Решение № 220 от 18.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Я. Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500353 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 52/ 19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 3/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен е прието за установено по отношение на „ХипоЛинк“ ЕАД, ЕИК 131241783, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1612, район Красно село, ул. „Ами Буе“ № 84-86, ет.8, офис 9, представлявано от Е. А. Л., че Щ. Т. Т., ЕГН **********, П. Я. Т., ЕГН ********** и Я. Щ. Т., ЕГН **********, тримата с адрес гр. С., в условията на солидарност, дължат на ищеца сумата от 48 146,36 евро – главница по договора за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, том 3, рег. № *, нот. д. № * г. на нотариус с рег. № * в НК, ведно със законната лихва, считано от 7.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което задължение е издаден изпълнителен лист от 13.08.2020 г. и Заповед за изпълнение № 260010 по ч.гр.д. № 2434/ 2020 г. по описа на Районен съд Сливен.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от Щ. Т. Т., с адрес за връчване: гр. С. - адв. Г. Х. – особен представител, в която решението се оспорва, като необосновано и неправилно, 1 и се претендира неговата отмяна.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за ненастъпила погасителна давност, както и изводът, че предсрочната изискуемост на вземането на кредитора е настъпила на 14.10.2015 г., с изпращане на нотариалната покана. В жалбата се поддържа, че споразумението между страните, сключено на 15.04.2014 г., е прекратило своето действие на 31.08.2014 г. При вземане предвид на тази дата, посочена и в изпратената от дружеството нотариална покана до длъжниците, то вземането се е погасило по давност на 31.08.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано почти година по-късно.

Развити са съображения за възникнали между дружеството заемодател и въззивника правоотношения по договор за потребителски кредит, като последният следва да получи защита по него като физическо лице - страна по договора. Сочи се, че в договора за кредит е уговорен годишен лихвен процент от 49 %, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че тази договорна клауза не е нищожна.

В допълнение се изтъква, че съществува валидно сключен договор за гаранция с „Кредитекс“ ООД, за гарантиране на задълженията на заемателите към дружеството – въззиваем, възникнали по реда на настоящия договор, по който са платени гаранционни премии, но въпреки наличието на този договор за гаранция, дружеството - заемодател не е реализирало правата си по него спрямо „Кредитекс“ ООД.

Излагат се твърдения за свръхобезпечаване на кредита, което не съответства на размера му и е израз на неравноправното положение, което заемодателят е създал.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ХипоЛинк“ ЕАД, в който въззивната жалба се оспорва и се претендира оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, правилно и допустимо.

В отговора се сочи, че решението на първата инстанция е постановено при изложени подробни съображения в мотивната част на акта, с установено безпротиворечиво действителното правно положение в отношенията между страните. Посочва се, че дружеството - заемодател е 2 спазило правилата на материалния и процесуалния закон, като в рамките на петгодишния давностен срок, започнал да тече от получаване на изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост от солидарен длъжник и при неизтекла, към момента на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК погасителната давност, е инициирало заповедното производство, поради което се оспорват оплакванията във въззивната жалба, че се касае за погасяване по давност на вземанията на кредитора.

Излагат се доводи, че съдът е базирал произнасянето си на съдебно – счетоводната експертиза, която по категоричен начин признава претенцията на кредитора, както по основание, така и по размер, във фиксираните периоди и за претендираните суми.

Подчертава се категоричният извод на съда от първа инстанция, че лихвеният процент не е променян във времето от подписване на процесния договор до обявяване на предсрочната изискуемост.

Изразява се подкрепа за извода на първоинстанционния съд, че договорът няма характер на потребителски кредит съгласно ЗПК.

Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от Я. Щ. Т., с адрес за връчване: гр. П.

– адв. М. К. – особен представител, срещу постановеното решение, в която се сочи, че същото е неправилно, постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и при необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който предявените искове бъдат отхвърлени.

Навеждат се аргументи, че неправилно и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и със събраните по делото доказателства, първостепенният съд е приел, че датата на обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит е моментът на получаване на нотариалната покана от страна на ответниците - 14.10.2015 г., като не е отчетено, че с молба-декларация от 7.02.2014 г. солидарните длъжници лично са признали неплащането от тяхна страна на дължимите по заема суми, както и настъпилата към тази дата предсрочна изискуемост на задълженията към дружеството – кредитор, а със споразумение от 15.04.2014 г. кредиторът е заявил, че към датата на подписване на споразумението заемът е станал предсрочно изискуем в пълен размер.

3

Застъпва се тезата, че от изготвената съдебно - счетоводна експертиза е установено че последното извършено плащане по споразумението е на 31.07.2014 г., след като солидарните длъжници са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост в пълен размер на задълженията си, а изпращането на нотариална покана от кредитора и получена от ответника Щ. Т. на 14.10.2015 г. за обявяване на задълженията по процесния заем за предсрочно изискуеми е опит на кредитора да заобиколи закона и проява на недобросъвестност, тъй като няма основание едно и също задължение да бъде обявявано два пъти за предсрочно изискуемо.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в срока по чл.263 ГПК, от „ХипоЛинк“ ЕАД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, съответно за правилност на обжалваното с нея решение и се моли за оставянето й без уважение, с потвърждаване изцяло на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Сочи се, че съдът е постановил решението си по спора, излагайки подробни съображения в мотивната част на акта за установяване действителното право на положение в отношенията между страните. Заявява се, че при произнасянето си първоинстанционния съд не е допуснал нарушение нито на материалния, нито на процесуалния закон. Настоява се, че видно от хронологията на процесния случай, волеизявлението на кредитора, че обявява предсрочната изискуемост на вземанията, е достигнало лично до вниманието на един от солидарните длъжници на 14.10.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 7.08.2020 г., в рамките на давностния срок.

Излагат се съждения, че съдът от първа инстанция е базирал произнасянето си на изпълнената по делото съдебно - счетеводна експертиза, с която по категоричен начин е призната претенцията на кредитора, както по основание, така и по размер, във фиксираните периоди, за претендираните суми.

Оспорват се доводите в жалбата за наличие на заобикаляне на закона и недобросъвестност от страна на кредитора, като се изтъква, че с факта на неизпълнението солидарните длъжници са се поставили в ситуация да се превърнат в субекти на индивидуалното принудително изпълнение, 4 инициирано от кредитора с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения, вследствие на което той се снабдил с изпълнителен титул.

Претендират се разноски.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени в субективно съединение положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ, за установяване съществуването на вземания в полза на дружеството – въззиваем против въззивниците, произтичащи от Договор за кредит № *, сключен на 6.11.2008 г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 260010 на 13.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2434/2020 г. на Районен съд Сливен, приложено към настоящото дело.

Със заповедта за изпълнение е разпоредено Щ. Г. Т., П. Я. Т., Георги Щ. Т. и Я. Щ. Т. да заплатят солидарно на кредитора „ХипоЛинк“ ЕАД (с предишно наименование „ХипоКредит“) сумата от 48 146,36 евро, представляваща главница по горепосочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 7.08.2020 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни, че същите не живеят на адресите, кредиторът е предявил установителен иск, по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, който е предявен в срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано и 5 съдът препраща към първоинстанционния съд. фактическата обстановка, установена от

В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбите оплаквания следва са се посочи, че е представен Договор за кредит № *, датиращ към 6.11.2008 г., по силата на който дружеството – въззиваем е предоставило на въззивниците – кредитополучатели, кредит в размер на 50 000 евро, с предназначение за погасяване на старо кредитно задължение и делови нужди.

Кредитът е обезпечен с ипотека, като е представен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, т. III, рег. № *, нот.д. № * г. на нотариус Н.К. рег. № * на НК, от 13.11.2008 г., с който е учредена ипотека върху недвижими имоти на Щ. Г. Т. и П. Я. Т..

Като едно от обезпеченията по кредита е уговорено сключването на договор за финансова гаранция с „Кредитекс“ ООД. Съглашението не се представя, но от заключението на вещото лице може да се направи извод, че такъв договор е сключен и са правени плащания по него от заемополучателите.

Със споразумение от 15.04.2014 г. страните по кредитното съглашение са предоговорили размера и падежа на погасителните плащания, като в установителната част от споразумението заемателите са признали, че са получили сумата от 50 000 евро, както и че към датата на сключване на споразумението са обременени с неиздължена главница в размер на 48 146,32 евро.

Видно от заключението на изпълнената пред първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза потвърждава се пълното усвояване на заемната сума и частичното погасяване на задълженията по кредитния договор, при остатък на задължението по главницата 48 146,32 евро. От заключението става ясно, че са били извършвани плащания в размер на 3300 лв. след сключване на споразумението – на 22.04.2014 г., 29.05.2014 г., 27.06.2014 г. и 31.07.2014 г., но те са били отнасяни към дължимите лихви и други задължения, доколкото не са довели до намаляване размера на непогасената главница. След този момент, плащанията са окончателно преустановени. Настъпила е материалната предпоставка по чл.12.1, вр.чл.11, ал.1, б.б. а и б от съглашението, а именно - налична забава в издължаването на вноската за погасяване на главницата, лихвата и застрахователните премии, 6