Решение № 106 от 25.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело № 20244100900091 по описа за 2024 година да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „Кей Ви Джей България“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител адв. Я. Т. ВТАК, в която твърди, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост и неплатежоспособност и не може да изпълнява задълженията към кредиторите си. Заоявява, че това състояние е обективно и трайна и затрудненията не са временни, както и че дружеството не притежава имущество и активи за да покрие задълженията си, не притежава ДМА, парични средства и вземания. Моли да бъде постановено решение, с което да се обяви свръхзадълженост на длъжника, да се определи началната дата на неплатежоспособността, да се открие производство по несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик и да се определи дата на първото събрание на кредиторите.

В съдебно заседание молбата се поддържа от адв. Я. Т., която след изслушване на допуснатата СИЕ уточнява да бъде определена начална дата на неплатежоспособност 01.07.2024г.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят капиталово търговско дружество със седалище в гр. Велико Търново, вписано преди повече от 6 месеца от подаване на молбата. Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно, към датата на подаване на молбата на молителя пред ВТОС- 03.09.2024 г., 1 общият размер на задълженията към кредитори, в т.ч. публично-правни задължения към ТД на НАП е 56 990.68 лв. Проверката по счетоводни данни установява, че няма налични задължения към доставчици, персонал и други кредитори.

По справка на ТД на НАП извършена от експертизата, наличните публични задължения на молителя, актуални към дата- 17.10.2024 г. с начислени лихви са общо в размер на 60 788.36 лв., както следва: -Корпоративен данъкглавница по ГДД за 2023 г. - 154.73 лева; ДДС главница по справка-декларация по ЗДД за м.11 и 12.2023г. и за м. 01, 07. и 08.2024г. – 42 262,76 лева; ДОД главница по декларация бр.1 и 6 – за м. 11 и 12.2023г. и м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07 и 08.2024 г. – 8971,21 лв., лихви върху главници общо – 4 054,83 лева, за събирането на които е образувано изп. дело през 2024г.

От проверката на извършените последни плащания в брой и от банковата разплащателна сметка, се установява, че през периода 01.01.2024г.-30.06.2024 г., с постъпленията от продажби са погасени последните задължения към доставчици и налични други кредитори. Към ТД на НАП, е погасена част от съществуващите задължения - в размер на 1815.59 лв. На 18.07.2024 г. длъжникът е извършил последно плащане в брой, с което са разплатени работните заплати към персонала.

Стойностите и структурата на активите /дълготрайни и краткотрайни/ на длъжника по счетоводните баланси за периодите, са както следва:

Предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане на стойност 104 000 лв. през 2023г. и 0 лв. за 2024г.; вземания от клиенти в размер на 10 000 лв. за 2023г.и 0лв. за 2024г.; касова наличност и такава по банкови сметки - общо 58 000 лв. за 2023г. и 0 лв. за 2024г.

От баланса за периода към 31.08.2024 г. и предоставената Оборотна ведомост на синтетичните сметки, вещото лице е установило, че към датата на подаване на молбата от молителя пред ВТОС 03.09.2024 г., активите на дружеството са в размер на 121.05 лв., включващи наличност на парични средства в каса, а пасивите са в размер на 49 819.33 лв., включващи публично-правни задължения към ТД на НАП.

Към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда по счетоводни баланси, инвентарна книга и счетоводни извлечения по сметки с аналитични партиди на вземания и задължения молителят няма други активи освен посочената касова наличност.

Експертизата след проверка на представените счетоводни регистри - баланс към 31.12.2023 г., баланс и ОПР към 31.08.2024 г., синтетична Оборотна ведомост към 30.09.2023 г. и справката от ТД на НАП Велико Търново, обоснова извод, че длъжникът е спрял погасяването на публично-правните задължения от 01.01.2024 г., а такива са продължили да се трупат. През периода 01.01.2024 г.-31.06.2024 г., с постъпленията от продажби са погасени задълженията към доставчици и други кредитори. Паралелно с увеличения размер на задълженията, се установява намаление обема на приходите. Така ако през 2023 г. затрудненията на молителя са били временни, през периода от 01.07.2024 г., те са се превърнали в затруднения с траен характер. Към датата 2 на подаване на молбата молителят не осъществява търговска дейност, като Дружеството е прекратило дейността си от 01.07.2024 г., а персоналът е освободен на 04.08.2024 г.

През анализирания период на 2023 г., показателите според вещото лице показват, че дружеството е имало добра ликвидност и възможност за погасяване на задълженията си с наличните краткотрайни активи. Получените нулеви стойности на показателите за ликвидност, през периода към 31.08.2024 г., поставят дружеството в състояние на лоша ликвидност. Липсата на КМА, е довело до невъзможност за изплащане на текущите задължения, липса на финансова автономност и пълна зависимост от привлечените средства /задължения/.

За периода към 31.08.2024 г., стойностите на показателите са с нулеви и отрицателни стойности, вследствие на отрицателната стойност на собствения капитал, което показва пълна зависимост от кредиторите и невъзможност на длъжника да погасява насрещните си задължения. За същия период длъжника е изпаднал в трайна невъзможност да погасява съществуващите изискуеми задължения.

Според вещото лице началните разноски в производството по несъстоятелност, съставляващи възнаграждение и осигуровки на синдик, за период от 6 месеца възлизат на 6630.00 лв. и за една година, в размер на 13 260.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл. 625 ал. 1 ТЗ субекти респ. лицата по чл. 742 ал. 2 ТЗ, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец, поради съществуването на изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или на публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност съответно поради недостатъчност на имуществото му за покриване на тези му задължения.

В случая молбата изхожда от длъжник – търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност кумулативно се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал.

1 т. 1 и т. 2 ТЗ /парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения към държавата/ и съответно свръхзадълженост, поради липса на имущество, което да покрие задълженията му /чл. 607а ал. 2 вр. чл. 742 ал. 1 ТЗ/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, а доколкото е капиталово дружество с правноорганизационна форма на ООД е налице съответствие и с критерия по чл. 607а, ал. 2 ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми 3 парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

При свръхзадължеността по чл. 742 ал. 1 ТЗ се изследва възможността дружеството с цялото си имущество /с всичките си активи/ да покрие задълженията се, било то парични или непарични, като не е необходимо те да са изискуеми, а достатъчно е да са съществуващи.

От заключенията на приетата основна и допълнителна СИЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /03.09.2024г./ са налични безспорни и изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП В. Търново в размер 56 990.68 лв. – главница, включваща задължения за осигуровки, данък общ доход /ДОД/, данък добавен стойност /ДДС/, корпоративен данък, както и лихва върху тези задължения.

Към горепосочената дата не са налице задължения на молителя към частноправни субекти. През релевантния период длъжникът е извършвал плащания за покриване на задължения към работници и служители и задължения от частен характер. До 30.06.2024 г. са извършвани плащания към кредитори, вкл. към ТД на НАП. На 18.07.2024 г. молителят е извършил последно плащане – на трудови възнаграждения. Плащанията на дружеството са преустановени от този момент и насетне такива не са извършвани.

Неплатежоспособността се предполага на основание чл. 608 ал. 3 ТЗ, а спирането на плащанията е налице и когато са платени изцяло или отчасти вземания към някой кредитор, но не към всички кредитори или е налице частично плащане на изискуеми задължения, но не и точно изпълнение по отношение на всички изискуеми задължения. В случая се установява, че считано от 01.07.2024г. длъжникът изобщо е преустановил плащанията си във връзка с дейността си, прекратил е същата и е имал към датата на молбата по чл. 625 ал. 1 ТЗ задължения към държавата в посочения по-горе размер.

Длъжникът не разполага с ДМА, единствен актив е касова наличност от 121.05 лв., при което очевидно пасивът надхвърля многократно актива. Извън това съображение молителят се намира в трайна и с необратим характер обективна невъзможност да изпълни паричните си задължения в горепосочените размери към държавата. Наличието на изискуеми 4 публичноправни задължения, свързани с търговската дейност на длъжника сочат на обективната му невъзможност да ги изпълни, поради което същият се явява неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 т. 2 от ТЗ. Налице е и свръхзадълженост по чл. 742 ал. 1 ТЗ, поради невъзможността имуществото на дружеството да покрие задълженията му.

По аргумент от легалната дефиниция на чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установява, че първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на парични задължения към държавата с публичноправен характер, свързани с търговската му дейност /задължения за осигуровки за работниците му, ДОД, ДДС и корпоративен данък/ и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 01.07.2024г. Последната датата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени. Към тази дата е налице и свръхзадълженост на молителя, тъй като у него липсва имущество, което да покрие публичноправните му задължения.