Определение № 3883 от 19.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3883 гр. София, 13.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002104915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4703/12.09.2023 година, подадена по куриер на 11.09.2023 година, от КПКОНПИ гр. София, срещу решение № 156/10.08.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по гр. д. № 38/2023 година.

С обжалваното въззивно решените съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение № Р15/07.07.2022 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 353/2016 година, с което е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ гр. София срещу К. К. М. и Г. Й. М.-лично и в качеството й на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

В подадената от КПКОНПИ гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от КПКОНПИ гр. София срещу К. К. М. и Г. Й. М.-лично и в качеството й на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С. искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т.

1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно 1 обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответниците по подадената касационна жалба К. К. М. и Г. Й. М.лично и в качеството й на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С. са подали отговор с вх. № 5863/07.11.2023 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 156/10.08.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по гр. д. № 38/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в атакуваната с нея част.

КПКОНПИ гр. София е била уведомена за обжалваното решение на 11.08.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх.

№ 4703/12.09.2023 година, като е подадена по куриер на 11.09.2023 година.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че съобразно § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, съответно § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.) „значително несъответствие” бил онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 150 000.00 лева за целия проверяван период. В края на релевантния период К. К.

М., Г. Й. М. и ЕТ „К. Г. М.“ гр. С. притежавали имущество на обща стойност 3 939 657.95 лева. Имуществото в края на проверявания период се било увеличило значително в сравнение с това в началото на периода, като нарастването надхвърляло визирания в § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, съответно § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.) размер, дори след отчитане на декларираните като налични от К. К. М. и Г. Й. М. парични средства в началото на проверявания период общо в размер на 975 000.00 лева. По двата варианта, 2 изготвени от вещото лице от съдебно-икономическата експертиза Р. В. Б., за целия проверяван период били идентични: доходи от трудови правоотношения на К. К. М.-39 24198 лева; доходи по годишни данъчни декларации на К. К.

М.-54 021.47 лева; доходи по годишни данъчни декларации на Г. Й. М.-504 424.73 лева; пенсии, получени от Г. Й. М.-19 814.06 лева; пенсии, получени от К. К. М.-17 815.17 лева; приходи от необлагаема дейност на ЕТ „К. Г. М.“ гр.

С.–13 887 235.94 лева; изтеглени суми от банкови сметки-27 800.00 лева; печалба от облагаема дейност на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С.–19 421.41 лева; върнати вноски на собственика на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С.–536 000.00 лева; доходи от субсидии на К. К. М.-9960.00 лева; приходи от върнати заеми-52 430.84 лева; получени парични средства по банкови сметки-359 000.00 лева; разходи за платени местни данъци и такси-3 475.73 лева; разходи за платени данъци по годишни данъчни декларации от К. К. М.-3 722.15 лева; разходи за платени данъци по годишни данъчни декларации от Г. М.-77 297.94 лева; платено адвокатско възнаграждение-236 000.00 лева; разходи за необлагаема дейност на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С.–11 308 830.39 лева; загуби от необлагаема дейност на ЕТ „К. Г. М.“ гр. С.–178 664.00 лева; загуби от облагаема дейност на ЕТ „К. Г.

М.“ гр. С.– 773 557.05 лева; разходи за лихви по данъчни ревизии-235.91 лева.

Безспорни били и получените доходи от рента от К. К. М. по вариант 1 от заключението–1 259 961.29 лева. Относно адвокатското възнаграждение в размер на 236 000.00 лева в заключението било отразено, че по договор за правна защита с документ на „Обединена българска банка“ АД гр. София от 23.08.2012 година било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 236 000.00 лева по гр. д. № 238/2012 година по описа на Окръжен съд Велико Търново. Съобразно платежния документ сумата била преведена от К. М. М..

От постъпилата информация от ТД на НАП Велико Търново за декларирани доходи по годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ от К. К.

М. се установявало, че за 2012 година в годишната данъчна декларация бил посочен получен заем от К. М. М. в размер на 236 000.00 лева; декларирани били съответно и предоставени заеми. Според декларираните данни сумата 236 000.00 лева била включена от КПКОНПИ гр. София в прихода за 2012 година като получен заем. С оглед данните по делото вещото лице приемало, че сумата 236 000.00 лева следвало да се включи в прихода и в разхода на анализа. По вариант 1 от заключението разходите за издръжка на семейството по данни на НСИ гр. София били 63 853.78 лева, а по вариант 2-51 258.60 3 лева. Вещото лице било ползвало официално публикуваните данни на НСИ гр. София „Общ разход на домакинствата по групи разходи‑брой на членовете в домакинството“ и „Общ разход на домакинствата по групи разходи-средно за едно лице“. С оглед представените по делото документи, установените реално платени данъчни задължения, заплатени суми за осигурителни вноски, както и факта, че К. К. М. и Г. Й. М. разполагали със свое домашно стопанство, живеели в жилище в с. П. С. вещото лице Р. В. Б. смятало, че от общия разход по данни на НСИ гр. София следвало да се елиминират тези, по които били осъществени реални плащания, за да се избегнело дублиране на разходи и на такива, неприсъщи за ответниците, вследствие на което разходите за издръжка на семейството през проверявания период възлизали на 51 258.60 лева. При преценка на обичайните за домакинството на проверяваното лице разходи трябвало да се съобрази действителния начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на НСИ гр.

София. Данните на статистиката били базови и служели като ориентир за определяне на персоналните разходи с оглед времето и личността на проверяваното лице. Въз основа на това и установените по делото факти, въззивният съдебен състав приемал, че разходите за издръжка на семейството на К. К. М. и Г. Й. М. за релевантния период възлизали на 51 258.60 лева. С договор, обективиран в нотариален акт № , том , дело № 682/2007 година на Д.

С. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велико Търново, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, К. К. М. и Г. Й. М. продали на „Спринк“ ЕООД с. Б. УПИ-3937,3938, с площ .00 м2, от строителен квартал по ПУП на гр. В. Т. за сумата 81 120.00 лева, равна на данъчната оценка на имота. В чл. 148 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 69 от ЗОПДНПИ (отм.) изрично било посочено, че незаконно придобитото имущество се оценявало по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване; недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях-по пазарна стойност. Цената по сделката била величина, по отношение на която страните били постигнали съгласие и същата била пряко обусловена от тяхната субективна воля. Стойността на имуществото, предмет на същата сделка, била обективна величина. Обвързвайки правното основание за отнемане на имущество в полза на държавата със стойностен критерий, законът налагал тълкуването му като обективен-касаела се за уредба на фактически състав. Нотариалният акт не представлявал официален документ 4 за стойността на сделката. Ноторно известна била широко разпространената практика сделките с недвижими имоти между частноправни субекти да се оформят по данъчни оценки, без това да била действителната воля на страните. С оглед на това съдът не бил длъжен да приеме за стойност на имуществото тази, посочена в документа, с който била оформена съответната сделка. Действителната стойност на недвижимите имоти била тяхната пазарна оценка. С оглед на това, въззивният съд смятал, че релевантна била пазарната цена на УПИ[1], с площ м2, от строителен квартал по ПУП на гр. В. Т. към момента на осъществяване на посочената сделка. От заключение с вх. № 1002819/25.10.2021 година, изготвено от вещото лице П. Г. Г., което съставът на Апелативен съд Велико Търново приемал за законосъобразно и обосновано, било видно, че УПИ[1], с площ .00 м2, от строителен квартал по ПУП на гр. В. Т.-поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. В. Т., одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, заповед за изменение на КККР № КД-14-04364/8.10.2009 година на Началника на СГКК Велико Търново, бил на стойност по средни пазарни цени към 16.08.2007 година 1 901 818.00 лева. При изготвяне на заключението било взето предвид становище от 14.06.2021 година на Главния архитект на община Велико Търново. В съдебно заседание вещото лице заявявало, че определената оценка била съобразена с обстоятелствата към 16.08.2007 година‑максималните параметри на застрояването, реално сключените сделки, статута на имота (стопански), който не бил променен и към момента. Въз основа на това, въззивният съд намирал, че за приход от продажбата на недвижими имоти следвало да се отчете сумата 1 901 818.00 лева-пазарната стойност на УПИ[1], с площ .00 м2, от строителен квартал по ПУП на гр. В. Т., а не сумата 81 120.00 лева, визирана в нотариалния акт, с който бил оформен договора за продажба.

КПКОНПИ гр. София признавала получени доходи от рента от К. К. М. в размер на 1 259 961.29.00 лева. От заключението на вещото лице Р. В. Б. се установявало, че съобразно притежаваните декари земеделска земя средната годишна пазарна рента (обезщетение за ползване) за времето от 2001 година до 2013 година била общо в размер на 2 456 694.00 лева, от които 140 830.40 лева били включени в началното салдо на парични средства към 30.09.2003 година, а сумата 2 315 863.60 лева била отнесена от вещото лице в приходната част на анализа-получени доходи от рента за съответната година, по вариант 2.

5

По допълнителните изчисления, направени от вещото лице Р. В. Б. получените доходи от рента от К. К. М. били 2 422 202.68 лева. В съдебно заседание вещото лице пояснявало, че за изследваните периоди не било задължително физическите лица да декларират получените ренти, платците на рента върху земеделски земи също не са ги били декларирали, както и причината за извършване на преизчисляването на доходите от рента-стопанската година била от 01.10.2012 година до 01.10.2013 година. Не била от забранена със закон дейност, т. е. законни били не само някои от посочените в § 1, т. 2 от ДРЗПКОНПИ, съответно § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.) доходи, но също и недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполагало да били законни); посочените и внесени по митническа декларация доходи при наличие на данни проверяваният да бил работил, макар и неофициално в чужбина, но същите (или част от тях) можело да са незаконни-при условие, че проверяваният бил осъден за квалифицирана контрабанда; законни били също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в така наречената „сива икономика“; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности. От данните по делото било видно, че К. К. М. и Г. Й. М. били отдавали под аренда земеделските земи, които са притежавали. Получените доходи от рента не били подлежали на деклариране. Въз основа на това, съставът на Апелативен съд Велико Търново приемал, че през проверявания период К. К. М. и съпругата му били получили доходи от рента в размер на 2 422 202.68 лева.