Решение № 17284 от 25.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17284 гр. С., 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря В. С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110165947 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на А. А. С. срещу „Р. Д. А. К.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 5, параграф 1, б. „в“, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна, или голямо закъснение на полети за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 488,96 лв., с равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение повече от 3 часа на полет на ответника FR8066 от 28.06.2024 г. от Международно летище М. до гр.

С., Република България, с планиран час на излитане 10:30 ч. и час на пристигане 13:20 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника договор за въздушен превоз, обективиран в приложената бордна карта. По силата на сключения договор ответникът се е задължил да превози ищецът от Международно летище М. до гр. С., Република България – разстояние, което е под 1 500 километра, на 28.06.2024 г. с полет FR8066, който е трябвало да излети в 10:30 ч. (местно време) и да кацне в С., България, в 13:20 ч. българско време. Поддържа, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения точно и полетът е закъснял с повече от три часа, кацайки на летище С. в 17:10 ч. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Р. Д. А. К.“, с който оспорва предявения иск. Поддържа становище, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в наложени слотове за контрол и управление на въздушното движение от Европейска организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол).

Твърди, че на 27.06.2024 г. е следвало да извърши 4 полета със същото въздухоплавателно средство. Поради закъсненията от наложени слотове при тези полети е била достигната максималната продължителност на работното време на екипажа, поради което последният от тях по направление Б. - М. е следвало да бъде извършен на следващата сутрин 28.06.2024 г., тъй като не е имало резервен екипаж на 1 разположение в Б., доколкото всички ресурси били използвани за предходни полети.

Последното е довело за закъснение на последващите полети. Независимо от това закъснение, последващите полети, в това число и процесният били засегнати от слотове за контрол на въздушното движение, които на самостоятелно основание довели до закъснението на полет FR 8066. Изяснява, че слотовете представляват интервали от време, в които даден самолет може да излети безопасно; слотовете са задължителни за операторите на въздухоплавателни средства и не могат да бъдат нарушавани, както в случай са засегнали както предходните свързани полети, така и процесния полет. Сочи, че макар превишаването на максималната продължителност на работното време на екипажа да не е само по себе си извънредно обстоятелство, също може да освободи превозвача от отговорност, в случаите, в които е причинено от извънредни обстоятелства, каквато била и настоящата ситуация. Предвид изложеното, излага съображения, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 и Конвенцията от Монреал, които не са могли да бъдат избегнати от Р., поради което същият не би следвало да носи отговорност за претендираното от ищеца обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 5, параграф 1, б.

„в“, вр. чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е да докаже: между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 28.06.2024 г. по релация М. - С., закъснение на полета повече от 3 часа, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи: изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, съответно да докаже възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следните обстоятелства: че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът е следвало да превози ищецът от Международно летище М. до гр. С., България на 28.06.2024 г. с полет FR8066, който е трябвало да излети в 10:30 ч. от М. (местно време) и да кацне в С., България, в 13:20 ч. българско време; че процесният полет е кацнал в гр. С. със закъснение повече от 3 часа.

Няма спор и по въпроса, а от представената с исковата молба бордна карта се установява, че ищецът е изпълнил надлежно изискванията на превозвача относно неговото чекиране и своевременно явяване за процесния полет.

Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Несъмнено е, че ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

2

Спорът между страните се концентрира върху въведеното от ответника възражение за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, засегнали процесния полет, както и предходният преди него, извършен със същото въздухоплавателно средство, а именно, наложени слотове – ограничения във времето за излитане, както и превишаване на максималното допустима продължителност на работното време на екипажа в следствие на слотовете, както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението на полета, съдът намира следното:

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.

1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.

Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, § 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aеreos Portugueses, C-74/19/- каквато е настоящата хипотеза.

Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aеreos Portugueses, C74/19).

Затова в хипотези като настоящата, в която със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени предходни свързани полета преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на забава поради въведени слотове заради лоши метеорологични условия по отношение на предходните полети, но не може да приравнява забавата на процесния последен по ред полет на механичен сбор от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при изследване на въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните обстоятелства /въведените слотове/, засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички следващи.

Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, 3 които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят поспециално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в наложени слотове за контрол на въздушното движение с оглед намален персонал, лоши метеорологични условия по маршрута, като се поддържа, че процесният полет е генерирал закъснение на собственото основание от слотове, но е и генерирал такова и от закъснението на предходните 10 полета, тъй като те е следвало да се изпълнят със същото въздухоплавателно средство.