Решение № 1038 от 29.08.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 208/2019
- Вид
- Решение № 1038
- Подписан
- 29.08.2019
- В сила
- 23.07.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА СВЕТОЗАРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2019 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Даниела Христова
При участието на секретаря Димитричка Георгиева, след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 208 по опис на ВОС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по кумулативно съединени, осъдителни 1./иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 33 509.49 лева и 2./иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 18 906.54 лева.
В обстоятелствената част на молбата се излагат следните фактически твърдения. Ищецът Т.Г. С., твърди, че за построяване на хотел в КК“Златни пясъци“ дал в заем на ответницата В.Й.К. сумата от 200 000 лева. Сделката била оформена в писмен договор от 21.05.2015 г. , а фактическото предаване на сумата станало чрез банков превод от сметка на ищеца по сметка на ответницата. Срокът за връщане на сумата бил уговорен до 31.01.2016 г. , а в чл. 4 от договора, ответницата се съгласила да върне възнаграждение от остатъчната стойност в размер на 10 % .
Твърди се, че ответницата е извършила плащане сумата от 50 000 лева, на 09.10.2015 г. В исковата молба се излага, че съм тази датата общия размер на задължението възлизало на 207 833.33 лева, а с превода от 50 000 лева, ответницата е заплатила 7 833.33 лева договорна лихва и 42166.76 лева главница. с тази сума ответницата е заплатила договорена лихва в размер на като от тази сума
Твърди се, че ответницата е извършила плащане на сумата от 50 000 лева, на 11.01.2016 г. и към тази дата общото задължение възлизало на 16195.53 лева, от които били платени договор на лихва в размер на 4 121.20 лева и 45 878.80 лева от главницата. Останало задължение в размер на 11 954.54 лева.
Твърди, че към датата на падежа, ответницата не платила остатъка, поради което останала задължена и с лихва в размер на 12 807.61 лева. След датата на падежа ответницата върнала още една сума от 50 000 лева, а към датата на плащането 07.08.2017 г. общото задължение – лихва с главница възлизало на 129 152 лева. Счита, че с тази сума от 50 000 лева, ответницата погасила лихва в размер на 17 197.46 лева и 32 802.54 лева от главницата и следователно задължението се редуцирало на 79 805.07 лева.
Твърди, че на 18.10.2017 г. ответницата превела още 50 000 лева, като към тази дата задължението било в размер на 81 401.17 лева , от които платени били 1 596.10 лева лихва и 48 403.90 главница. Останал остатък за плащане в размер на 31 401.17 лева.
Излага, че в чл. 11, ал.1 от договора, страните се споразумели за неустойка в размер на
16.25% годишна лихва, а съгласно чл. 12, ал.1 при забава връщането на заема се дължи и неустойка в размер на
0.0445% от дължимата сума за всеки просрочен ден.
Ответницата в писмен отговор оспорва осъдителните искове, като не отрича, че с ищеца е била в приятелски отношения. Оспорва съдържанието на договора, като твърди, че не са уговаряни възнаграждения или неустойки в чл. 11 и 12 от същия.
Твърди, че освен извършените чрез банка преводи, е предала на ищеца, чрез неговата дъщеря сумата от 10 000 лева, а след като сумата е достигнала у ищеца, той се е обадил да й благодари. Плащането било извършено на 21.09.20125 г.
Твърди, че освен горното плащане е извършила на 09.10.2015 г. – 50 000 лева чрез банков превод; на 11.01.2016 г. – 50 000 лева чрез банков превод, на 23.10.2016 г. – 5 000 лева с РКО подписан от ищеца, на 18.06.2017 г. – 5000 лева с РКО подписан от ищеца, на 17.10.2017 г.
- 50 000 лева чрез банков превод.
Оспорва правопораждащия факт на твърдението за уговорено възнаграждение за предоставен паричен заем, но въпреки липсата на такава уговорка е заплатила 30 000 лева.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, регламентирани от приложимите материално правни норми, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че облигационната връзка между страните се регламентира от нормата на чл. 240 от ГПК. Всяка от спорещите страни представя писмен договор, подписан от договарящите, но с различно съдържание, като в това, представено от ищеца се съдържа допълване на текста с ръкописен почерк в чл. 11 и чл.. 12. В останалата част от съдържанието, двата екземпляра са напълно идентични. Налице е признание /чрез обяснение на страната, дадено в с.з./ на ищеца, че допълването е извършено лично от него, но според „действителните уговорки“ . При тази фактическа установеност съдът приема, че са налице два не идентични екземпляри на един и същ договор, като дописването на екземпляра останал в държане на ищеца, не може да задължи ответницата с дописаното, независимо дали, дописването й е било известно, дали устно се е съгласила или пък, преценявайки правния си интерес, не е предоставила своя договор за да бъде извършена корекцията. Това е така защото, не може със свидетелски показания да се установява съдържанието на писмен документ, след като същия съществува и няма съмнение, че съдържа автентичните подписи на договарящите страни. Дописването на договора, може да задължи страните с дописаното, само ако е идентично съдържаниетои в двата договора, но ако в единия договор съдържанието е едно, а в другия друго или изобщо не съществуващото, то това дописване не доказва наличието на взаимни насрещни волеизявления, в един двустранен договор, какъвто безспорно е договора за заем.
Затова съдът приема, че получената в заем сума е върната изцяло, но доколкото не е сезиран с такъв иск, то следва да отговори само на въпроса, налице ли е уговорка за договорно възнаграждение и неустойка.
За възникването на тези задължения, тежестта на доказване е за ищеца, който обаче с представения дописан с негов личен почерк в чл. 11 и чл. 12 от договора, не установи по пътя на главно и пълно доказване волята на страните в твърдения смисъл на дописания текст. Поради липсата на доказан правопораждащ факт, за който и от двата кумулативно съединени искове, установяване по размер е напълно безпредметно, а в случая и неустановимо.
С оглед изхода от спора, в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответницата разноски, които съобразно представения списък са в размер на 800 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран отгоре изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г. С. с ЕГН ********** *** , представляван от адв. З.С.З., с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. ***, ул. „Александровска“ № 100 против В.Й.К. с ЕГН ********** ***, представлявана от адвокат Т.Т. от ВАС с адрес за връчване на съдебни книжа и позоваване – гр. ***, ул. „Шипка“ № 18, ет.3, офис 301 , в условията на кумулативно съединяване, осъдителен иск за сумата от 33 509.49 лева и осъдителен иск за сумата от 18 906.54 лева, претиндирани на основание договор за паричен заем сключен на 21.05.2015 г. за сумата от 200 000.00 лева, на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и основание чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Г. С. с ЕГН ********** *** , да заплати на В.Й.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 8000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ копия от оригиналите на договорите представени от всяка от страните и ДА СЕ ПРИЛОЖАТ към делото от л. 51 до л. 54 вкл., а оригиналите да се предоставят за съхранение в касата на съда, до влизане в сила на съдебен акт, с който производството по делото е приключено или до поискването им от страните.
Съдия в Окръжен съдия: