Решение № 206 от 30.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 342/2023
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 30.07.2024
- В сила
- 13.09.2024
- Състав
- Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9,ал.1 · Закон за наследството
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл.21 ,ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. К., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500342 по описа за 2023 година
М. З. З. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „**“ № **, ет. *, ап. * и с адрес за призоваване гр. К., ул. „**“ № *, чрез пълномощника адв. Д. З. от АК – Кюстендил, обжалва Решение № 87 от 01.02.2023г., постановено от РС – Кюстендил по гр.дело № 1073/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Кюстендилският районен съд е допуснал до делба между Г. С. М. и М. З. З. на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.К., одобрени със заповед РД-1896/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ул.“**“ № **, бл. **, ет. *, находящ се на ет. * в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 89.68, прилежащи части: избено помещение №14 с площ 3.39 кв.м., ведно с 4.264% ид.части от ОЧС и пр.на строеж, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта: ***, при права : 1/4 ид. част за Г. С. М. и 3/4 ид. част за М. З. З.;респ. М. З.
З. е осъдена да заплаща обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК за ползването на имота на Г. С. М. в размер на 61.90 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата, както и да заплати на Г. С. М. деловодни разноски в производството по чл. 344, ал. 2 ГПК в размер на 200 лв.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която КнРС е допуснал до делба процесния недвижим имот при определени от него права между страните.
1
Въззивницата релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради неговата незаконосъобразност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, като постановено при неизяснена фактическа обстановка по спора.
Аргументира се в подкрепа на твърдението си, че процесният имот не е съсобствен между страните и не подлежи на допускане до делба, тъй като е налице пълна трансформация на лично имущество при придобиване на собствеността върху него от З., като имотът е придобит изцяло с нейни собствени парични средства, дарени от родители, приятели и получен паричен заем от ** АД.
Възразява срещу изводите на съда, че имотът е СИО, а ответницата не била доказала трансформиране в лично имущество. Сочи, че съдът не е обсъдил правилно събраните писмени и гласни доказателства и решението е постановено при непълнота на дейността по анализа.
Оспорва като неправилен извода на районния съд, че при покупката на недвижимия имот ответницата не е платила цената на имота с лични средства, като не се доказало дали изобщо е платена цената му, тъй като тя била взела ипотечен кредит за ремонт и обзавеждане със съдлъжник – починалия С.. Акцентира се, че семейството на ответницата /родители и брат/ дарили пари на М. за покупка на апартамента, а ипотечният кредит е получен лично от М., без съдлъжник съпруга й, и е изплащан от нея и приятели с лични нейни средства. Посочва, че районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за доходи на майката и бащата на ответницата, от които ведно със свидетелските показания на свид. Р. З. и свид. Е. И., счита, че следва извод за наличие на средства за закупуване на апартамента изцяло с лични средства.
Намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съдействал за изясняване на спора доколкото по делото останал неустановен релевантният факт за наличие на лични средства у М. З. за закупуване на процесния имот и съдът е можел да назначи ССЕ за установяване доходите й към момента на закупуване на апартамента или да изиска кредитното й досие по сключения договор от банката, както и да зададе конкретни въпроси към разпитаните свидетели.
Подчертава, че в производство по иск за собственост на основание трансформация на лични средства, е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на действително уговорения размер на цената, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. Счита, че районният съд е нарушил съдопроизводствените правила като не допуснал до разпит целия брой поискани свидетели за установяване предпоставките на чл. 23, ал. 1 СК, а само двама, и същевременно не обсъдил в съвкупност с останалите доказателства представения нотариален акт от 08.03.2007г.
Извършвайки анализ на събраните косвени доказателства, в жалбата се прави извод, че сумата от 36 900 лева, която ответницата получава от ** АД, е вложена в покупката на имота, заедно с нейни лични средства и за лечение на съпруга й С. /негови лични нужди/, който не работел, и заедно със средства, предоставени от близките й, апартаментът му е изплатен изцяло - респ. имотът е лична нейна собственост, доколкото е налице пълна трансформация на личното имущество на ответницата по смисъла на чл. 23 СК.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г.
С. М.. По същество същият изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на атакуваното решение.
С частна жалба първоинстанционното решение се обжалва и в частта му, имаща характер на определение, относно обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК и присъдените във връзка с него разноски, като се навеждат оплаквания за неправилността му в обжалваната част като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на 2 съдопроизводствените правила.
Поддържа се твърдение, че процесният имот не е съсобствен между страните и не подлежи на допускане до делба, тъй като е налице пълна трансформация на лично имущество при придобиване на собствеността върху него от З., като имотът е придобит изцяло с нейни собствени парични средства, дарени от родители, приятели и получен паричен заем от ** АД. Излага се становище, че оспорваното определение е постановено при неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства, като се сочи, че събраните данни по делото касаят апартамента – жилище на ответницата, и не се доказва ответницата да е възпрепятствала ищеца да ползва мазето. Оспорва се присъденият размер на обезщетението като изключително завишен и неотговарящ на действителната пазарна наемна цена на процесното жилище. Определя посочения в заключението на вещото лице наем, който е базиран на метод на пазарните аналози за отдаване под наем на обзаведени и полуобзаведени жилища в различни по-атрактивни квартали, за неотносим. Възразява се и срещу разноските, възложени на ответницата. Същата счита, че първоначалните разноски на ищеца не следва да се разпределят между останалите съделители, доколкото първоначалното заключение не е кредитирано от съда. Алтернативно излага твърдение, че при разпределяне разноски и за двете експертизи, съдът следва да присъди разноски и на ответницата, дължими с оглед частичното отхвърляне на исковата претенция по чл. 344 ал. 2 ГПК, доколкото ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, въпреки, че е направен отказ от иска за разликата над 61.90 лв., в която част съдът не се произнесъл.Иска се отмяна на решението и в така обжалваната му част.
Насрещната страна Г. М. не е депозирал писмен отговор по частната жалба.
Окръжният съд е приел въззивните жалби срещу посочените съдебни актове за допустими като изхождащи от страна в първоинстанционното производство, депозирани в срок и насочени срещу подлежащи на въззивна проверка актове на първоинстанционния съд.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Районният съд е бил сезиран с иск за делба процесния апартамент, находящ се в гр.К., подробно посочен по-горе, като ищецът е посочил, че е придобил по наследство от своя баща С. М.
¼ ид.част, тъй като приживе на баща му делбеното жилище е било в режим на СИО между наследодателя и преживялата го съпруга – съделителката М. З.. От своя страна, ответницата е направила възражение за пълна трансформация на лични средства при придобиване на собствеността, тъй като имотът е закупен изцяло с такива средства, респ.дарени й от нейните родители и приятели, както и с получен кредит от ** АД.
За да допусне делба, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано средствата, изплатени в момента на сключване на договора, да имат изцяло личен характер, като не са установени обстоятелствата както относно общия размер на дарените лично на З. суми от нейните родители, така и относно влагането им за придобиване на имота.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт №178, т.16, д.№2346/21, НА №89, т.IV, д.№775/2007г. на нотариус Е. П., рег.№**по регистъра на Нотариалната камара от 08.03.2007г, със същия е обективиран договор за покупко-продажба на процесния апартамент, със страни – продавач С. М. и купувач М.
З. за сумата 15 000лв., която е заявено, че са изплатени изцяло и в брой преди подписването на договора.
Гражданският брак между страните по сделката е сключен на 27.10.2005г.(видно от копие 3 от у-ние за гр.брак –л.77 , респ.препис-извлечение от акт за сключен гр.брак-л.10 от гр.дело №1073/2022г.на КнРС) и е прекратен със смъртта на съпруга С. М. на 07.09.2012г., който е оставил за свои законни наследници сина си Г. М. и преживяла съпруга М. З. – както се установява от удостоверение за наследници л.11 от първоинстанционното дело.
Представени са писмени доказателства за получавана от наследодателя С. М. пенсия – в размер на 116,65лв.- видно от разпореждане от 20.02.2007г.отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на същия ( предвид определен с експертно решение на ТЕЛК процент намалена работоспособност над 90%). Съответно месечната сума за изплащане считано от 01.10.2007г. е 141,15лв., от 01.07.2008г.-155,75лв., а от 05.06.2009г.-171,33лв.( л.22-26 от делото на КнРС). В представените по делото експертни решения се сочи 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ – срвн.ЕР №206 от 25.01.2007г.;ЕР №1074/19.06.2008г.; ЕР №874 от 14.05.2009г., като първо по време от представените експертни решения е ЕР от 26.07.2005г.на ТЕЛК- Общи заболявания-**.
Приложени са и дебитни известия от 09.03.2007г.; 12.03.2007г. е 27.03.2007г. за платени суми за болница“**“ в П. по заявка на М. З. за лечение на С. М. 4317,53 щатски долара , както и кредитно авизо от 27.03.2007г.за закупени от З. 7000 щатски долара .
Видно от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.03.2007г.(л.44 и сл.от гр.д.№1073/22г.на КнРС), същият е сключен между ** като кредитор и М. З. като длъжник , като кредитът е в размер на 36900лв.и се отпуска за ремонт/реконструкция на процесния апартамент №**,ул.“**“,бл.*-**,вх.*, гр.К., като за обезпечаване на кредита в полза на банката е учредена договорна ипотека върху същото жилище. В нотариалния акт за учредяването на ипотеката №142,т.2,рег.№2255,д.№301/2007г. от 23.03.2007г.(л.83-84 от делото на КнРС) като кредитополучател и ипотекарен длъжник е посочена въззивницата М. З., а съпругът й С. М.- като трето лице ипотекарен длъжник.