Протоколно определение № 132 от 27.02.2026, Районен съд - Ихтиман

ПРОТОКОЛ

№ 132 гр. Ихтиман, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева

Сложи за разглеждане докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Наказателно дело от общ характер № 20251840200637 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:23 часа се явиха:

РП-Самоков ТО-Ихтиман – редовно призовани, изпращат представител. В залата се явява прокурор Д. Х.

ПОДСЪДИМИЯТ А. А. Г.– редовно призован, явява се лично и със защитника си адв. В. Д., с пълномощно по ДП – редовно призован.

Становище на страните по хода на делото:

Прокурор: Получил съм препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от 7 дни. Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Защитникът: Получил съм препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от 7 дни. Считам, че не са налице пречки да се даде ход на разпоредителното заседание.

Подсъдимият: Получил съм преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от 7 дни. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ, като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на откритото разпоредително заседание, поради което и на основание чл.

247в НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им в наказателния процес, 1 включително и правото им на отводи.

Прокурорът: Нямам искания за отводи и за събиране на нови доказателства.

Защитникът: Нямаме искания за отводи и за събиране на нови доказателства.

Подсъдимият: Придържам се към казаното от защитника ми.

СЪДЪТ ИЗСЛУША становището на страните по даване ход на разпоредителното заседание:

Страните /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на подсъдимия по представен документ за самоличност - лична карта:

А. А. Г. ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимия правата му по чл.55, чл. 94, чл. 97 и чл. 115 ал. 4 НК и правото му на отвод, както и разпореждането, че има право да вземе отношение по въпросите по чл. 248 НПК.

Защитникът: Разбира правата си в процеса.

Подсъдимият: Разбирам правата си.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване на страните за становище по въпросите по чл. 248 НПК.

Становище на ПРОКУРОР Христова по въпросите, свързани с чл.

248 НПК: Уважаема госпожо председател, считам, че делото е подсъдно на Районен съд - Ихтиман. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебни заседатели, както и останалите основания изявени в т. 5 на чл.248 НПК. Спрямо подсъдимия не е взета мярка за процесуална принуда и считам, че не се налага промяна.

Подсъдимият не е дал основания с процесуалното си поведение за вземане на мярка за процесуална принуда спрямо него и считам, че към този момент не се налага промяна на тези обстоятелства. Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля, да насрочите делото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата, посочени в обвинителния акт.

Защитникът: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо прокурор, считам, че делото е подсъдно на Районен съд-Ихтиман. Не са 2 налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По отношение на това дали са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, считам, че са допуснати и те не са въпрос на издребняване от наша страна, а касаят фактическия състав на деянието и са свързани най-вече с часа, който прокуратурата приема, че А. Г. е управлявал МПС.

В обстоятелствената част е посочено, че както свидетелят М. И., така и А.

Г. са се засекли на 43+500 км. в платното посока гр. София на АМ „Тракия“, където е настъпило ПТП около 9,40 часа. В този момент е настъпило ПТП-то и управлението на МПС е прекратено. Същевременно обаче, по-нататък, на втора страница от обвинителния акт, както и в диспозитива, се сочи, че А. е управлявал около 10,40 часа. Това е часът, който е посочен като момент на получаване на съобщение от ОДЧ при ОДМВР-гр. София към двамата свидетели полицейски служители. Тоест, обективно е невъзможно към този час 10,40 ч. подзащитният ми да е управлявал МПС-то, тъй като, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, това управление е прекратено в 09,40 ч., когато е настъпило ПТП-то. Това противоречие, в случая, касае донякъде съставомерен елемент, тъй като часът на управление е от изключителна важност с някои последващи обстоятелства, свързани с приема на определени напитки и вещества, тяхната резорбция, времето, необходимо за разграждането им, точният час на тестване със съответния Алкотест Дрегер, който не е посочен в обвинителния акт като конкретен час, и ред други обстоятелства, които рефлектират върху правото на защита и върху това да разбере А. Г. кой точно момент държавното обвинение приема, че е осъществил деянието.

Има известно объркване в нас и по начина, по който прокуратурата приема, че е констатирано управлението на МПС с концентрацията на алкохол, тъй като в обстоятелствената част се сочи, че това е сторено с Дрегер Алкотест - на 2 стр., същевременно на 3 стр. се сочи, че е извършена съдебномедицинска и химико-токсикологична експертиза, от заключението на която било установено, че същият управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 1,61 на хиляда, отговаряща на показанията на техническото средство.

Същевременно в диспозитива се приема, че прокуратурата стъпва при повдигане на обвинението на показанията на техническото средство, а не на посочената експертиза. Съгласно Наредба 1/2017 г., когато има извършена такава експертиза и ако е изследвана кръв, меродавен е този резултат. Неясно за нас остава защо след като прокуратурата твърди, че резултатът на техническото средство е потвърден с извършената химико-токсикологична експертиза не е посочен в диспозитива, че установяването на концентрацията е извършено именно с тази експертиза.

На следващо място, на стр. 4 е посочено като отегчаващо отговорността обстоятелство миналото осъждане на подсъдимия Г. за престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК, доколкото обаче в случая осъждането е със съставомерен квалифициращ признак на деянието, което същият е привлечен към наказателна отговорност, то не може да му бъде вменено и като отегчаващо 3 такова.

И не на последно място, на стр. 2, последният абзац е посочено, че на подзащитния ми е съставен фиш за Спешна помощ от 13.09.2025 г. - очевидно е, че се касае за техническа грешка, но също следва да бъде отстранена по надлежния ред, за да няма никакво съмнение относно фактическите твърдения на прокуратурата, в рамките на които трябва да организираме защитата си и с риск да изглежда пунктуално също считам, че е от значение по-горният абзац е посочено, че с АУАН са иззети регистрационни табели и са посочени не е целия регистрационен номер, но не това е по-важното. Всъщност важно е дотолкова доколкото на 2 стр. е посочено, че Г. е предал на полицейските органи лек автомобил с посочен целия регистрационен номер с крайните букви „ХС“.

Ако прецените, че следва обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата за отстраняване на тези според нас съществени нарушения на процесуалните правила - изброените и некасещи фиша и регистрационния номер, то моля да се отстранят тези, считам, технически грешки.

Не са налице предпоставките за разглеждане на делото по особените правила. Нямаме искания по т. 5. Не следва да бъде налагана мярка за процесуално принуда. Представяме епикриза, тъй като не е изготвено удостоверението за раждане на детенцето на подсъдимия, което се е родило преди два дни – М. А. Г. Представяме епикриза, удостоверяваща този факт и евентуално при следващо насрочване на делото по общия ред, да се има предвид и ако може да е по-отдалечено във времето, тъй като двамата полагат грижи за детето, разбира се в рамките на разумния срок. По т. 8, моля да насрочите по общия ред. По т. 9 няма основание за разделяне и обединяване на делото.

Подсъдимият: Присъединявам се към казаното от защитата. Нямам какво да добавя.

Съдът предоставя възможност на прокурора да вземе становище:

Прокурорът: Считам, че са неоснователни твърденията на защитата за допуснати процесуални нарушения, съществени и такива, които биха могли да бъдат отстранени в хода на досъдебното производство. По отношение на посочената дата - 13.09.2025г., категорично се касае за техническа грешка, която е направена несъзнателно. Оставям на преценката на съда.

Да се приеме представената епикриза.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и сам извърши служебна преценка на въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, взе предвид следното:

По въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК съдът, счете, че делото е подсъдно на сезирания съд по правилата на родовата подсъдност, визирани в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от НПК и по правилата на местната подсъдност, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК.

Съдът, констатира, че не са налице основанията по смисъла на 250, ал. 1 4 от НПК за прекратяване на наказателното производство, нито такива по смисъла на чл. 251, ал. 1 от НПК за спиране на наказателното производство, каквото становище беше изразено и днес от страните по делото.

По отношение на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК съдът счита, че на досъдебното производство, със съставяне и връчване на обвинителния акт, е допуснато отстранимо и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК, довело до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия да разбере в колко часа се твърди от представител на държавното обвинение, че е извършено инкриминираното деяние.

В тази връзка съдът намира за основателно изложеното от защитника, че има противоречие в изложеното в обстоятелствената част от обвинителния акт и в диспозитива на същия.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, на страница 1, е посочено, че около 9,40 часа подсъдимият се е движил по АМ „Тракия“ в района на 43+500 километър, където е настъпило пътното транспортно произшествие.

На същата страница е посочено, че подсъдимият и другият участник в настъпилото ПТП - свидетелят М. И., са напуснали пътното платно и са застанали в аварийната лента, където са разговаряли, а сигнал за събитието е подаден от случаен свидетел. В обстоятелствената част, също така, е посочено, че около 10,40 часа полицейските служители са получили сигнал и са посетили настъпилото ПТП, след което са тествали подсъдимия за алкохол и наркотични средства с „Алкотест Дрегер 7510“, с посочен фабричен номер.

В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство около 10,40 часа, по АМ „Тракия“, в района на същия километър, както е посочения в обстоятелствената част43,500 км. в посока гр. София.