Определение № 702 от 11.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Д. като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002901974 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД против решение №701/28.05.2025г. по в.гр.д.№1879/24г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение №2 от 24.04.2024г. по гр.д.

№21/2023г. на ОС Враца в обжалваната от ищеца Г. С. част, дружеството е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.07.2022г., сума в размер на 200 000 лв. /представляваща разликата над присъдените от първата инстанция 100 000 лв. до предявените 300 000 лв./, ведно със законната лихва и разноски по делото. Въззивното решение се обжалва за разликата над допълнително присъдените от въззивния състав 50 000 лв.

Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд с отхвърляне на предявения срещу дружеството иск над посочения размер е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа,че при определянето на застрахователното обезщетение въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл.52 ЗЗД, като определения от него размер от 300 000 лв. /общо/ не съответства на обема на претърпените от ищеца вреди и е твърде завишен 1 спрямо обичайно присъжданите такива за сходни случаи. Счита,че въпреки липсата на пълно възстановяване на двата долни крайника и останалата накуцваща походка, не е налице настъпила трайна инвалидизация и невъзможност за упражняване на физически труд, което би могло да обоснове такъв висок размер на обезщетението.

По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и искът отхвърлен,ведно със законните последици.

В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в протИ.речие с решенията по гр.д. №413/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС, т.д.

№164/2021г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№1275/2019г. на ІІ т.о. на ВКС по значимия за изхода на делото въпрос Относно предпоставките и съдебната практика на ВКС, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при причинени телесни увреждания на пострадалите .

Ответникът по касационната жалба Г. В. С., в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил както наличието на обосновани, според изискванията на закона, предпоставки за извършване на селекцията на жалбата на ответника, така и сочените от него основания за касиране на въззивното решение. Претендира да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си,като отмени първоинстанционното такова в отхвърлителната му част и уважи претенцията в пълния предявен размер от 300 000 лв., съставът на Софийски апелативен съд е приел /доколкото решението на първата инстанция е обжалвано само в отхвърлителната му част/,че всички предпоставки от състава на чл. 432 от КЗ 2 във връзка с чл. 45 от ЗЗД /деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, вредоносният резултат и причинно-следствената връзка между деянието и резултата, както и наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника-застраховател/ са установени в производството пред окръжния съд.

По единствения спорен между страните въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на деликта от ищеца, съставът е приел в решението си,че събраните в процеса доказателства – медицинска документация, заключение на медицинска експертиза и свидетелски показания удостоверяват всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца травми /фрактури/; предприетото медицинско лечение /в това число – 7 оперативни интервенции; в това число – предстоящи нови, следващи такива; в това число 4 хоспитализации/; протеклият възстановителен /оздравителен/ период; възрастта на пострадалия; настоящото му състояние; неблагоприятната перспектива на уврежданията с невъзможност за пълно възстановяване и оставаща накуцваща походка, липса на перспектива за бъдеща пълноценна трудова дейност, наличие на белези от уврежданията и от оперативните интервенции, негативно отражение на травмите върху психическото състояние и начина на живот на ищеца при инцидента и след това и към настоящия момент. С това съдът е обосновал определянето на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер – от 300 000 лв. , като е присъдил още 200 000 лв. към вече присъдените от първоинстанционния съд 100 000 лв.

Настоящият състав намира,че обжалването следва да бъде допуснато до разглеждане на спора по същество по въпроса за критериите за приложение на принципа за справедлИ.ст,въведен с чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт. Така обобщеният от настоящия състав въпрос е от значение за крайния изход на спора, тъй като е обусловил правните изводи на съда и е налице необходимост от извършване на проверка за разрешаването му от въззивния състав в противоречие с дадените еднозначни в практиката на ВКС разрешения по него.

На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по 3 сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1533,88 евро.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №701/28.05.2025г. по в.гр.д.№1879/24г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №2 от 24.04.2024г. по гр.д.№21/2023г. на ОС Враца в обжалваната от Г. С. част, „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.07.2022г., сума в размер на разликата от 50 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото.

УКАЗВА на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 1533,88 евро, като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.

След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4