Решение № 410 от 24.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500523 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от С. А. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – управител, против Решение № 95/06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 667/2024 г. по описа на РС - Петрич.

С обжалваното решение № 95/06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 667/2024 г. РС - Петрич е отхвърлил предявените от С. А. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576134, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признат за нищожен договор за паричен заем № 4481491/10.05.2022 г. и в условия на евентуалност, като нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответника да й заплати сумата от 78,18 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4481491, сключен на 10.05.2022 г. между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. А. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от Д. М. М., с която се твърди, че постановеното от първа инстанция решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че 1 ответникът не е релевирал възражение, че не е сключвал с ищцата /сега въззивник/ процесния договор за потребителски кредит. При преценка валидността на договора съдът е следвало да разгледа и преюдициалните отношения по договора за поръчителство. От данните в ТР се установявало, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, поради което те били свързани лица по смисъла на § 1 чл. 5 от ДР на ТЗ. Това давало основание да се приеме, че търговската им дейност се контролирала от едно и също лице и се презумирало наличието на знание у лицата, участващи в управлението на дружествата, досежно търговските дела на всяко едно от дружествата.

Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция се считал за сключен от потребителя с един и същ търговец, а от друга страна договорът за предоставяне на гаранция представлявал допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключен в противоречие с чл. 16 от ЗПК.

Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Не можело да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина по който било уговорено задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита. Клаузата на чл. 4 от договора била уговорена в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Възнаграждението на гаранта обезпечавало не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилна преценка за кредитиране. Тъй като двете дружества били свързани лица и сключването на договора за предоставяне на гаранция се явявало единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем, следвало да се приеме, че разходите, които потребителят трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, породи което съдът е следвало да отчете това обстоятелство и в мотивите на решението си да се позове на нищожност на договора за паричен заем. Гаранцията имала характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следвало да бъде включена при формирането на ГПР. Договорът за паричен заем бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е бил посочен действителния размер на разходите по кредита. Непосочването на действителния размер на разходите по кредита представлявал и заблуждаваща търговска практика. Обстоятелството, че в договора не е посочен действителния размер на ГПР било равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водело до нищожност на целия договор за паричен заем.

С оглед изложеното, моли съда да отмени Решение № 95/06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 667/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрк. Д.К., с който моли депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Излага, че във връзката с оплакването на въззивника, задължението на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, съгл. ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г., постановено по т. д. №1/2020 г. се отнася само до правната сделка или клаузата, от която произтичат правоотношенията, които са предмет на иска и относно нищожността, на които не е направено възражение. Разглеждането на преюдициални отношения макар и те да произтичат от друг договор различен от процесния не бил сред преюдициалните въпроси, по смисъла на цитираното ТР, които съдът е длъжен служебно да разгледа. В случая ищецът бил предявил иск за установяване недействителност на договор за паричен 2 заем, поради което съдът бил обвързан от посочения порок на сделката в исковата молба. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в процесния договор били посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания, като същите били изчислени към момента на сключване на договора.

При изчисляване на ГПР се вземали предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразявал общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвал при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като не бил част от общия разход по кредита. Предоставянето на обезпечение не било условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а било с цел да се избегнат неблагоприятните последици от неизпълнението. При изчислението на ГПР се включвала лихвата като цена на услугата за предоставяне на парични средства, но тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не бил част от цената на услугата и дори не се дължало на заемателя, не следвало да се включва в ГПР. Неоснователно било твърдението във въззивната жалба, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като в случая заемополучателят избирайки да обезпечи вземанията, чрез предоставяне на гарант, който предоставя гаранционни сделки, договоря с него съответните приложими в отношенията им условия, поради което е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора за гаранция, но ги е приел подписвайки договора. Изискването за предоставяне обезпечение на кредит било напълно допустимо и законно. Представянето на обезпечение не замествало процедурата по оценка на кредитоспособността. Неверни били твърденията на въззивника, че заемодателят не е направил оценка на кредитоспособността преди сключване на договора за паричен заем, като същият не е взел предвид поисканата от него подробна информация относно финансовото му състояние, други дължими суми по кредити и лизинги, други разходи, чист разполагаем месечен доход, недвижимо имущество и други.

Въз основа на изложените съображения се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността 3 произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от С. А. Т. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576134, с която ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4481491, сключен на 10.05.2022 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е уговорен паричен заем в размер на 900 лева, при вид на вноската - месечна, без посочване на размера на лихвения процент. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 4 от договора, последният следва да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Сочи се, че на датата на сключване на договора за паричен заем е сключен и договор за предоставяне на гаранция № 4481491, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 450,00 лева, която сума е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна е упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Посочва, че е погасила изцяло процесния кредит.

Навежда се в исковата молба, че сключеният договор за паричен заем, както и договорът за предоставяне на поръчителство № 4481491, сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, по своята характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за валидността им важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Релевира се, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, тъй като наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, като се вземе предвид и обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка 4 кредиторът и поръчителят са свързани лица.