Решение № 3457 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3457 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110115465 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД “АРМЕЕЦ“ твърди, че е застраховател по полица № 0306Х036014 по имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС л.а. „Волво“, модел „ХС 90“ рег. № НН SC 88. На 23.08.2017г., в гр.София, на ул. „Асенова крепост“ е настъпило ПТП, при което са причинени вреди на застрахованото МПС. Обстоятелството, което предизвикало ПТП било попадане на л.а. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Във връзка с образуваната при ищеца преписка по щета № 10017030126134, застрахователят е заплатил с два превода на извършилия ремонта сервиз, както и на доставчик на авточасти, сумата в размер на общо 1585,34 лева, с преводни нареждания от 08.08.2018г. Поддържа, че отговорен за настъпилото ПТП е ответникът СО, предвид неизпълнение на вменените му задължения за поддържането на пътя. Твърди, че на 24.08.2018г. е изпратена регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 1585,34 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа, че до момента регресната претенция не е възстановена. Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата 1595,34 лева – заплатено застрахователно обезщетение с вкл. 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба в съда – 24.03.2023г., както и сумата 490,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.03.2020г. до 22.03.2023г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Ответникът Столична община е получил препис от исковата молба, като е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че въз основа на изложеното в исковата молба и представените доказателства, не се установява конкретния участък, на който според ищеца се е намирал несигнализирания и необезопасен участък. Не се установява включително размер на въпросната неравност. Оспорва заявения механизъм на настъпване на процесното ПТП.Оспорва представените документи – „Уведомление – 1 декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и Декларация на водача на застрахованото МПС по отношение на отразените в тях обстоятелства относно реализиране на твърдяното събитие свързани с време, място и начин на настъпване.

Намира, че изплатеното застрахователно обезщетение е без наличие на валидно правно основание за това. Счита, че липсата на надлежно съставен документ от компетентен държавен орган, удостоверяващ настъпване на събитието, също води до плащане без правно основание от страна на ищеца в полза на застрахованото лице, респективно не е възникнало право на регресен иск срещу ответника. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, а именно не е шофирал със съобразена с условията на пътя скорост, арг. чл.20, ал.2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на претенциите, евентуално за намаляване размера на обезщетението при съобразяване на наведените доводи за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2, вр.чл.49 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му бездействие да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние за безопасно преминаване по него, в качеството си на негов стопанин. По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен договор за имуществено застраховане със собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие, причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже твърденията си за различен механизъм на произшествието, както и възражението за поведение на водача, което е допринесло за настъпване на увреждането, евентуално положителния факт на плащане на обезщетението.

От представена по делото застрахователна полица № 0306Х0316014 от 31.07.2017г. съдът приема за установено, че между ищеца ЗАД “Армеец“ АД и собственика на л.а. „Волво“, модел „ХС 90“ рег. № НН SC 88 – Standart Hamburg GmbH & Co.KG, е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка на „Каско“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в същата, действащо за времето от 15:00 часа на 31.07.2017г. до 23:59 часа на 30.07.2018г., при уговорена застрахователна премия в общ размер 5217,32 лева, платима на четири вноски. От представения препис на документа се установява, че същият е надлежно подписан от застрахованото лице и от застрахователното дружество, с което същите са обективирали съгласието си за пораждане на 2 облигационна връзка между тях с описаното в договора съдържание. В подкрепа на извода за наличие на валидно застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение на самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие на 23.08.2017г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил опис на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щета № 10017030126134, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 1585,34 лв. за причинените на застрахованото имущество щети.

На следващо място, видно от отбелязването в застрахователния договор от 31.07.2017г. застрахователното покритие по договора обхваща клауза „Пълно Каско“, като по делото се установи и, че същият е сключен при Общи условия, с които застрахованото лице се е запознало, приело и получило, съгласно изричното му изявление, обективирано в подписаната от него застрахователна полица. От приетите по делото общи условия се установява, че клаузата "Пълно Каско" включва покрити рискове, в т.ч. щети, причинени от препятствие на пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие, какъвто е и настоящият случай. Предвид това, с оглед твърдяния от ищеца механизъм на настъпването на процесното ПТП - попадане в шахта на пътното платно, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди, то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на процесния застрахователен договор и общите условия към него, настъпил в срока на застрахователното покритие.

На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се изяснява от свидетелските показания на св. Л. В., водач на увредения автомобил, които съдът при преценката си по реда на чл.175 ГПК кредитира като последователни, логични, резултат от преки възприятия. При проведения разпит в откритото съдебно заседание на 24.10.2023г. свидетелят сочи, че през лятото на 2017г. е участвал в ПТП в гр. София, в кв. Редута, ул. „Асенова крепост”, с автомобил - "Волво ХС-90". Свидетелства, че попаднал в дупка, вследствие на което увредил предна дясна гума и джанта. Твърди, че дупката не била обезопасена и сигнализирана, както и че се намирала от дясно на пътното платно, до самия бордюр.

Твърди, че скоростта на автомобила не повече от 20 км/ч, тъй като търсел адрес. Съдът не споделя становището на ответника за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, тъй като неговата застрахователна претенция вече е била удовлетворена още преди завеждане на делото и изходът от него не би могъл да има каквото и да било значение за интереса на свидетеля. В допълнение към това показанията на свидетеля намират подкрепа в приетите по делото документи по щетата, както и в изслушаното и неоспорено експертно заключение по САТЕ.

Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС с отразена схема на уврежданията по автомобила, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Съобразно изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, процесното ПТП е настъпило при движение на лек автомобил „Волво“, модел „ХС 90“ рег. № НН SC 88 в гр. София, ул. „Асенова крепост“, преминава през дупка на платното за движение.

Неоснователни са доводите на ответника за вина/съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на лекият автомобил. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. По настоящото дело не се установява и твърдяното от ответника 3 нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил застрахован при ищцовото дружество, тъй като не се доказва управляваният от него автомобил да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал.

2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по л.а. „Ауди“, модел „Ку4 Спортбек 50ЕТрон“ рег.№ ЕА0447АА, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно.

Съдът не споделя и възражението на ответника в насока липса на съставен протокол за ПТП и доказателства за уведомяване на органите на КАТ. На основание чл.