Решение № 12121 от 26.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12121

Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20247180702638 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. *, ап. *, против Ревизионен акт № Р-16001624000638-091-001/14.08.2024 г., издаден от Т. В. П. – началник на сектор, възложил ревизията, и В. К. К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 443/24.10.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Оспорването се отнася до непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 462 695,27 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 144 261,46 лв., прилежащи лихви в общ размер на 57 777,45 лв. и лихви за просрочено внасяне на деклариран ДДС за м. ноември 2023 г. в размер на 13,24 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт, като оспорва фактическите и правните основания за установяване на задълженията. Поддържа, че не са налице предпоставки за определяне на данъчните задължения по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и че при неспазване на изискванията за прилагането му органите по приходите не могат да се ползват от предвиденото за това производство разместване на доказателствената тежест. Счита, че изводите за липса на счетоводна отчетност и за невъзможност да бъде установена данъчната основа са необосновани. Излага и довод, че при прилагане на особения ред следва да бъде определена данъчна основа, към която да се приложи съответната данъчна ставка, а не да се отказва право на данъчен кредит чрез позоваване на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС.

По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит дружеството твърди, че материалноправните предпоставки за упражняването му са изпълнени, а изводите на приходната администрация се основават на поведението и ресурсната обезпеченост на доставчика. Поддържа, че е предоставена информация за изпълнението на доставките, предаването на техния предмет, плащанията и кадровата обезпеченост. Сочи, че е извършило достъпните му проверки за регистрацията на доставчика по ЗДДС, наличието на публични задължения и издирването му за връчване на съобщения, както и че разполага с фактури, платежни документи и протоколи. Възразява, че не може да бъде задължавано да проверява счетоводството на своите доставчици, произхода и наличността на стоките при тях, собствеността върху транспортните средства и изпълнението на чужди данъчни задължения. Позовава се на принципа на данъчен неутралитет и на практика на Съда на Европейския съюз относно предпоставките за приспадане на данъчен кредит и недопустимостта получателят да понася последиците от нарушения на други участници във веригата на доставки, за които не е знаел и не е могъл да знае.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмената защита от 12.10.2026 г. ответникът поддържа, че представянето на фактури и счетоводни записи не доказва предаването и транспортирането на стоките от посочения доставчик. Позовава се на липса на количествена аналитичност, на непредставянето на документи при ревизията, на констатациите на вещото лице за неподписани съпътстващи документи и на заявеното в заседанието от 18.05.2026 г. възражение по чл. 181 ГПК. Иска документите да не бъдат кредитирани. Отделно защитава начисляването на ДДС за декември 2023 г. по издадените от жалбоподателя фактури и начислените лихви. При определянето на разноските следва да бъде обсъдено и заявеното възражение за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Ревизионното производство е възложено със Заповед № Р-16001624000638-020-001/01.02.2024 г., издадена от Т. В. П. – началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив. Обхватът на ревизията е установяване на задълженията по ЗДДС за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2023 г. Заповедта е връчена по електронен път на 06.02.2024 г., като първоначално е определен срок за извършване на ревизията до три месеца от връчването. Със Заповед № Р-16001624000638-020-002/24.04.2024 г. и Заповед № Р-16001624000638-020-003/03.06.2024 г. срокът е продължен, като крайният срок за приключване е определен до 05.07.2024 г.

За резултатите е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624000638-092-001/18.07.2024 г. Според отразеното в ревизионния акт докладът е връчен по електронен път на 19.07.2024 г. и срещу него не е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На 14.08.2024 г. е издаден оспореният ревизионен акт, с който са възприети констатациите и изводите в доклада. Актът е връчен по електронен път на 19.08.2024 г.

При административното обжалване директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив се е произнесъл с Решение № 443/24.10.2024 г., с което е потвърдил ревизионния акт относно отказаното право на данъчен кредит, допълнително начисления данък за м. декември 2023 г. и лихвите. Със същото решение е оставена без разглеждане административната жалба в частта срещу констатациите за дължимост на вече начисления от дружеството ДДС по издадените от него фактури за м. септември, октомври и ноември 2023 г., като производството в тази част е прекратено. Мотивът е, че тези констатации не водят до установяване на допълнителни задължения и не подлежат на самостоятелно оспорване.

Съдебната жалба е подадена чрез решаващия орган с вх. № 86-00-225/13.11.2024 г.

В ревизионното производство на „***“ ООД са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. Според констатациите на приходните органи дружеството не е представило изисканите първични счетоводни документи, счетоводни справки, регистри и обяснения, необходими за проверка на декларираните покупки и продажби. Извършени са насрещни проверки на контрагенти, справки в информационните масиви на НАП и са събрани документи от трети лица.

Отказаното право на данъчен кредит е по 157 фактури с посочен издател „***“ ЕООД, включени в отчетните регистри на жалбоподателя за м. септември, октомври и ноември 2023 г., с обща данъчна основа 2 313 476,42 лв. и ДДС 462 695,27 лв. Данъкът по периоди е съответно 73 854,40 лв. за м. септември, 124 110,90 лв. за м. октомври и 264 729,97 лв. за м. ноември 2023 г.

Във връзка с тези покупки ревизиращите са констатирали, че не са представени фактурите, приемо-предавателните протоколи, товарителниците, счетоводните регистри за отразяването на доставките, доказателства за плащане и писмени обяснения. При извършената насрещна проверка на „***“ ЕООД също не са представени изисканите документи и обяснения.

От справките в информационните масиви на НАП органите по приходите са установили, че регистрацията на доставчика по ЗДДС е прекратена, считано от 26.02.2024 г., на основание чл. 176 от ЗДДС. Посочили са липса на информация за притежавани недвижими имоти, машини, съоръжения, оборудване и материални запаси, както и за стопанисвани наети активи. Установено е едно лице, наето на длъжност „продавач-консултант“ за периода от м. април 2023 г. до м. октомври 2024 г., и неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. Фактурите за м. септември и октомври 2023 г. са отразени в дневниците за продажби на доставчика, а тези за м. ноември 2023 г. не са отразени. Отчетени са и декларирани покупки от „Вив Мобайл“ ЕООД и „Дживел“ ЕООД, определени от приходната администрация като дружества с рисков профил.

Въз основа на непредставянето на първичните и съпътстващите документи и на данните за ресурсната обезпеченост на доставчика приходните органи са приели, че не са доказани реално извършени доставки. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са отказали приспадане на данъчния кредит в размер на 462 695,27 лв. В решението при административното обжалване допълнително е посочено, че непредставянето на самите фактури препятства установяването на изискването по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Изложени са и съображения за участие на жалбоподателя в привидни доставки и за неговата недобросъвестност. Върху задълженията, произтичащи от отказания данъчен кредит, са начислени лихви в размер на 46 090,15 лв.

Самостоятелна група констатации се отнася до издадените от „***“ ООД фактури през м. декември 2023 г. При насрещните проверки на „/ изброени дружества/“ ЕООД са представени копия на 51 фактури с издател жалбоподателя, с обща данъчна основа 721 307,30 лв. и посочен ДДС 144 261,46 лв. Събрани са документи за разплащане, включително фискални бонове и банкови извлечения, оборотни ведомости, а по доставките към „***“ ЕООД и „**** ЕООД – и протоколи, стокови разписки и товарителници.

Приходните органи са констатирали, че за м. декември 2023 г. жалбоподателят е подал справка-декларация по ЗДДС с нулеви стойности и не е включил тези фактури в дневника за продажбите и в справката-декларация. На основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 85 от ЗДДС е начислен допълнително данък в размер на 144 261,46 лв. и лихви в размер на 11 687,30 лв.

Отделно е установено невнасяне в срок на част от декларирания от дружеството ДДС за м. ноември 2023 г. в размер на 142,42 лв., за което са начислени лихви от 13,24 лв.

По делото е представена административната преписка, включваща актовете по възлагане и изменение на ревизията, документите за връчването им, ревизионния акт и материалите по административното обжалване, протоколите от извършените насрещни проверки и събраните при тях фактури, счетоводни документи, платежни документи, писмени обяснения и справки. Представени са и доказателства относно правомощията на органите по приходите и електронното подписване на актовете.

В съдебното производство са представени допълнително документи относно покупките от „***“ ЕООД, включително фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници и счетоводни журнали. По искане на жалбоподателя е допусната съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. П. П.. Предмет на изследването са счетоводното отразяване на процесните фактури, заприхождаването на стоките, наличието и обвързването на съпътстващите документи и редовността на счетоводството на жалбоподателя и доставчика.

Вещото лице е посочило, че на 19.03.2026 г. от счетоводството на жалбоподателя са му предоставени допълнително счетоводни журнали, фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и товарителници, които към момента на извършване на проверката не са били приложени по делото. В заключението е изготвена таблица по фактури и периоди, отразяваща предмета на доставките, данъчната основа, ДДС, наличието на съпътстващи документи и счетоводната сметка на отчитане. Като предмет са посочени различни строителни материали, включително сглобяеми панели, профили за конструкции, гипсокартон, хидроизолационни смеси, гранитогрес, фаянс, теракот, бои, шпакловки и други.

Според заключението покупките са отразени чрез дебитиране на сметка 301 „Материали“ или сметка 304 „Стоки“ и сметка 4531 „Начислен ДДС на покупките“ срещу кредитиране на сметка 401 „Доставчици“, аналитично за „***“ ЕООД. За м. септември 2023 г. е използвана сметка 301, за м. октомври – сметки 301 и 304, а за м. ноември – сметка 301. Според изследваните от вещото лице отделни счетоводни журнали не са отразени фактура № 22-387/31.10.2023 г. и фактури № 95-401, № 95-431, № 95-462 и № 95-491 от м. ноември 2023 г.

Разпечатката съдържа 31 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9e95d9b-09de-4dff-aa80-09918b7e8af6