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес";

4. *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес";

5. *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес";

6. *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес".

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъдат привлечени като трети лица помагачи и взискателите *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес", съответно *******, седалище и адрес на управление град С. "Адрес" (като универсален правоприемник на ******* поради промяна в правната форма).

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца Б. Ф. в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да отстрани възникналата впоследствие нередовност, като представи още шест броя комплекти от исковата молба и 3 нейните приложения за връчване на третите лица помагачи. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

Определението подлежи на обжалване в частта, в която се оставя без уважение искането за конституиране на трети лица помагачи, с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4