Решение № 1351 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330206622 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-1030-003798/26.07.2023 г, издадено от Началник група в ОДМВР –Пловдив, сектор „Пътна Полиция“ Пловдив, на А. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец, за това че е нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Със същото наказателно постановление на А. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за това че е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано от А. Т. Д.. Излагат се аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се прави искане за отмяна на същото.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, като за него се явява адв. Т. Р..

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР –Пловдив, сектор „Пътна Полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, в което се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е основателна.

С АУАН серия АД № 539119 /06.07.2023 г. е констатирано, че на 03.06.2023 г., около 12.20 ч., в гр.Пловдив, ул. „Гюро Михайлов“ пред № 4А, А. Т. Д. като водач на моторно превозно средство с рег. № ***, марка „КИА“, модел „СЕАД“- негова собственост, не е изпълнил задълженията си да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и удря с предната странична лява част в задната странична лява част МПС с рег. № ***, марка „СМАРТ“, модел „МЦЦ СМАРТ“, с което е допуснал ПТП с материални щети- нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Със същия АУАН е констатирано, че А. Т. Д. като водач на пътно превозно средство е участник в ПТП и не изпълнява задълженията си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието- нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е съставен във връзка с проверка по преписка УРИ 438000-7556/05.06.2023 г. на Трето РУПловдив.

Актът е връчен на 06.07.2023 г. на А. Т. Д..

В законоустановения срок Началник група в ОДМВР –Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, е издал против А. Т. Д. обжалваното Наказателно постановление.

В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя А. П. Т., Р. И. А.ова и И. А. К..

От приложеното по делото Постановление за отказ да се образува ДП от 21,07,2023 г. се установява, че преписката е образувана, с оглед наличие на данни за престъпление по чл.343, ал1 и чл.325, ал.3 вр. ал1 от НК.

Представителят на държавното обвинение е приел, че на са събрани достатъчно доказателства какво точно се е случило по време на инцидента, какви точно реплики са разменили водачите, както и дали последвалият удар между превозните средства действително е предизвикан умишлено.

По делото е приложено като веществено доказателство компактдиск CD-R DVD 4,7gb 1bxspeed 120 min ., съдържащ запис от видеорегистратора на лекия автомобил на жалбоподателя. Същият бе възпроизведен в съдебно заседание на 17.06.2024 г.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от събраните пред настоящия съд гласни и писмени доказателства не се установява с необходимата категоричност и по несъмнен начин, че жалбоподателят А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава вменените му във вина нарушения по чл.20, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. От възпроизведения 2 запис от видеорегистратора на автомобила на жалбоподателя се установява, че не е имало контакт между двете разминаващи се превозни средства- моторно превозно средство с рег. № ***, марка „КИА“, модел „СЕАД“- собственост ма А. Д. и МПС с рег. № ***, марка „СМАРТ“, модел „МЦЦ СМАРТ“. От показанията на св. Р. А.ова също се установява, че не е имало съприкосновение между двата автомобила, вкл. „разтрисане“ или „драскотини“. Същевременно протоколът за ПТП е съставен повече от месец от датата на твърдяното пътнотранспортно произшествие. От изисканите и приложени по делото снимки не може да се обоснове категоричен извод, че щетите по лекия автомобил марка „СМАРТ“ са именно от така твърдения инцидент от 03.06.2023 г. при описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка. На практика изложената в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка, се основава единствено и само на твърденията на другия участник в заявеното от него като настъпило ПТП. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността. В конкретния случай санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци на административнонаказателния състав по чл.123, ал.1, т.1, както и по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Относно така направеното възражение за прекомерност на разноските, то същото е неоснователно, тъй като заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото и е в минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗА, във връзка с чл.18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 вр. чл.58д от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1030-003798/26.07.2023 г, издадено от Началник група в ОДМВР –Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с което на А. Т. Д., ЕГН **********, за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20 лева, както и за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на А. Т. Д. направените по 3 делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4