Определение № 39954 от 08.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39954 гр. С., 08.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Д. К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110116110 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Г. с ЕГН ********** постоянен ****: гр. С., бул.“(****) чрез пълномощника си, адвокат Б. З. – САК, със съдебен ****: гр. С., ж.к(****), адвокатска кантора (****)., против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и **** на управление: гр. С., бул. "Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46, представлявано от П.Б.Д..

След проверка на исковата молба по аргумент от чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът, като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лица, които описват и твърдят факти, на които основават правния си интерес, изготвя следния проект на доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че на 22.10.2021 г. Д. Г. е сключила договор за паричен заем №4292128 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Страните са договорили размерът на отпуснатия заем да бъде в размер на 500.00 лева, да се изплаща на месени вноски, като размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да 1 отговорят на изисквания, посочени във въпросния договор.

Твърди се, че на гореспоменатата дата ищецът и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция №4292128, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Твърди се, че на основание договора за поръчителство ищецът се е съгласил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Твърди се, че съгласно договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор, като съобразно чл. 3, ал. 1 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено само да приеме плащането, т.е. фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.

Твърди се, че ищецът изцяло е погасил процесния кредит, предоставен му от „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател.

Твърди се, че договорът за поръчителство би следвало да отговаря на същите изисквания. Ищецът заявява, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4. Поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Твърди се, че с оглед чл. 4 от договора за кредит на заемателя по същество не е дадена възможност да избира дали да предостави обезпечение, нито какво да е то. Не е и обосновано по никакъв начин, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размера от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица – поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания. В тази връзка се твърди, че цел на заемодателя е чрез така изброените начини на обезпечение на заема да се насочват към възможността за обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Добавя се също така, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Твърди се, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че самият Договор за предоставяне на поръчителство №4292128 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, обезпечението е 2 единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя, като съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното.

Твърди се още, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това, потребителят е обвързан с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.

Твърди се, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, явяващо се възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем и в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Д. И. Г. с ЕГН ********** постоянен ****: гр. С., бул.“(****) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и **** на управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4292128 е нищожен и да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и **** на управление: гр. С., бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д., да заплати на Д. И. Г. с ЕГН ********** постоянен ****: гр. С., бул.“(****) сума в размер на 10,00 лева, като частичен иск от общо 250,00 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №4292128, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.3.2023 година до окончателното изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът намира предявения установителен иск за 3 недопустим поради липса на правен интерес.

Твърди, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо поради идентичност на предмета на спора.

Ответникът твърди, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирала съдебно производство и предявила два иска, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски.

Прави възражение относно цената на иска, като твърди, че възнаграждението, получено от дружеството-гарант, съгласно справката, която е приложена, е 60,68 лв.

Твърди, че процесуалното поведение на ищеца е недопустимо, тъй като, въпреки изложените от ищеца твърдения относно потребителските кредити, правилата за тях и пр.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД не е привлечено като ответник, а като трето лице-помагач; направено е възражение за нищожност на договор за паричен заем, по който ответникът не е страна.

Твърди се във връзка с изложените твърдения за отношенията между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, че „Файненшъл България“ ЕООД е самостоятелно юридическо лице и самостоятелен правен субект, както и че не предоставя потребителски кредити.

Твърди се също, че „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство, му се дължи възнаграждение в пълен размер.

Ответникът твърди, че и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен.

Ответникът твърди още, че твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга“ е неоснователно. Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.

Възразява се срещу твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави като неоснователно поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти, действа принципът на свободно договаряне. Ответното дружество твърди, че дължимото му се възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска и в тази връзка навеждат твърдение, че ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

Твърди се, че при сключване на договора, ответникът е действал добросъвестно.

Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора.

В договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Файненшъл България“ 4

ЕООД се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължавал да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение указания размер.

Предвид гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски по настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв.

При уважаване на исковите претенции ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- по иска за установяване, че сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на поръчителство №4292128 е нищожен – правната квалификация е чл. 26, ал.